Ключовата фраза на тази есен е икономията на енергия, тъй като се прокрадват съмнения относно енергийната ни сигурност през зимата. Въпреки това е жизненоважно да се подкрепят иновациите и предприемачите, които ги произвеждат, изтъква в коментар за Capital.fr* Гийом Керу, президент на Търговско-промишлената палата на департамента Ивлин в област Ил-дьо-Франс…
„Военна икономика“, инфлация, Съвет за отбрана… Още веднъж държавата се управлява в условията на криза. Постепенно от 2008 г. свикнахме да говорим публично, използвайки ограничен речник от термини, вариращи от „криза“ до „война“, преминаващи през „извънредно положение“. След термина „вечерен час“, познат ни досега само от времената на въоръжени конфликти, изровихме и този за „режима“ в случай на евентуален недостиг на енергия през тази зима.
В тази предизвикваща безпокойство среда обаче има една общност, която все още вярва в бъдещето и която винаги е работила за неговото изграждане – общността на предприемачите. Те са главните действащи лица при осъществяването на фундаменталните преходи, необходими за съществуването на нашето общество: екологичния, цифровия, а сега – и енергийния. Те са и първите, които ще бъдат засегнати от евентуалния недостиг на газ и електроенергия, да не говорим за влиянието на скока на цените върху тяхната дейност.
Икономия на енергия – да, отказ от предприемчивостта – не
Разбира се, нормално е компаниите да играят своята роля в усилията за икономия на енергия, наложени от обстоятелствата. Но нека не забравяме, че след като зимата отмине, те ще са тези, които ще съживят икономиката ни, ще направят възможно спазването на ангажиментите ни по отношение на опазването на климата и ще запазят мястото на страната ни в кръга на най-големите сили в света. Ако трябва да приемем няколко градуса по-студено работно място, това не означава, че трябва да се откажем от иновациите и предприемчивостта.
Принудени сме обаче да констатираме, че основният въпрос на днешното време за запазването на френския творчески дух остава на заден план. Някои смятат, че трябва да се намерят виновните за големите грешки в нашата енергийна политика през последните двадесет години и дори, ако е необходимо, да бъде създадена за целта специална парламентарна анкетна комисия. Но да се вторачваме само в миналото не означава, че градим бъдещето. Други се превъзнасят по проекта за облагане на „свръхпечалбите“ на фирми, „облагодетелствали се от кризата“, приветстват инициативата на Европейската комисия в тази посока и се възмущават, че Франция не прави същото. Но произнасянето на присъда, без същевременно да се анализират всички детайли на проблема, има още по-малък принос за изграждането на бъдещето.
И през това време колко творчески проекта бяха прекратени? Ако след края на здравната криза се възроди насърчаването на предприемачеството, то енергийната криза, която преживяваме, бързо го изтласка на заден план. По-лошото е, че тенденцията, която се наблюдава в момента се определя с термина „quiet quitting“ (служителите работят с минимум усилия, само в рамките на определеното им работно време и длъжностна характеристика) или служителите, недоволни от текущата си работа, изпълняват само минимума според колективния им трудов договор, вместо да се впускат в търсене на нови идеи!
„Голямата оставка“, което трябваше да се пренесе във Франция от Съединените щати, в крайна сметка не се състоя. Това обаче не е достатъчна причина да се задоволяваме с незадоволителното. Докато през 2021 г., като страна, силно засегната от Ковид-епидемията, регистрирахме рекорден брой новосъздадени фирми – почти един милион! -, нека година по-късно предприемачеството не потъне в името на призивите за икономия на енергия. Напротив, само иновациите ще ни осигурят енергоикономичен и устойчив модел на общество. Но това при условие, че още от днес този модел е дълбоко преосмислен, с повторното изграждане на една система, в центъра на която да бъдат предприемчивите хора.
Преосмислянето на системата за научни изследвания и образование е ключ към иновациите
Наистина е необходима бърза промяна в нашия модел на създаване на иновации. Очертават се две приоритетни области: първо, децентрализацията и премахването на преградите пред научно-изследователската дейност; второ обучението на квалифицирани работници в перспективните отрасли на бъдещето. Сравнявайки Франция с нашите икономически партньори, изолацията на научното ни изследване е очевидна.
Трябва да се насърчават приложни изследвания, поръчани от бизнеса, в ясно определена област и с цел, която може да бъде постигната в краткосрочен или средносрочен план. А теми не липсват: енергетика разбира се, но също и отбраната, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, здравеопазването, всичко, което ще гарантира едновременно суверенитета и евергийната ефективност на страната ни. Резонно е тези териториални системи да бъдат управлявани от водещите участници в промяната, а именно самите предприемачи, които би трябвало да имат много по-голяма тежест в управлението на предприятията. Мрежата от търговско-промишлени камари трябва да бъде до тях и да играе традиционната си роля на поддръжник и съветник.
Но насърчаването на иновациите остава мъртва буква без обвързването ѝ с втория голям приоритет – образованието. Франция е страна на парадоксите и тук виждаме още един такъв пример. Екологичният преход ще създаде 540 000 работни места до 2030 г. и дори 1 милион до 2050 г., главно в топлоизолационното саниране на сградите, но само един от всеки двама млади хора, които завършват с подобно професионално образование, намират работа в рамките на две години. В зората сме на една нова реформа и нека се осмелим да сложим край на културата на „дипломата на всяка цена“ и на висшите учебни заведения. Нека приемем необходимостта от насърчаване на младите хора да се обучават в професии от обществен интерес и ценим онези, които избират да се специализират в отраслите на бъдещето.
Тук отново търговско-промишлените палати ще могат напълно да поемат ролята си на втора степен на обучение след общообразователното училище, за да дадат своя принос в тази насока. Що се отнася до „училищата на бъдещето“, обявени от изпълнителната власт, те наистина ще бъдат „на бъдещето“ само ако в тях се преподават стратегическите предмети на утрешния ден, преди всичко свързани с компютаризацията. Именно чрез създаване на желание от най-ранна възраст да се прегърне професионална кариера в името на промените в нашата страна, иновациите и предприемаческият дух ще оцелеят отвъд непосредственото изискване за икономия на, енергия, наложена от международната ситуация. Защото именно нашите млади хора ще постигнат амбициозните цели, които сме си поставили за десетилетия напред.
В тези сложни условия нека не смесваме енергийната икономичност с безперспективността. Нека да запазим предприемаческия дух и стремежът към откривателството, за да създадем нов обществен модел и да обучим бъдещите лидери.
*Превод Георги Саулов
