Наскоро в медиите се завъртя новина, че се търси международен консултант и финансов мениджър за най-голямото топлопреносно предприятие у нас и абсолютен монополист на централното топлоснабдяване в столицата – Топлофикация София (ТС). Не едно и две правителства през годините са подхвърляли идеята за подобен абсурд, но поддръжка за нея никога не е имало и тя винаги е умирала в зародиш. За да заобиколи това неудобно препятствие, принципалът на дружеството – Столична община, предприе една друга стратегия за да прокара тази си идея. Тя се основава на приемането на решения и отлагането им във времето, неангажирайки се със срокове за изпълнение, тоест изчаквайки всичко да утихне. Конкретен пример за това е и сегашната ситуация, в която СОС просто излизат с доклад, в който обявяват, че изпълняват решение, взето преди точно около две години по-рано.
Основната цел за търсенето на независим международен консултант и външен мениджър на „Топлофикация София“ ЕАД е оперативна и финансова стабилизация и модернизация на мощностите и управлението в дружеството. Само в това изречение от Столична община обявяват няколко не чак толкова лицеприятни факта, а именно:
- Знае се, че дружеството е в окаяно финансово състояние, но СОС няма желание и капацитет да намерим решение.
- Нужен ни е някой „външен“ (чети международен) консултант и външен инвеститор, който да си „цапа ръцете“ за нещата, които ние не искаме да правим. Срещу заплащане разбира се. Колкото и да е голямо това заплащане, това нас не ни интересува, тъй като ние вече няма да носим отговорност за това.
- Ние не искаме да кажем на нашите крепостни потребители, че непосилната вече цена за „услугата ни“ ще се повиши до абсурдни стойности. Те все пак са наши избиратели и от тях зависи избора ни и бъдещото ни благосъстояние.
- Другото, което казват от СОС е, че Топлофикация София не е управлявана добре и въпреки, че са сменяли не едно и две ръководства – това си е просто един разграден двор.
Сагата продължава и месец по-късно е проведено и заседание на Управителен съвет на ТС – на 07.08.2019 г. е взето решение и е възложено на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД да назначи работна група, която в срок до 09.09.2019 г. да изготви техническо задание за провеждане на процедура за избор на независим международен консултант, който да проучи, изследва и верифицира изготвените технологичен одит, правен анализ и финансов модел и да определи изискванията към участниците, критерии за оценка на офертите и прогнозната стойност на поръчката. И понеже доверието в работната група не е чак толкова високо, е решено работата им да бъде верифицирана от някои отново външен субект. За целта е направен контакт с ЕБВР, която да намери подходящата фирма. На 21 октомври 2019г. ЕБВР дава съгласието си да намери подобна фирма.
В сегашния доклад на СОС за търсене не инвеститор никъде не присъства реалността в която се намира дружеството. За разлика от този, докладът на „Блек и Вийч Мениджмънт Консултинг“ ООД, консултантът който безвъзмездно е направил планът за стабилизирането на дружеството, е ясен и безкомпромисен в това отношение. В него ясно е записано:
- Голяма част от съществуващото оборудване и топлопреносна мрежа на “Топлофикация София” ЕАД е остаряла или надхвърля своя полезен живот.
- Освен застаряващата инфраструктура, настоящата разпределителна система (топлопреносна мрежа) има ограничени възможности за свързване между основните Териториални топлофикационни (разпределителни) централи.
- Нито докладът за 2019 г., нито докладът за когенерационни централи разглеждат влошаващата се топлопреносна мрежа за разпределение на топла вода. Топлопреносната мрежа е стара, липсва необходимата взаимосвързаност за осигуряване на надеждност на услугата и не се поддържа поради липса на средства. „Топлофикация София“ ЕАД изчислява, че ще са необходими значителни капиталови разходи, за да се поддържа надеждността на разпределителната система. В тези отчети няма разпределение на бюджет за топлопреносната мрежа.
- Относно когенерационните централи, се обсъждат плановете за инсталации с идеята да продължат да използват съществуващото оборудване още 20 години, но не отчитат възрастта на това оборудване. По-конкретно, по отношение на котлите, тяхното извеждане от експлоатация не е обсъдено в проучването, въпреки че по-голямата част от блоковете надхвърлят типичния полезен живот от 30 до 40 години. Това би повлияло на надеждността на инсталацията, като същевременно би довело до там „Топлофикация София“ ЕАД да поеме високи разходи за поддръжка, за да поддържа в действие стареещите котли. В тези доклади не се разглеждат допълнителни капиталови инвестиции за удължаване на живота.
- Състоянието на разпределителната система (топлопреносна мрежа) е такова, че по време на прекъсвания едва ограничен брой клиенти получават доставка от другите топлоцентрали, а повечето остават без топла вода. В отчетите от Топлофикация София няма разпределение на бюджет за топлопреносната мрежа.
- Разходите за подгряване на вода през последните 10 години поради загуби в топлопреносната мрежа продължават да се увеличават, заради течове в разпределителната система.
- Съществуващите блокове са в значително влошено състояние и са проектирани при по-ниски стандарти за ефективност, тоест когенерационните мощности са с нисък коефициент на полезно действие/КПД/.
Всичките тези констатации на консултанта Блек и Вийч Мениджмънт Консултинг“ ООД пораждат неизменно въпросите, как при това фактическо състояние на Топлофикация София, в годишните отчетни доклади на дружеството винаги се твърди, че се подобрява така наречената услуга „централно топлоснабдяване“.
И така – търсим инвеститор
Първото, което обаче обявяват консултантите в доклада си е наличието на регулаторен риск.
