(Някои идеи за консолидиране на Плана за възстановяване и устойчивост)….
За някои неща се мисли бавно. Особено, ако това го прави правителството и няма установена рутина за онова, което трябва да бъде направено. Така се получи и с плана за възстановяване.
Представете си, че например работите в Министерството на енергетиката и трябва за относително кратък период да направите нещо, което да бъде одобрено като проект. Гледате какво се е одобрявало до момента – например газификация, а тя е свързана с декарбонизацията. Имате и напредък по възобновяеми енергийни източници. В България техният дял от брутното крайно потребление на енергия е около 21%. На това отгоре тя е една от седемте страни членки, които през 2020 г. са постигнали на това поприще даста над планираното, около 5% повече, колкото например и Естония. Следователно там слагате приоритет и за да формулирате красива цел – делите 20 на 5 и посочвате “target” от 24%. Хем има почти 1/5 повишение, хем е почти сигурно, че ще стане, хем е сигурно, че ще бъде припознато от Европейската комисия като съответстващо на „зелената сделка“. На този ход може би ще се зарадват дори „зелените“ в страната. Но в него няма нищо ново.
Ново би било онова, което предлага колегата Стоян Панчев – „децентрализация и разпространение на малки ВЕИ инсталации“. И е прав да предвиди, че такова развитие дава „възможност за едно или група домакинства да осъществят огромна стъпка в посока на допълнителна независимост, като в същото време продължават да са част от общата система и да се възползват от нейните икономии от мащаба“.
Странно е, че споменатата инерция на държавната администрация не е била преодоляна от очевидните ползи на такова едно „нововъведение“.
Ако погледнем промяната на цените на електроенергията за домакинствата, през миналата година тя в България се увеличава с около 3% спрямо 2019 г. Така е в още дванадесет страни от ЕС и у нас процентът на увеличение е по-висок от този във Франция, Румъния, Словения или Чехия. Макар и спадът в тази цена за 2019 г. да е по-чувствителен (4.7%), в плана за възстановяване отправната точка е миналата година.
Много силен аргумент в полза на това, което предлага Панчев е статистиката на „свръхразходите за жилища“. България не изглежда никак добре по този показател. Всъщност, това са дванадесет показателя, наблюдавани от ЕВРОСТАТ. Те са представени заедно с характеристики на социален статус като доходи, пол, собственост на жилищата, бедност и риск от бедност, и т.н. По повечето от тях България има същите стойности като Дания.
Но най-важен изглежда процентът на претоварване на разходите за жилище като процент от населението, живеещо в домакинства, където общите разходи за жилище (минус на жилищните помощи) са 40% от разполагаемия им доход (също нетирани от жилищните надбавки).
По този показател България е на второ място по тежест на разходите за жилища в ЕС. През 2018 г. (това са последните данни) 17.9% от българските домакинства са в тази категория. Само Гърция е в по-лошо състояния (39.5% от домакинствата), но това се дължи на тамошния начин на изчисляване на данъка върху недвижимите имоти. След България са Дания и Германия, с 14.7% и 14.2% от домакинствата. Средният показател за ЕС е 9.6% от домакинствата.
Високата стойност на този показател в Дания обяснява защо там от години за самостоятелното производство и използване на електроенергия практически са елиминирани или сведени до минимум всички разходи – регистрация, такси за включване и изключване и прочее. През 2015 г. Европейската комисия съставя специално уведомление за страните членки, озаглавено „Най-добри практики за самостоятелно потребление на възобновяема енергия. (Предоставяне на нова сделка за потребителите на енергия)“. В този документ Дания е един от най-често сочените добри примери.
Очевидно е, че предложението на Панчев е част от „Зелената сделка“ и че от поне шест години е известно какво може да бъде направено по въпроса.
През 2018 г. ми се наложи да анализирам разпоредбите за биодизела в тогава осъжданата нова директивата за ВЕИ на ЕС (Директива 2018/2001).
Та оттогава се знае, че тази директива трябва да бъде приложена от страните членки в срок до 30 юни тази година.
Член 21 от директивата 2018/2001 гласи, че:
- държавите-членки трябва да гарантират, че самостоятелните потребители на ВЕИ имат право да генерират, съхраняват и продават чрез равна нога с всички търговци произведеното от тях електричество, както и да използват устройства за агрегиране на произведени количества електроенергия;
- агрегирането може да бъда ограничено до маркетинга и/или агрегирането на излишната електроенергия;
- електричеството, произведено за собствено потребление или подадено в мрежата, може да не бъде обект на „дискриминационни или непропорционални процедури и такси и на мрежови такси, които не отразяват разходите“;
- страните членки трябва да гарантират, че е възможно да се използват агрегирани системи за съхранение на електроенергия, без да бъдат изложени на двойна тежест като такси или данъци.
България е в по-добрата група страни от ЕС по отношение на възобновяемите източници в крайното потребление и по отношение на възобновяемите източници за отопление и охлаждане. Но сегментът на частните домакинства почти не съществува.
