От 1 октомври 2024г, Софийска вода повиши цената на водата за столичани от 2.394 лв. на 3.521лв., което е увеличение с 0.59лв. на кубик вода, или с 19.95%. Все още излизат фактурите, обхващащи новия ценови период и столичани не са осъзнали какво са им сторили. Новината за увеличението бе неглижирана от основните телевизии, с цел проблемът да бъде „заметен под килима“ и потребителите да го разберат постфактум. Наложената цензура бе толкова голяма, че новината не влезе в което и да е от предаванията им. Никъде по централните медии не се видяха експерти, които да се явят в студиата и да аргументират повишението, просто защото аргументи няма. Новината за увеличението бе съпътствана със строго контролирани кратки текстови съобщения, завоалирани зад съобщение за одобрен от КЕВР инвестиционен план, приет на закрито заседание.
Ако някой си направи труда да прочете официалните документи в сайта на КЕВР, то би открил промененото отношение в „тона“ на Софийска вода, относно констатациите на КЕВР за многобройните нарушения и очевидното влошаване на показателите за качество на услугата. Няма защо да се учудваме, че набрали скорост на самочувствие и чувство за безнаказаност, освен фрапиращото увеличение на цената, от дружеството си позволиха за пореден път да измамят софиянци в сметките. Отново ще приложа конкретен пример с реални данни от изравнителната фактура за потребител, когото монополистът по най-груб и безпардонен начин лъже в сметките за вода (Таблица 1).
Става въпрос за потребител, чиято изравнителна фактура обхваща и период на повишение на цената от 1 октомври 2024г. Периодът на конкретното потребление е 5 юли 2024г – 3 октомври 2024г. За общо 91 дни потребителят би трябвало да заплаща 88 дни по старата цена и 3 дни по новата цена. В процентно отношение, този период се разделя в съотношение 96.7% / 3.30%.
От данните в тримесечната фактура става ясно, че потребителят е изконсумирал 49 м3 вода по водомери и му е наложено още 1.629 м3 общо потребление за периода, или 50.63 м3 вода.
Процентното съотношение на това количество за заплащане на старата и новата цена би трябвало да бъде:
- 96 м3 вода по старата цена (96.70%)
- 67 м3 вода по новата цена (1.67%)
Вместо това, потребителят забелязва, че е грубо измамен от Софийска вода. В изравнителната му фактура черно на бяло е записано, че водоснабдителното дружество иска той да плати 47.53 кубика по старата цена и 3.05 м3 по новата цена. Иска платената по новата цена вода да бъде с 83% повече отколкото би трябвало. Същите неграмотни от математическа гледна точка тарикатлъци Софийска вода прилага при всяко увеличение на цена (тук вече говоря и от личен опит), „без да й мигне окото“. На простичък език това се нарича измама. През нея ще минат без съмнение всичките близо 666 000 битови, или небитови потребители.
Защо Софийска вода се чувства безнаказана?
На първо място това е подкрепата, която дружеството получи от Столична община, която със своето бездействие начело с бившия вече софийски кмет, даде достатъчно поводи дружеството да се почувства над закона. Някога да сте чули в последните години от своето управление, бившият кмет Фандъкова да вземе отношение по многобройните проблеми на столичното водоснабдяване, или да направи опит да създаде предпоставки за търсенето на нов стратегически инвеститор, който да замени самозабравилия се монополист? Не естествено.
Това даде сили на водоснабдителното дружество да започне най-нагло своите рестрикции към софиянци, като първата му стъпка бе чрез заплахи за съд да бъдат започнати преговори за удължаване на срока на концесията до 2033г. И то три години преди да изтече крайния срок, който приключва в края на 2025г. Безгръбначната управа на Столична община не направи нищо по въпроса, като най-нагло лъжеха по телевизиите, че ще преразгледат договора, ще проверят сипещите се нередности, а те бяха съвсем видни от влошаващите се с всяка година показатели за качество, независимо от нивата, които бяха поставяни ежегодно от регулаторния орган. В края на краищата в последния момент, Столична община напълно угоднически подписа четвърто допълнително споразумение (ЧДС) с дружеството, с което удължи концесията.
Последната дума трябваше да има Столична община, тъй като КЕВР отказваше да даде съгласието си за исканите условия в него. Кметът дори опита да се скрие зад областния управител, поставяйки го на амбразурата на общественото недоволство. В края на краищата, като и това не помогна, тогавашният кмет от управляващата партия се скри зад решение на СОС. На всичкото отгоре Фандъкова не пое отговорността да подпише това срамно споразумение, а намери бушон, който го разпише в лицето на зам.-кмета на СО по направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“, г-жа Албена Атанасова, съгласно вътрешна заповед за заместване № СОА 23РД15-2088 от 25.08.2023 г. Така концесия за стотици милиони левове бе подписана от представител на Столична община с ресор, на светлинни години от нещо свързано с водоснабдяването.
