Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Преброяването, проведено през 2021 г. установи, че трудовата миграция през границите на общините се е засилила много през последното десетилетие и вече над ½ милион души пътуват всеки ден до работно място в съседна община. Важно е да проследим причините за тази миграция. Едната възможност е липсата на (подходящи) работни места в градовете и селата, където живеят работниците. Мотивът, който ще разгледаме днес обаче е търсенето на по-добри възнаграждения. Анализът на насочеността на трудовата миграция и ефектът ѝ върху заплатите на заетите сочи, че тя води до повишение на заплатите на работещите в 241 от 265-те общини в страната, a приходящите работници генерират трудов доход от общо 661 млн. лв. месечно.
Оценката на ефектите на трудовата миграция почива на три комплекта данни – публично достъпната заетост на общинско ниво според преброяването на населението, и получените от ИПИ данни за ежедневната трудова миграция между общините и тези за средните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение. Оценката взема средните заплати на пътуващите работници от общините, към които пътуват, премахва ги от структурата на заплатите на общините, в които живеят и на тази база преизчислява нови средни заплати и общ размер на доходите от заплати във всяка община. Този подход допуска, че работниците вземат средните заплати за общините, до които пътуват – не докрай прецизно, но предвид че липсва информация за отрасловия профил и реалното възнаграждение на пътуващите работници, е най-доброто възможно приближение.
Общият размер на дохода, генериран от пътуващите работници от заетостта им в други общини според приложения метод надхвърля 661 млн. лв. месечно през 2021 г. Най-голям е размерът на трудовия доход на пътуващите работници в София – 39 млн. лв., но това отразява най-вече големия размер на работната сила на столицата. На второ място е Перник с 32 млн. лв., където водеща роля играе заетостта в София, на трето място – Стара Загора с 18 млн. лв., където привлекателна заетост предлагат както енергетиката на Раднево и Гълъбово, така и преработващата промишленост на Казанлък. С над 10 млн. лв. доход от миграция са общо 11 общини, над 1 млн. – цели 160.
Делът на дохода от заетост в други общини посочва важността на трудовата миграция за благосъстоянието на населението. Той достига 79% от всички заплати в Антон, 77% в Горна малина, 72% в Чавдар, като и в трите общини обяснението е близостта с големите предприятия на Средногорието. Водещата роля на трудовата миграция е ясно видима в цялата периферия от общини около столицата, където тя генерира 50-60% от дохода. Сходни клъстери от общини, но с по-малък обхват се оформят около Пловдив, Варна, Козлодуй, около енергийния комплекс на Стара Загора, в околността на Кърджали и Русе и др. под. Малко са общините, където пътуващи работници генерират под 10% от общия трудов доход.
Трудовата миграция има почти универсален ефект на повишаване на средните заплати в общините. След преизчислението, което взема предвид пътуващите работници, средните заплати намаляват в едва 23 общини, най-видимо в Челопеч (-24,5%) и Пирдоп (-9%). Общините, където доходът намалява след ефекта на миграцията са най-общо в две категории – областни центрове с много добре развити пазари на труда и малки индустриални и енергийни общини, като и двете са предлагат много високи заплати. Обратно, трудовата миграция повишава средното заплащане в 241 общини – най-видимо в Антон (58%), Мизия (52%), Златица (46%) и Горна Малина (45%). В общия случай трудовата миграция повишава средните доходи на работещите с под 10%, като това е вярно за 174 от общините. И тук най-видимото струпване на общини с по-значителен положителен ефект е около София.
Интересна е разликата между доходите на пътуващите работници и средната заплата на наетите в самата община – колкото по-голяма е тя, толкова по-голяма е мотивацията за търсене на работа другаде. Тук лидер е община Мизия, където разликата е цели 1143 лв., в Антон тя е 920 лв., в Драгоман – 885 лв. При това сравнение е особено видимо влиянието на общините, при които енергетиката играе водеща роля, като около тях се оформя периферия, в която те повишават значително трудовия доход. Тежестта на София също е очевидна, като разликата между заплатите на пътуващите до столицата и работещите с своята община достига 780 лева за Перник, в Своге е 697 лв. а в Сливница – 656 лв.
Предложените тук изчисления са приблизителни – много е вероятно разликите да са дори по-значителни, тъй като изглежда логично трудовите мигранти да се насочват към по-добре платените дейности в общините, до които пътуват всеки ден, и съответно да вземат над средната заплата. Въпреки това резултатите са повече от очевидни – трудовата миграция е почти универсален инструмент за подобряване на благосъстоянието и възможностите на работещите. Това има ясни последствия за планирането на инфраструктурата, която следва максимално да улеснява близкото пътуване за работа – в това число чрез подобряване на ЖП връзките към големите градове, но и за работодателите, които могат да намират работници от все по-далеч, при наличие на правилните условия.
