Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика, по текста е работил и стажантът Никол Вълканова*…
Страховете за повсеместен популизъм в процедурата по приемане на бюджета като че ли се оказаха преувеличени. Тази седмица изтече срокът за предложения за промени в законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. преди второто четене и равносметката е 84 внесени документа. Към тях добавяме и 6 предложения към проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и 4 към бюджета на здравната каса (НЗОК).
Дължината на списъка може да изглежда шокираща – цели 94 отделни предложения, надлежно подготвени и подписани, че дори в някои случаи и аргументирани – но това не е прецедент в парламентарната ни история. Тази активност традиционно включва:
- Набор от амбициозни идеи на парламентарната опозиция, която чрез предложения предимно за данъчни преференции или повече разходи вярва, че дава основание за съществуването си през своите симпатизанти;
- Корекции в първоначалния бюджет, договорени в последния момент в рамките на мнозинството;
- Опити на фракции в мнозинството да прокарат свои идеи, които иначе финансовият министър официално отхвърля;
- Опити да се променят в 12 без 5 други закони, включително и такива, които нямат нищо общо с публичните финанси, с преходните и заключителните разпоредби.
През последните години народните представители традиционно демонстрират висока активност. Бърз преглед на парламентарната практика от разглеждането на редовния бюджет за 2021 г. досега дава общо 412 внесени предложения. В този период имаме три редовни бюджета, две актуализации и два удължителни закона с общо 343 предложения преди второ четене по държавния бюджет и още 39 за ДОО и 30 по бюджета на НЗОК. Рекорд поставя процедурата през февруари 2022 г. по приемане на годишния пакет бюджетни закони – внесените предложения за изменения в държавния бюджет са 112, за бюджета на ДОО – 11 и за бюджета на НЗОК – 5. Интересно е и че актуализацията през юни 2022 г., когато правителството вече беше паднало след вот на недоверие, предизвика цели 59 предложения.
Разбира се, такива сравнения са условни. Още повече, те са изключително разнородни – някои се отнасят само до един ред в бюджета, а други включват десетки предложени изменения. Това виждаме и във внесените 94 документа в настоящата процедура. От тях 33 са внесени от депутати от партия “Възраждане”, 6 – от БСП, 18 – от ГЕРБ-СДС, 18 от ПП-ДБ, 2 от ИТН, 6 от ДПС, а 11 предложения са подадени от представители на няколко парламентарни групи.
И сега, както и в минали години, откриваме пъстра палитра от инициативи. Изобилстват предложения, насочени към решаване на конкретни и често локални проблеми. Например, депутати от всички парламентарни групи, освен ИТН, които са избрани от добричкия изборен район, заявяват искане да бъде финансиран Добруджански научен институт. Народни представители от ГЕРБ-СДС, БСП, Възраждане, ДПС, ИТН, ПП-ДБ пък са поискали насочване на средства към създаването на Факултет по фармация към Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. От партия „Възраждане” търсят допълнителни средства за ремонтни дейности в община Бяла (област Варна) и за изграждане на водоснабдяване в община Хисаря. Впрочем, списъкът с общини, които се появяват поименно в нарочни предложения е доста по-дълъг. Има и внесени текстове от по един народен представител – Андрей Чорбанов от ИТН предлага НЗОК да покрива оценка и диагностика на невроразвитийни разстройства, а Васил Пандов от ПП-ДБ, предлага увеличение на разходи за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Някои текстове променят други закони. ПП-ДБ, например, искат изменение в Закона за пътищата, според което НАП трябва да получава информация в реално време от Електронната система за събиране на тол такси. Групата на ИТН пък иска отмяна още от края на юли на преференциалните ставки по ДДС, но пък иска и отпадане на мерките за ограничаване на сивата икономика (коментираните активно идеи за плащанията в ресторантите, превеждане на заплатите само по банков път и т.н.).
Голямото притеснение за бюджетната рамка обаче остават идеите за допълнителни разходи. Тук БСП води с предложение за увеличение на разходите за пенсии с над милиард лева. Почти всички предлагат и допълнителни средства за заплати на заетите в бюджетната сфера – без претенции за изчерпателност, те достигат общо около 350 млн. лева. ДПС предлагат още 170 млн. лв. земеделски субсидии.
Към момента изглежда, че поривът към фискално разточителство не е прекомерен и вероятно устремът ще бъде удържан. Първи сигнали в тази посока видяхме от обсъждането в бюджетна комисия на предложенията за бюджета на общественото осигуряване, където практически всички предложения за по-високи плащания (най-вече на БСП) бяха отхвърлени. Общият аргумент изглежда е, че такива изменения остават за редовния „цял“ бюджет за 2024 година. Едва ли обаче подобна логика ще сработи при натиска за увеличение на заплатите, който идва от парламентарни групи, участващи в мнозинството. Да не забравяме, че размерите на редица социални помощи – например на т.нар. месечни детски надбавки – тепърва предстои да се обсъждат, а те всяка година са удобно поле за популизъм, отричащ принципа за насоченост на подкрепата към тези, които действително се нуждаят.
Ако разглеждаме единствено рамката за 2023 г., дори и да видим „разхлабване“ при разходите за персонал, то едва ли ще е в мащаб, който да промени драматично салдото. Притеснителното обаче е, че това са размери за 5 месеца, които през следващите години ще имат отражение за пълни 12 месеца. Същевременно отново се пропуска политическият момент за реформи в начина, подхода и технологиите на предоставяне на публичните услуги и в организацията на работата на администрацията, които да станат основа за по-рационално харчене на средствата за заплати.
Важните теми изглежда наистина остават за бюджета за 2024 г., а поне към момента амбициите в предложенията дори на опозицията са по-скромни от актуализацията на бюджета през миналото лято. При забавяне на икономическата активност във водещите европейски икономики, растящи лихви и охлаждане на външното търсене за българските експортни предприятия обаче финансовият министър ще има трудна задача да удържа дефицитът устойчиво в целия период до 2026 година. Натискът за заплати, социални плащания и повече трансфери към регионите може да се посрещне само при структурни реформи и политики, генериращи инвестиции и висок икономически растеж, съчетани с висока събираемост на приходите и отказ от данъчен популизъм.
*Заглавието е на редакцията
