Според проучване, направено от университета в Лозана, растителността в 80% от територията на Алпите, разположена над пояса от 1700 м, се е увеличила. Антоан Гизан, биолог и един от авторите на проучването, не крие тревогата си в интервю за RFI*
Какъв нов научен факт носи вашето изследване за вече известните последици за планината от климатичните промени?
Доколкото знаем, това е първото изследване, което ясно показва намаляването на вечните снегове във високите част и също така увеличаването на зелените площи. Съсредоточихме се върху зоните с надморска височина над 1700 м на цялата територия на Алпите. В 77% от тези територии растителността се е увеличила през последните 40 години. Това е впечатляващо и съвсем неочаквано за нас. В същото време площите с вечни снегове са намалели с 10%, което е страшно много.
Прчината, поради която снегът намалява върху по-малко площи, отколкото тези, върху които растителността нараства, се крие във факта, че наличето или отсъствието на сняг може да бъде установено само със сателит. В същото време беше констатирана постепенната промяна в растителната биомаса. Използваните сателитни снимки показват намаляването на площите със сняг, но не казват нищо за неговата дебелина, която може би намалява и би могла бързо да изчезне, ако затоплянето продължава.
Увеличаването на злените площи в Арктика се проучва още от 80-те години. Вече знаем, че Алпите също са засегнати от тези промени и то в големи размери.
Как работихте, за да постигнете този резултат?
Чрез използването на сателитната програма Landsat на НАСА. В миналото бяха правени проучвания на малки участъци, но получените отговори бяха толкова тревожни, че си казахме, че ще е интересно да видим какво става на цялата територия на Алпите.
Друг принос на това изследване е, че работихме със снимки с много по-висока резолюция от тези, използвани при предишното изследване. Всеки пиксел отговаря на площ от 30 на 30 м и се покрива целия релеф на Алпите. Освен това за изследването използвахме стотици снимки, направени в периода 1984 – 2021 г., т.е. почти 40 години. На тези високи надморски височини теренът е толкова труден, че е от изключителна важност да можем да използваме възможно най-високата резолюция. Както вече казах, получихме много точен резултат: 77% от тези пиксели дават ясен сигнал за увеличаване на зелените площи.
Какви са причините са увеличаването на растителността на такава висока надморска височина?
Климатичните промени, защото температурата в Алпите се е покачила с 20С от началото на индустриалната ера. Това е огромна цифра, като имаме предвид, че средно за света е два пъти мо-малка. Затоплянето води до увеличаване на растителните видове на по-голяма надморска височина и до преместване нагоре на границата на горския пояс. Един от най-важните резултати от покачването на горския пояс е, че пасищата точно над него се охрастяват. На тяхно място се появяват площи с рододендрони, боровинки и хвойни, например. Индексът на растителността (normalized difference vegetation index) ни позволява да определим от Космоса много точно увеличаването на тази биомаса.
Но не е ли добра новина наличието на повече зеленина в планините?
Това „позеленяване“ на голяма надморска височина би могло на теория да има позитивен характер, ако позволява повече въглерод да бъде уловен поради увеличаването на растителността. Но ефектът от това върху световния климат е пренебрежимо малък.
За сметка на това то води до сериозни заплахи. Първата е биологическа, защото това „позеленяване“ става за сметка на алпийското биоразнообразие на тези надморски висиочини. Засегнати са не само флората, но и фауната като някои пеперуди и други насекоми свързани с високорастящите растения, дори и някои микроорганизми в почвата. Растенията, които заемат най-високите части на планината започват да изпитват конкуренцията на видове, които са разположени на по-малка височина и които не издържат на прекалено ниски температури и заледявания. Вторите са по-издържливи и ще заместят първите, които са по-крехки като лежащото плюскавиче, върбите джуджета, тинтявата и дори еделвайса, които растят много бавно на тези надморски височини, понякога само по няколко милиметра годишно. Вече се наблюдава ясна миграция на растителните видове от по-малка към по-голяма височина. Така може да се стигне до изчезването на множество високопланински растения, някои от които са уникални за Алпите. Ако те изчезнат, това ще бъде завинаги, защото този процес в глобален мащаб е необратим.
Какви други последици може да има от тези промени в планината?
Увеличаването на растителността съчетано с намаляването на снеговете задълбочава процеса на глобалното затопляне. Когато снегът изчезва, имаме по-малко отразяване на слънчевите лъчи. Растителността поглъща лъчите, затопля планините, което от своя страна води до топене на снеговете и ледниците. Това води до порочен кръг.
Затоплянето води до размразяване на вечнозамръзналите почви, които всъщност са циментът на планините. Когато те се размразяват, всичко слиза, появяват се свлачища, каквито наблюдаваме все повече в последно време.
Друга заплаха е пресъхването на водните източници. През лятото вечните снегове (и ледниците) се топят частично и захранват потоците и язовирите на водноелектрическите централи. Те са източник за естествена питейна вода на населението и добитъка, живеещи на малките надморски височини. В този смисъл нашето проучване, което показва намаляването на вечните снегове, е твърде обезпокоително.
Обратима ли е тази промяна?
Да, от гледна точка на растителността. Ако успеем да стабилизираме затоплянето, растителността ще реагира съответно. По-труден е въпросът с вечните снегове и ледниците, но това излиза извън областта на моята компетентост и предпочитам да оставя колегите криолози да говорят по него.
*Превод Георги Саулов