„…при предварителните дискусии с потенциални кредитори, въпросите за изоставането/забавянето между цените на природния газ и тарифата за отопление, както и за нарушената функция на регулаторния модел за преразглеждане на тарифите за отопление, бяха поставени като един от ключовите проблеми във връзка с финансирането на плана, доказващо важността от реформата и правилното прилагане на регулаторния модел, така че тарифата за отопление, плащана от потребителя, да покрива всички необходими разходи, свързани с доставката на топлинна енергия.“
Само с това си изречение, консултантът обявява, че намирането на инвеститор е свързано с драстичното увеличение на цената за потребителите. Никъде обаче в доклада не е обявено какви разходи трябва да се покриват, действителни ли са тези разходи и защо тези разходи трябва да се покриват от потребителя. Тук потребителят ще е поставен в положение да извади от собствените си джобове пари, за да покрие грешките на управляващите дружеството в последните десетки години.
Като други рискове за бъдещия инвеститор се посочват
- Регулаторната рамка за определяне на цената от КЕВР.
- Лошо сключените договори с Булгаргаз и неустойките които плаща Топлофикация София – нещо което е явен пример за некадърното управление на дружеството през годините.
- Неплащането на лихви от страна на потребителите в рамките на 75 дни, което води до дисбаланс на получаване на сумите, но всъщност на практика потребителите не се облагат с лихви в рамките а отчетния период.
- Задълженията на ТС към „Фонд Сигурност на електроенергийната система“, които са 5% от приходите от електроенергия и са изцяло непризнати от КЕВР.
- Непризнаването на част от разходите за ремонт и заплати от страна на КЕВР и т.н.
Дотук в по-голямата част от доклада, излизащ от СОС четем за всички болежки и щения на дружеството. То иска да оперира при пазарни условия, но му пречел социалния елемент в дейността.
Хайде да разгледаме сценария, при който на столичното парно му се даде възможността да оперира при исканите от него пазарни условия.
- Първият въпрос е каква би била ролята на КЕВР в случая, освен гумен печат за фиксиране на цената?
- Втория основен въпрос е какъв субект се явяват потребителите? В момента те са закрепостени роби, задължени да плащат цената на услугата, която им искат. За потребителите в момента има два варианта – изгодна или неизгодна цена, но те не са страна по договора за доставяне на услугата. А тя е вече неизгодна от поне две години. За момента, за да се откажеш от столичното парно, трябва съгласието на 67% от потребителите от етажната собственост в рамките на една абонатна станция, което прави отказването практически невъзможно.
- Ако ТС иска да се развива като дружество в пазарни условия, защо принципалът на дружеството не направи потребителите равностойни партньори /страни/ в сделката по получаването на топлоенергия?
Откакто услугата стана неизгодна за потребителите, в мен се зароди поредната еретична мисъл.
„Да бъде предприета законодателна инициатива и с административно решение потребителите на топлоенергия да престанат да бъдат вече такива. И да започнем на чисто. Вече ще имаме две равноправни страни. Топлофикация поставя своите условия за предоставяне на услуга (разбирайте количество продавана топлоенергия и цена на която ще я продава), а живущите в столицата като страна по сделката, с решение на същите тези 67% от живущите присъединени към една абонатна станция да решат по своя воля дали да използват услугата на столичното топлопреносно предприятие. Така би било справедливо.“
Това довежда до следващия логичен въпрос – колко ли „клиенти“ ще има столичната топлофикация тогава? Ще си позволи ли да се държи като монополист, да не се съобразява с клиентите си, а само да предявява претенции за цена, покриваща услугата й, без да се погрижи за неглижираните – посочени по-горе, с години проблеми в дружеството?
Дори няма да разглеждам въпроса, как ще бъдат компенсирани потребителите на столичното парно за парите си, вложени в дружеството? Все пак то е изградено през бюджета на държавата, тоест с нашите пари.
В обобщение, докато не бъдат решени проблемите в дружеството, описани от консултанта, в по голямата си част като рискове, Топлофикация София ще си остане непривлекателно за каквито и да е инвеститори. Дори да бъде намерен такъв, той като частно лице ще дойде със своите кредити и искания за печалба, които жителите на столицата ще трябва да платят. Идването на какъвто и да е инвеститор ще бъде свързано с ново рязко поскъпване на цената, която и в момента е на такива нива, че лично аз прогнозирам рязко увеличение на неплащанията към дружеството.
Дори самата Столична община разбира този факт и на свое заседание ще приеме решение относно възможността за разсрочване на задълженията към столичната топлофикация до 3 години. Това е поредният „капан за мишки“ в който искат да вкарат потребителите и те да станат дългогодишни „роби“ на столичното парно.
Напоследък сателитите на Столичната топлофикация отново бяха разпратени по основните телевизии да защитават тезата, че увеличенията не са кой знае какви и са търпими. Един от тях дори имаше наглостта да обяви, че сметките ще скочат с някакви си само 20%, като не посмя да каже че изчисленията му са на база средно аритметични стойности на цените, а не средно претеглени и се отнасят за цялата страна. И за да не се вярва на спекулациите на подобни пишман-експерти по темата, ето как изглеждат увеличенията след последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от 01 юли 2022г.:
Само в последните две години Топлофикация София поиска и получи увеличение на цената на топлоенергията, гарантираща приходи от близо 1.22 млрд. лв. за отчетния период 2022/2023г., една доста примамлива за инвеститорите сума. Одобрените необходими приходи година по-рано са 633 млн. лв. Предвид факта, че същите тези приходи за отчетния период 2020/2021г. от страна на КЕВР са 445 хил. лв., това означава, че комисията при цялата й „строгост и безкомпромисност“ е одобрила увеличение на приходите в размер на 174.16 % в рамките на само два отчетни периода.
Уважаеми столичани – ще платите ли това увеличение?
