Почти веднага след началото на конфликта в Украйна, руската армия наложи блокада на пристанището на Одеса, град в юго-западната част на страната. Този инфраструктурен обект има ключово значение както за украинската, така и за световната икономика. Всяка година през него се изнасят милиони тонове храни. На 24 май ръководителите на украинската и американкката дипломация разгледаха подробно възможностите за износ на зърнени храни от страната. Специалният пратеник на RFI* Сабстиан Немет разговаря с Алла Стоянова, директор на отдел „Земеделие“ на военната администрация в Одеса
Какво е значението на Одеса за украинската икономика?
Одеската област е вратата за целия износ на страната. Също така това е район с огромен селскостопански потенциал. Той е на второ място по броя на пречиствателните станции, на първо – по производство на грозде (71%) и лидер в овцевъдството. По-голямата част от зърнените храни, произведени в Украйна, тръгват от Одеса. На Украйна се падат 10% от световния износ на зърнени храни. Страната е номер едно в производството на слънчогледово олио например.
Вие разбирате, защо светът е притеснен, заради установената блокада. Тя е тук от първия ден на войната. Но ние правим всичко възможно, за да намерим алтернативни решения. Реорганизирахме маршрутите, за да можем да транспортираме продукцията си с влак, по пътната мрежа и като използваме млалките речни пристанища. През март успяхме да изнесем 200 000 т, през април преминахме границата от 1 000 000 т. През май се надяваме да достигнем 1,5 млн т.
Достатъчни ли са тези решения, за да успеете да изнесете продукцията си?
Не, защото нашият потенциал е 5 млн. т месечно. Разбира се, всеки ден се опитваме да увеличим обема на износа. Но това не е достатъчно. Миналата година беше рекордна за нас и успяхме да приберем 107 млн. т зърнени храни. Но националното потребление на Украйна не надхвърля 20 млн. т. Днес имаме в наличност 25 млн. т, а след три седмици започваме да прибираме новата реколта.
Тогава какво решение ви остава, за да подобрите ситуацията?
Днес ни остават само две решения, ако искаме да възобновим износа по море. Първото – военна победа над руската армия, която да позволи снемането на блокадата на пристанищено. Второто – световните лидери да променят позицията си и да ни помогнат да освободим града, дори ако това налага външна военна намеса. За Украйна това е икономически, а не продоволствен въпрос. Защото произвеждаме повече, отколкото имаме нужда. Но за страните, които не получават нашите стоки, това е въпрос на оцеляване. В някои страни от Африка хората страдат от недояждане. И да не забравяме, че ООН използва нашето зърно в 50% от мисиите си.
Този конфликт трае вече три месеца, а никой няма икономическа полза от това. Три месеца е много време. Днес Европа и САЩ разбират, че, ако войната продължи години, това ще бъде катастрофа за всички. Първо за тези, които потребяват нашите стоки. Но също така и за страните от Европа, които днес приемат нашите бежанци. Европа не е готова да подслони бежанците ни след края на годината. Бюджетът ѝ не може да ѝ го позволи.
Ситуацията би била много по-добра, ако можем да изнасяме всичко, което притежаваме. Но към момента икономиката ни изпитва все повече трудности. Последствията от блокадата се усщат в целия свят. Инфлацията на хранителните продукти и на енергията е голяма. Ако не възстановим износа, след прибирането на реколтата ще имаме 80 млн. т в излишък. А в света ще има катастрофален дефицит. Затова се надявам, че войната ще приключи тази година, с победа на Украйна, разбира се.
Как украинските селскостопански производители ще се справят, след като продукцията им не може да бъде изнасяна?
Разбира се, те са притеснени. Но ние храним големи надежди, че армията ни ще постигне бърза победа. Докато това се случи, търсим алтернативи за съхраняване на запасите. Днес фермерите ни се страхуват да карат стоката си на присанищата и да я депозират в силозите. Това е опасно. Но има и други начини да се складира, като например в хангари в парцелите на самите агропроизводители. Хангари, за чието изграждане ние ще помогнем.
Ясно е, че този тип съхраняване на запасите не е толкова модерен, колкото в пристанищата. Зърното трябва да се пази по определен начин, в среда, в която качеството на въздуха и влажността са под контрол. В места, защитени от болести и вредители. Единственото нещо, което фермерите могат да направят, е да обезопасят тези места. Но складиране в тези условия не може да продължи повече от шест месеца.
*Превод Георги Саулов