Втората стъпка на дружеството бе да гарантира своите печалби чрез нормата на възвръщаемост на собствения капитал. Тази норма се определя от КЕВР за големите и средни предприятия, към което спада Софийска вода и бе определена в размер на 8.22%. Това не попречи на дружеството да предяви претенции за минимум 13% и нямаше сила, или институция, която да го откаже от тази стойност. Като всеки концесионер на първо място е печалбата, а след това всичко останало. На него тази печалба бе достатъчна и дори не бе необходимо да увеличава цената в продължение на две години и осем месеца.
В Четвъртото допълнително споразумение (ЧДС) Софийска вода официално „бетонира“ Възвръщаемостта на капитала на акционерите на 13%, като необходим минимум, на концесионера, който да се прилага към всички Бизнес планове до края на концесията. В допълнение в ЧДС бяха сложени клаузи, поставящи самите дейности на договора на последно място. Такава например е клаузата, че:
„За избягване на съмнение Инвестиционната програма на Концесионера да бъде ревизирана от Страните, ако нормата на възвращаемост (среднопретеглена цена на капитала), определена от Компетентния орган, не отразява договорените условия по това ЧДС, включително, приложимостта на Възвръщаемост на капитала на акционерите и Капиталовата структура, както е уговорено в чл. 22.7.5. В такъв случай Концесионерът уведомява писмено Концедента за възникването на такова решение, което може да бъде издавано периодично от този компетентен орган, и задълженията на концесионера по инвестиционната програма на концесионера следва да се считат за временно преустановени без вина на концесионера, докато страните не постигнат споразумение за нова инвестиционна програма на концесионера, която да бъде договорена с цел както да се съобрази с всяко такова решение на компетентния орган, така и да се запазят договорните и финансовите условия на ЧДС“.
Иначе казано, ако Софийска вода прецени, че по някаква причина няма да постигне исканата от нея „печалба“, то тя по всяко време може да прекрати инвестиционната си програма, като няма да носи отговорност за това.
Друг конкретен пример е, че в инвестиционната програма за 2022-2026г., КЕВР е поискала икономическа обосновка за средно-претеглена цена на капитала в размер на 14.4% и генериране на общ размер на печалба след данъци и такси в размер на 282.6 млн. лв. за периода. В отговор Софийска вода информира КЕВР, че самата комисия е длъжна да се съобрази с възвръщаемостта на собствения капитал и инвестициите, договорени между Софийска вода и СОС, че искането на подобна обосновка не е в компетенциите му, тъй като КЕВР не е била съдебен орган или орган по концесионен контрол и съответно няма правомощия да упражнява контрол върху подготовката, сключването и отчитането на изпълнението на договори за концесия. А ако Софийска вода бе договорила печалба за периода от половин милиард? Или един милиард?
Ето още един фрапиращ пример за своеволието на концесионера
От една страна, КЕВР има задължение по ЗРВКУ да регулира цените на ВиК услугите, като се ръководи от принципите на икономически обоснована норма на възвръщаемост на вложения капитал. От друга страна, с оглед дадените от съда задължителни указания с Решение № 8095 от 26.07.2023 г. на ВАС по адм. дело № 932 от 2023 г., при упражняване на правомощията си за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите, Комисията следва да отчете и обстоятелствата, относно концесионния договор посочени по-горе. Та в тази връзка, Комисията е изискала от страните по договора актуален финансов модел към ЧДС, с оглед съобразяване на договорените финансови параметри за текущия регулаторен период 2022-2026 г. Софийска вода отказва да го даде, а СО представя само една от справките и то на английски език без съпътстващ превод на използваните финансови термини на български език, както и означения за мерни единици, използвана валута и други. На всичкото отгоре, без прогнозни стойности за годините след 2021г., а и такива до края на удължената концесия.
Още веднъж, КЕВР е поискала от кмета на СО да представи финансов модел в пълен обем и съдържание за периода на концесията – до 2033 г., както на български, така и на английски език, както и становище, относно това дали предложената от „Софийска вода“ АД в бизнес плана за регулаторния период 2022 г. – 2026 г. НВ в размер на 14,4% – изчислена въз основа на НВск в размер на 13%, и дял на собствения капитал от 100%, водеща до изчисляване на общ размер на възвръщаемост по услуги от 416.4 млн. лв., съответства на постигнатите договорености между Столична община и „Софийска вода“ АД в ЧДС.
Изумителният отговор на кмета на София е, че той няма наличен бизнес план на български език и че ако КЕВР не одобри бизнес-план 2022-2026 г., това може да доведе до неизпълнението на тези инвестиции и да има негативни последствия за Столична община и за гражданите на гр. София.
И тук веднага следват логичните въпроси:
- Как СОС е разбрал и съответно е стигнал до решение да се съгласи с какъвто и да е бизнес план, на основание на който да продължи концесията с още 8 години и 4 месеца, ако този план е само и единствено на английски език, без съпътстващ превод на използваните финансови термини на български език, както и означения за мерни единици, използвана валута…и т.н.
