Коментарът на икономиста Георги Ангелов е публикуван във фейсбук профила му…
Най-големият вносител на руски газ е пред фалит и официално поиска 9 милиарда евро спасителна програма от германското правителство. Както се досещате, става въпрос за германската компания Uniper, която иска държавата да плати за нейните собствени грешки.
Но как така най-големият вносител на руски газ е пред фалит? Нали уж руският газ е евтин и сигурен? Който има евтин и сигурен газ в Европа не само, че няма да фалира, а ще прави големи печалби. Проблемът на Uniper е, че руският газ от доста време нито е евтин, нито е сигурен. Поскъпването на руския газ заедно с ограничаването на доставките от Газпром води до огромни допълнителни разходи, десетки милиони на ден.
Ще оставим на германците да решат дали е морално да спасяват частни газови компании, които сами са се поставили в зависимост от един доставчик – но от икономическа гледна точка по-добре да ги оставят да фалират. Много страни в Европа от години инвестират в газова инфраструктура за алтернативни доставки (България също построи газова връзка с Гърция и инвестира в терминал за втечнен газ в Александруполис), а в същото време германският газов бизнес инвестираше в Северен поток 2 – нов газопровод към Русия. Докато Великобритания, Испания, Франция имат терминали за втечнен газ и могат по всяко време да докарат газ от други източници, Германия няма все още нито един терминал за втечнен газ. Така че дори да намери газ от Катар или някъде другаде, Германия практически няма как да го докара в страната.
По-интересен е практическият въпрос как ще се справи Германия през зимата. Германският енергиен регулатор Bundesnetzagentur е изготвил няколко сценария за газовите доставки. При всички сценарии най-трудният период ще бъде в края на зимата, от февруари до първата половина на април.
Ако се запазят сегашните драстично занижени доставки на руски газ (60% редукция спрямо нормалните нива), Германия може да се справи – при условие, че до зимата бъде построен първият терминал за втечнен газ и той заработи с пълен капацитет от януари 2023 г.
По-сложно е ако руският газ напълно спре. Тогава един терминал за втечнен газ няма да е достатъчен и ще е необходимо Германия да намали потреблението на газ с 20-30%. Тъй като отоплението на домакинствата е с приоритет, най-вероятно голяма част от намалението ще трябва да се поеме от бизнеса – съответно може да се стигне до временно затваряне на заводи и съответно рецесия в икономиката.
Други мерки за ограничаване на потреблението на газ са свързани със заместване на газови ТЕЦ с въглищни централи, поради което въглищните централи са активирани. Междувременно, германската банка за развитие осигурява финансиране, за да могат да се запълнят газохранилищата преди зимата. Тъй като Газпром не запълва своите газохранилища в Германия, тяхното управление беше поето от енергийния регулатор, осигурено им беше финансиране и те също се вече се запълват с газ.
Германия строи шест терминала за втечнен газ и дори прие специален закон, за да ускори строителството и процедурите. Но въпреки това, за тази зима се очаква да заработи само един терминал. Явно дори и специален закон не може да ускори достатъчно бюрократичните процедури в Германия – а може би доскоро Германия не вярваше, че Газпром ще й ограничи газа и не бързаха чак толкова много. За сравнение, страни като Естония и Финландия, които вече не получават руски газ, планират още преди зимата да са готови с инсталирането на терминали за втечнен газ.
На този фон, България е по-напред с подготовката, но има още много да се направи:
1. Инфраструктурно имаме възможност за пълна диверсификация, така че по този показател сме на 100%. Газовата връзка с Гърция скоро ще влезе в експлоатация, имаме и старата газова връзка с Гърция, както и стария газопровод от Турция. Тоест инфраструктурно стоим добре. 2. Газохранилището Чирен е пълно на 38%, спрямо 36% в същия ден на миналата година – така че тук сме на 38% подготовка. Но трябва да се положат всички усилия да стигнем 90%, а по възможност и 100% преди зимата. 3. По отношение на доставките на газ България е осигурила една трета от доставките с дългосрочен договор за азерски газ – така че тук сме на 33% подготовка. Останалите доставки се осигуряват месец за месец, което през лятото не е толкова трудно, но за зимата не бива да се разчита на краткосрочни доставки – нужен ни е договор за регулярни доставки за зимата и трябва да целим 100% договорени доставки за зимата, спрямо 33% сега. Така че Булгаргаз трябва да работи по-активно сега през лятото, за да няма драми през зимата.
