По много тънък лед запристъпяха някои министри от служебния кабинет, ангажирани с газовата връзка с Гърция, като повличат със себе си и премиера, и „цялото президентско войнство“.
Поеха властта, създавайки кризисни щабове, обявявайки наличието на хаос в енергетиката ни и огромна несвършена работа по интерконектора. Отварям скоби – кой ли някога би си помислил, че тази тема ще стане номер едно в политическото, експертното и обществено говорене. Но явно многото избори, неописуемото междупартийно напрежение и противопоставяне, както и някои тъмни страни в осъществянането на газовия проект през годините, доведоха до това „да ставаме и лягаме“ с него. А и естествено с любезното съдействие на Москва и Газпром – затварям скобите.
От една страна нещата лека-полека си идват по местата. „Огромната несвършена работа“ се оказа „определени дребни неща, които трябва да се завършат“, тежкото финансово състояние на Булгаргаз си е чист фейк на министър Христов, та се наложи да се самоопровергава, а липсата на газ премина в „газ има много, но важна е цената“. Въобще пък не си струва да се коментира комичното „ние газ в интерконектора не открихме по време на инспекцията“, последвано от изявление на проектната компания, че „към днешна дата всички 182 км и прилежащите съоръжения са запълнени с природен газ при налягане 40 бара“.
Но не горната фактология е тънкият лед под краката на служебните министри. От няколко дена енергийният министър се опитва неумело да противопостави протестиращите срещу руската енергийна зависимост на други граждани, които го били питали с какво ще се отопляват, как ще работят и пр. Дори и да има такива, което е нормално, министърът просто физически за тези няколко дена не може да е провел срещи, на които да му се поставят тези въпроси. Така че вероятно имаме едно говорене наизуст, което наистина цели противопоставяне между гражданите, обидно за всички нас.
Днес обаче Христов мина на друго ниво – той вече зове хората да помислят готови ли са държавата да купува скъп газ. И добавя в контекста на въпросното противопоставяне – „не само тези, които тук протестират, а в цялата страна – във всички училища, болници, всички хора по градовете и селата“. Всеки момент вече очаквам да инициира провеждането на референдум с един-единствен въпрос – „Да купуваме ли скъп газ, или не“. Звучи абсурдно, нали, но точно толкова, колкото е и министърът в изявленията си. Много странен начин е избрал Христов да профанизира сложна и особено експертна тема като търговията с енергопродукти.
Затова в заключение се налага да припомним, че в днешната много сложна ситуация, въпросът не е само в стойността на продукта (което естествено е твърде важно), а и в сигурността дали редовно и регулярно ще бъде доставян. За какво ни е евтин газ, чието подаване може да бъде спряно във всеки момент, по нечие хрумване. Как да гледаме на партньор, който по геополитически съображения и използвайки монополния си статут (мисля, че отдавна бойокоборисовата мантра за газовия хъб на Балканите отлетя в небитието) извива ръце и спира доставки. Или може би чакаме извинително да каже „няма да правя повече така“, след което да плеснем с ръце и да се прегърнем…
Така не става, затова министърът да спре да си умива ръцете с реторични въпроси към обществото и да започва да си върши работата. Да не се окаже, че този служебен кабинет наистина е отбор „Б“, което Гълъб Донев побърза да отхвърли в аванс, още при встъпването в длъжност.