- Не се ли превръща КЕВР, който е регулаторен орган, в прост „гумен печат“ в ръцете на концесионера и само да подпечатва исканията му?
- Каква е ролята на Столична община, след като някакъв си концесионер може с най-обикновени заплахи да принуждава Концедента да прави каквото и да е било и то близо две години преди концесията да е свършила(в случая в края на 2025г.)?
- Защо СО не е предприела никакви мерки в това отношение, включително създаване на предпоставки и условия за смяната на концесионера?
Набрала вече смелост, заради едно решение на ВАС, Софийска вода оспорва всяко едно от решенията на КЕВР за нивата на показателите, определени от комисията, като всеки път това се случва в съдебната зала.
Ще изложа само един от многобройните примери, отнасящи се за причинно-следствените връзки в дейността на дружеството. Показателят е енергийна ефективност ПК11а. Последният път, когато Софийска вода е изпълнила този показател е през 2019 г. в размер на 0.32 кВтч/м3. Следва влошаване през следващите две години до 0.38 кВтч/м3 (пълно неизпълнение). В годишния доклад за 2021 г. дружеството обръща внимание, че ключовият показател ПК11а не е изпълнен и посочва, че по-високото потребление на електроенергия се дължи на монтирането на допълнителни нови хидрофори. В годишния доклад за 2022 г. дружеството посочва, че по-високото потребление на електроенергия се дължи на монтирането на допълнителни нови хидрофори и на промяна в работата на водопроводната мрежа. Дори от дружеството започват да твърдят, че няма никаква връзка между по-малкото подавано количество вода на входа и изразходваното количество електроенергия за доставката му. Те дори илюстрират това с таблици и графики, което всъщност е самата действителност.
Какво всъщност се крие зад тези факти?
От години твърдя, че за да намалят загубите на вода по мрежата, Софийска вода не подменя остарялата и пробита водопреносна мрежа, а просто намалява водата подавана на входа на системата. Столицата е проектирана за 6 бара налягане в системата, докато тогава тя е била с 8 бара налягане (има и доклади за това). Вярно е, че намалявайки количеството вода на входа се постига намаляване на загубите, което е естествен ефект, за който не се налагат почти никакви инвестиции. Има обаче един праг на насищане на гравитачния ефект, след който намаляването на налягането в системата вече изисква усилие за доставяне на водата както в някои от кварталите с неподходяща денивелация, така и в самите жилища. Преди години за доставката на вода до, да кажем 8-9 етаж на блоковете (лично при мен е пети етаж), се използваше налягането в системата, а за по-горните се използваше така наречения „хидрофор“. Явно след намаляване количеството на входа на системата и следствие на това в самата градска система, необходимостта от хидрофори е започнала да расте главоломно и дружеството е било принудено да ги поставя за доставянето на питейна вода. Причината да го прави е, че това му е по икономически изгодно, вместо да подменя остарялата водопроводна мрежа. И от Софийска вода просто твърдят, че причината за влошаването на показателя са хидрофорите, без да обясняват за причината от нуждата от поставянето им.
Така достигаме до същината на причинно-следствените връзки. За да се подобри налягането в системата и да започне спиране поставянето на хидрофори и да се пристъпи към изпълнение на показателите за качество, са необходими действия за сериозно подменяне на водопроводната мрежа. Това обаче съвсем не е в приоритетите на дружеството, тъй като за това са необходими инвестиции, които дружеството не иска да прави, с цел съхраняване на печалбите си.
Дори в документите започват да се прокрадват странни изявления като това на г-н Васил Тренев – изпълнителен директор на „Софийска вода“ АД „… че не може да обещае, нито дружеството е обещавало, че ще бъде подменена цялата водопроводна и канализационна мрежа на столицата“. Отбелязва, че фокусът на ВиК оператора е там, където има аварии, където има нужда, съответно където е съгласувано с миноритарния собственик, респективно концедента по концесионния договор. Тоест с „думи прости“, господинът елиминира една от основните дейности (освен доставянето на пречистена вода). Невъзможността за подмяна на мрежата се обяснява с високата цена по подмяната, като същият господин припомня, как преди години МРРБ е било направило пространен анализ от гледна точка на водопроводната и канализационна мрежа в България (респективно в частта за София), като по негови спомени са били сметнати в размер на 47 млрд. евро. А някой от вас да е чувал някога такава подобна сума от официална институция?
Подобни са аргументите и действията на дружеството и по за редица други въпроси, като „Рехабилитация на водопроводната мрежа“, „събираемост“ и други взаимосвързани показатели за качеството.
А относно манипулирането по фактури от началото на коментара, решението е обжалване и търсене на правата от гражданите. Измамата е лесно видима, а подаването на жалби е личен избор.
