Текущата година е активно време за избори в България. Проведоха се едни парламентарни избори, предстои да се проведат втори, а не е ясно дали до края на годината няма да се наложи да се проведат и трети по ред парламентарни избори. Междувременно предстоят и избори за Президент на Република България. Също през тази година изтичат мандатите на Управителя и на подуправителите на БНБ, т.е. предстоят и такива избори.
- Варианти за спасяване
Специфика на конкретното време е, че се подменят възлови висши дългогодишни управленски кадри, както и установеният стил на управление на икономиката и държавата. Такава ситуация е винаги гъмжаща от неясноти, толкова повече ако съществуват фактически основания за разкриване на провеждани незаконни или не напълно законни процедури, свързани с конфликти на интереси и със зле прикривани корупционни практики.
В такива ситуации се търсят възможности за спасяване на съмнително натрупани (дори и с криминален оттенък) богатства. Подобен вид възможностите не са много, не са и големи, тъй като е задължително да се избягва каквато и да е прозрачност и видимост, както е и силно препоръчително придвижването в сенчести територии.
Това, което непосредствдено се набива на очи най-малко от първи прочит, е бягството от страната, по-специално изнасянето на натрупаното богатство във вид на капитали някъде в чужбина, в тихо и недосегаемо пристанище – там, където чужди очи трудно могат да надникнат. Съществуващото законодателство позволява легалното извършване на подобни опити. С влизането на България в ЕС бе напълно либерализиран платежният баланс на страната, което (покрай всичко останало) приема и признава правото на всеки гражданин да извършва свободно всякакви презгранични финансови транзакции с легално притежавани собствени средства, без да посочва основания. Единственото изискване е за редовно деклариране на извършваните операции по обем и вид пред БНБ с оглед на статистически (и никакви други) съображения. От своя страна БНБ има задължението да съставя платежния баланс на страната, в който се посочват всякакви презгранични финансови транзакции единствено и само по размер и вид, за нуждите на аналитични оценки и на управленската политика.
Величината на извършваните финансови транзакции е индикатор за съществуващите икономически възможности и настроения в страната, както и изобщо за връзките на страната с външния свят.
Това, което ни интересува в случая, е величината на презгранични финансови транзакции през първите четири месеца на текущата година (за които съществува информация към момента на настоящата публикация). Въпросните данни са основание за формиране на конкретни аналитични оценки.
2. Специфични презгранични резидентни финансови транзакции
Български резиденти могат да извършват три основни вида презгранични финансови транзакции (които се описват във финансовата сметка на платежния баланс): (1) За преки инвестиции в чужбина; (2) За портфейлни инвестиции в чужбина; (3) За други инвестиции в чужбина. Инвестициите, които са най-ликвидни, най-леко и бързо осъществими, са, първо, портфейлните инвестиции и второ, специална позиция от други инвестиции, именно във вид на валута и депозити.
На Фигура 1 е представено презграничното изтичане на резидентни капитали във вид на портфейлни инвестиции, а на Фигура 2 – във вид на валута и депозити. Данните са от финансовата сметка на платежния баланс, за първите четири месеца на съответната година, за последните 12 години.
И при двата вида изтичане на капитали се откроява драстичният прираст за текущата 2021 г. Общо по фиксираните две позиции 5 млрд.EUR напускат страната за първите четири месеца на 2021 г., което е примерно около половината от годишните вътрешни инвестиции! Средногодишното нетно изтичане на местен капитал за първите четири месеца на годината през 2010-2020 г. във вид на валута и депозити е 28 млн.EUR, докато за същите месеци през 2021 г. изтичането е вече 3,6 млрд.EUR! Съответстващият показател при портфейлните инвестиции е 195 млн.EUR и 1,4 млрд. EUR!
Това е при ситуация с върлуването на пандемията Covid-19, когато е необходимо основно преструктуриране на икономически дейности, изискващи значими по размер вътрешни инвестиции.
Видимо съществуват причини, поради което е наблюдаваното явление.
3. Аналитична оценка
Стартова позиция при обяснението на драстичното нарастване на текущото изтичане на капитали е спецификата на годината. Парламентарните избори през годината са по своему уникални. Те се провеждат след серия от фактически разкрити крупни корупционни практики, които продължават да остават несакционирани от съдебната система. Почти година продължаваха и антиправителствените протести, които (макар и с променлива интензивност) демонстрираха обществената неприемливост на съществуващата и установена управленска практика, както и демонстрираха непримиримост. Общите настроения на голямото разнообразие от политически партии е категорично дистанциране от управляващата почти десетилетие политическа партия и коалиция. Повсеместно бяха декларирани твърдите намерения на мнозинството от влиятелни политически партии да реформират изцяло съдебната система в посока на постигане на върховенство на Закона и за търсене на отговорност от конкретни ангажирани лица в управлението на страната, за доминиране на разбиранията за обществена и социална справедливост.
Перспективата придобиваше нежелани форми за лицата, които имаха основания да не желаят и да избягват последователното разнищване на наложените преразпределителни процеси със силен корупционен привкус. В такива ситуации надделява страхът от загубване на съмнително натрупано богатство. Един от най-достъпните и лесни начини за справяне с надвисващата опастност е бягството от местопроизшествието, изнасянето на придобитите богатства в чужбина с надежда за прикриване на следите.
4. Заключение
Данните от приведените по-горе фигури показват, че:
(1) Има бягство на капитали, свързано със спецификата на текущата 2021 г.;
(2) Мащабите на съмнително натрупаните богатства през предходната декада са впечатляващи.
Разкриването на истинското състояние на нещата е в компетенциите на правозащитните органи. Картината от горните фигури показва, че правозащитните органи не са изпълнявали съвестно своите задължения, а може би дори и са съпричастни към случващото се.
Там, където има дим и мирише на изгоряло, не може да няма огън.
Съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се. Българският суверен е този, който следва да изисква разкриване на цялата истина, както и да следи и дори да контролира процесът на разкриване.
В противен случай бетонираната ни опашкарска позиция в ЕС ще остане дългосрочно непреодолима.
