- Постановка
Една от основните функциите на Държавния бюджет (ДБ) е да съдейства за решаване на възникнали и възникващи социално-икономически проблеми. Трудности съпътстват както осигуряването на приходната част на ДБ, така и разпределението на съпътствуващите разходи. Утвърди се практиката на премереното превишение на разходите в ДБ над приходите, т.е. фиксирането на дефицит на ДБ. Начинът за погасяване на дефицита на ДБ е чрез емитиране на държавни заеми.
В нашата страна се поддържа т.нар. Фискален резерв (ФР). Той беше формиран по предложение на МВФ в средата на 1997 г., при въвеждането на паричния съвет, когато страната ни се затрудняваше да обслужва редовно външните си финансови задължения. Идеята беше да се създаде правителствен фонд, в който да се натрупват средства за редовно обслужване на държавния външен дълг, предимно краткосрочен (примерно до една година). Във ФР се акумулираха всички свободни финансови ресурси на правителството, както и траншовете по договорите с МВФ.
Понастоящем ФР включва салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините и техните разпоредители с бюджет), активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), вземания от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други, както и други правителствени финансови активи.
ФР е разпределен във: (1) Средства, поддържани в БНБ; (2) Средства на бюджетните организации, поддържани в ТБ; (3) Вземания от ЕС.
Паралелно с поддържането на ФР правителството емитира и заеми, които се обслужват чрез регулярни лихвени плащания. Основната част от ФР се поддържа в БНБ. ФР в БНБ, е примерно около една четвърт от емитираните правителствени заеми, т.е. една четвърт от емитираните заеми се поддържат в БНБ. За периода 2014-2025 г. (с данни до м. октомври 2025 г.) средствата по ФР в БНБ са средномесечно 9,7 млрд.лв., тези в ТБ са 630 млн.лв., а вземанията от ЕС са 944 млн.лв.
Правителството плаща лихви по емитираните от него заеми, които се отделят в разходната част на ДБ, а същевременно поддържа немалък депозит в БНБ (ФР). Ръководството на БНБ решава дали и доколко ФР, поддържан в БНБ, да бъде олихвяван. Практиката е непостоянна, но като правило възможностите на БНБ са силно ограничени, доколкото брутните валутни резерви се инвестират в сигурни финансови инструменти със символична доходност.
Проблемът е доколко е редно правителството да поддържа подобна двойствена политика по отношение на дълговите си взаимодействия. Иначе казано – колко струва на ДБ регулярното поддържане на значителен обем ФР, средствата по който се попълват от емитирани заеми.
Всички използвани по-долу данни са от НСИ, БНБ и МФ, както и собствени пресмятания.
- Дългови съотношения
На Фигура 1 може да се проследи динамиката на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, от една страна, и на общия размер на ФР, от друга, за последната декада (към края на съответната година). Емитираните задължения (предимно външни) подсигуряват наличието на немалък размер на ФР.
Поддържането на определена част от ФР е неизбежно и необходимо. Средствата, с които разполагат бюджетните организации и които се съхраняват в ТБ, обслужват текущите им нужди, т.е. те са оперативни. Аналогична е ситуацията с постъпленията на средства от ЕС, които се числят към ФР, но постъпват със закъснение.
Необходимостта от поддържането на подобен вид резерв (ФР) е отпаднала, доколкото три десетилетия след въвеждането на паричния съвет финансите на страната стоят достатъчно стабилно. Кредитният рейтинг на страната е приемливо висок и позволява емитирането на задължения при необходимост на поносима цена. След включването на страната ни в еврозоната е логично кредитният рейтинг да отбележи поетапно покачване, т.е. не стои като проблем емисията на нов дълг.
Използването на финансови ресурси за покриването на преразходите в ДБ имат по-скоро краткосрочен и средносрочен характер, отколкото дългосрочен. Едва около половината от капиталовите разходи в ДБ се насочват към финансиране на дългосрочни активи. За 2024 г. капиталовите разходи за дългосрочни активи на правителството формират примерно 44% от бюджетния дефицит. Недългосрочните разходи биха могли да се покриват от краткосрочни и средносрочни заеми, чиято цена е значително по-ниска.
При ФР, който е една четвърт от емитирания дълг на правителството през последната декада, неговата цена при отчитане на размера на общите плащания по емитираните правителствени задължения е около 180 млн.лв. средногодишно с тенденция на нарастване. За текущата година, например, цената на ФР се оценява на повече от 300 млн.лв., тъй като се увеличиха дълговите емисии на правителството.
В актуализирания проект на бюджета за 2026 г. се планира емисия на нов държавен дълг до 10 млрд.EUR за 2026 г., докато дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран през 2026 г., е в размер на 1,4 млрд. EUR (19% от ФР в БНБ към края на м.октомври 2025 г.). През 2027-2028 г. се планира емисията на нов държавен дълг от 7,7 млрд.EUR годишно, като дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран, е в размер на 1,8 млрд.EUR за 2027 г. и 2,1 млрд.EUR за 2028 г.
Общо рефинансирането на дълга за трите следващи години (2026-2028 г.) се оценява на 5,3 млрд.EUR при наличен ФР в БНБ (м. октомври 2025 г.) от 7,5 млрд.EUR.
При включването на страната ни към еврозоната частта от активите на подуправление „Емисионно“ на БНБ, условно наречен „Депозит на управление Банково“ (който към м.октомври 2025 г. е 8,4 млрд. EUR) също ще се прибави към ФР на правителството, т.е. той ще нарастне двойно.
- Заключение
Видимо правителството се стреми да се подсигури с достатъчен финансов резерв, който да му позволява безпроблемно да обслужва дълговите си задължения. От гледна точка на общите разчети обаче нещата изглеждат по-различно. Преподсигуряването има своята цена и тя съвсем не е за пренебрегване. От позициите на днешния ден може да изглежда, че конкретна емисия на дългосрочен дълг е изгодна, но с времето ситуацията може да се промени, при това съществено. Краткосрочните заеми за погасяване на краткосрочни задължения са чувствително по-евтини и по-изгодни от предварително емитирани дългосрочни задължения. Толкова повече за страна, на която предстои включване към еврозоната, което само по себе си вече е предпоставка за повишаване на кредитните рейтинги и за по-изгоден достъп до капиталовите пазари.
