Текстът е от Euractiv.bg
На фона на съмненията за прилагането на фонда за възстановяване от около 800 милиарда евро, Европейската комисия и експерти подчертават, че инструментът на ЕС не е подобен на приетия от САЩ спешен стимул, а инвестиционен инструмент в средносрочен план за трансформация на европейската икономика.
През юли миналата година всички лидери от блока се съгласиха, че фондът за възстановяване е “историческа сделка“, чрез която ЕС ще се превърне в най-големия емитент на дългови средства в евро и ще мобилизира чрез финансовите пазари до 800 млрд. евро до 2026 година.
С емитирането на облигациите страните от ЕС ще могат да получат средства при най-благоприятните условия. Тези заемни средства ще трябва да бъдат погасени до 2058 година. С тези действия ЕС ще привлече инвеститори и ще засили международната роля на еврото.
Но бавният процес на финализиране на всички подробности за фонда, изготвянето на националните планове за възстановяване и решението за заемите в националните парламенти предизвика загриженост сред инвеститорите и критики в националните столици.
“Загубихме твърде много време. Китай възобнови своя растеж, САЩ процъфтяват, ЕС трябва да остане в надпреварата“, заяви наскоро френският финансов министър Бруно льо Мер.
До петък (6 май) само половината от правителствата на ЕС представиха своите предложения за инвестиции и реформи за достъп до своята част от фондовете, въпреки че крайният срок беше 30 април. Междувременно седем държави-членки все още трябва да ратифицират Решението за собствените ресурси, за да могат да се заемат 800 милиарда евро на пазарите.
В допълнение, европейският стимул е потиснат от администрацията на Байдън, която вече представи петия разходен пакет за американската икономика.
През последните седмици институциите и финансовите министри на ЕС побързаха да изтъкнат, че сравнението с усилията на САЩ е несправедливо, тъй като правителствата на ЕС вече са одобрили национални мерки и европейските програми за социално подпомагане са по-стабилни, отколкото от другата страна на Атлантическия океан.
“Критично е, че фокусът върху мащаба подценява размера и трансформационния характер на предоставяната подкрепа за икономиката на ЕС“, заяви председателят на Еврогрупата Паскал Донаху пред Financial Times през март.
Комисарят по икономиката Паоло Джентилони подчерта, че фондът за възстановяване и по-специално основният му стълб, Механизмът за възстановяване и устойчивост, не са “спешни пари“, тъй като първият отговор, който дадоха държавите-членки, е бил много силен. Други инструменти на ЕС, които вече са били одобрени, са схемата SURE за подпомагане на работниците.
Джентилони обясни, че “тези общи пари са за растеж на качеството, затова те трябва да бъдат свързани със зелени и цифрови преходи и реформи“.
Мария Демерцис, заместник-директор на мозъчен тръст, се съгласи, че фондът за възстановяване не е стимул, какъвто е поредния пакет, който обяви администрацията на Байдън.
Тя се аргументира, че европейският фонд “е средносрочен инвестиционен инструмент, а не инструмент за фискална стабилизация и е важно да се помни, защото хората говорят за него, сякаш е обикновен стимул“.
Възможности
Безпрецедентният механизъм за възстановяване и устойчивост предлага три възможности в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
В близко бъдеще той може да осигури ресурси, които да стимулират лидерството на Европа в зеления преход и да помогнат на блока да навакса в цифровата надпревара.
Анхел Талавера, ръководител по въпросите на европейската икономика в Оксфорд Икономикс, обаче предупреди, че “има много несигурност за икономическото въздействие на плана за възстановяване от този вид. Ще минат много години, за да видим какви резултати ще донесе”, например в дигиталната трансформация.
В средносрочен план механизмът може да представлява “морковът“ за прилагане на дълго отлагани реформи в държавите-членки, например за трансформиране на пазара на труда в Испания или правосъдната система в Италия. Европейският семестър, механизмът на ЕС за координиране на националните икономики, не осигури достатъчно стимули през последните години, тъй като не успя да се заяви достатъчно категорично, казаха експерти.
В неотдавнашен документ Центърът за европейски политически изследвания подчерта, че планът за възстановяване “има потенциала да насочи прилагането на структурните реформи“.
“Изплащането на средствата по плана е свързано с изпълнението на целите и етапите, определени в националните планове за възстановяване и устойчивост, които са определени в съответствие със структурните реформи, идентифицирани от специфичните за страната препоръки“, се казва в документа.
Демерцис обаче остава скептична към прилагането на големи реформи и препоръча “да не се очаква твърде много“ от правителствата. Тя каза, че “акцент“ ще бъде даден на реформите, свързани със зелената и дигиталната програма, въпреки че ще бъдат предприети някои “първи стъпки“ в областта на труда, пенсиите и други трудни области.
“Това би било добре да се случи, защото е важно да останем реалисти“, добави тя.
В дългосрочен план планът, който ще работи до 2026 г., може да се превърне в постоянен фискален инструмент, който в ЕС липсва, за да се справи с икономическите шокове. Европейската централна банка вече поиска тази мярка през септември поне за еврозоната.
Тази стъпка ще изисква потенциално трудна промяна на договорите на ЕС и държавите-членки, които се противопоставят на нови фискални трансфери, включително Германия и Холандия, които настояват за временен характер на фонда за възстановяване. Това ще бъде една от предстоящите политически битки, но само след като пандемията приключи и държавите-членки докажат, че използват добре средствата за възстановяване.