Единственото логично обяснение защо в раздела „Зелена България“ на плана за възстановяване не е включена децентрализацията и разпространението на производство на електроенергия от самостоятелни домакинства и изобщо от независими „колективни“ (по терминологията на ЕС) потребители (т.е. жилищни блокове, сгради с апартаменти в курортите, хотели, курортни комплекси и бензиностанции) е, че Министерството на енергетика пази НЕК, Булгаргаз и вероятно Газпром като монополен доставчик на природен газ.
Тези дни от ЮроАктив ме попитаха дали „Зелената сделка“ може да подпомогне решаването на демографските проблеми на България. Отговорът ми бе, че в този вид – изобщо не.
Но ако се произвежда повече енергия от възобновяеми източници за собствено потребление извън мрежата от частни лица и домакинства, жизненият стандарт ще се повиши, което в крайна сметка може да помогне на демографската ситуация. А лекотата на влизане и излизане от мрежата и данъчни стимули за собствено производство и потребление от всички, които могат да го направят е очевидно от полза за икономиката.
Такава политика ще е добра за хората, които не са толкова добре материално, ще намали разходите на тези хора за електричество, за издръжка на жилищата им и вероятно ще изисква някакъв ремонт, който ще подобри качеството на самите жилища.
Вярвам, че от целия „зелен“ ресурс на плана за възстановяване (около 3.6 милиарда лева) 20% могат да бъдат лесно разпределени за увеличаване на частното потребление на електроенергия извън мрежата.
Това ще подобри околната среда в градовете; няма да е необходимо да убеждаваме бедните предградия да спрат да горят дърва и използвани автомобилни гуми за отопление през зимата. Малките инсталации за възобновяема енергия като инструмент за децентрализация имат потенциален положителен ефект като използването на интернет и интелигентни мобилни устройства. Индивидуалната употреба също ще изисква ремонт на сгради, които вероятно ще трябва да бъдат рехабилитирани.
Част от работата в тази посока е регулаторна: опростяване на разрешителни за строеж и процедури и такси за присъединяване към мрежата, намаляване на фирмите за обслужване на такси и др. Тези опростявания ще помогнат на други потребители извън мрежата – хотели, офис сгради и др.
Едно препятствие в тази перспектива може да е резервният капацитет на електроенергията в името на по-голямо използване на възобновяеми източници. И тук е другата основна недалновидност на българския план. Той не обръща внимание на географското местоположение и патентованата технология за електричество и почистване на производството на електроенергия в Черно море от сероводород.
Технологията е разработена от Института по инженерна химия на БАН и изследователския център Рокон АД. В продължение на 15 години те провеждат подробни изследвания и лабораторни експерименти. Усилията за преминаване към индустриалната фаза на производство на електроенергия са сравнително прости. Положителният ефект на технологията е, че едновременно с това производство се възстановява флората и фауната на морето, получават се суровини за (например) производство на торове (сяра) и сероводородът от морето служи като резервно копие за цялото енергийна система на страната – включително АЕЦ, вятърни и слънчеви електроцентрали. На всичкото отгоре технологията позволява по-голяма мобилност дори от газовите електроцентрали и осигурява независимост от вноса на енергия.
Инвестициите все още не са изяснени. Но вероятно ще са необходими между 500 и 550 милиона евро. По предварителни оценки потенциалът на проекта е равен на 10% от потреблението на енергия в ЕС (включително Великобритания) за 40 години.
Тези две възможности за развитие допринасят пряко за третата стратегическа цел на плана – намаляване на неравенствата, социалното измерение на плана. Частните потребители извън мрежата могат да бъдат субсидирани по прозрачен и справедлив начин, ако планът помага на регионите в неравностойно положение на страната, които вече са идентифицирани от проучванията на ЕС за социално включване и състояние на труда. И това са, първо, най-бедните региони на Съюза, второ, те имат най-висока концентрация на ИЗОО, т.е. на хора, „които са извън заетост, образование и обучение“.
Трябва да се подчертае обаче, че планът посочва „демографския подем“ (заедно с „ускорено икономическо развитие“ и „намаляване на неравенствата“) като основна стратегическа цел, но дава нулева увереност, че трябва да се предприеме нещо в тази област. И няма абсолютно никакъв опит да се търсят синергии и, да речем, „намаляване на неравенствата“.
Сделката не изглежда много човешка за България. Скъпа е, правителството е в центъра (като инвеститор) и е оцветена в „синьо“ – първият ефект ще бъде мълчаливо субсидиране на прехода към природен газ и внос на газ от Русия.
Зелената част на плана трябва да бъде социална, фокусирана върху индивида, а не върху правителството.
Инвестиращата държава не е добра нито за България, нито за ЕС. Тя ще се превърне в Сервилна държава: икономиката и обществото ще се подредят, за да просят пари.
