fbpx

„И 3% дефицит води до фискална експанзия, което не е фактор за ограничаване на инфлацията“

Участието в икономически и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор, при равни други условия, за по-добър контрол на инфлационните процеси както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това показват всички данни от създаването на еврозоната до днес, изтъква в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев, запитан кое е по-добро в дългосрочен план за контролиране на инфлацията – запазване на валутния борд или присъединяване към еврозоната.

По думите на Радев, който миналата седмица бе избран от парламента за втори мандат, начело на централната ни банка, намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 процента от БВП е стъпка в правилната посока. Според него обаче, отчитайки траекторията на икономическия цикъл и промяната в структурата на бюджетните разходи, 3 процента дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия. „Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. В тази връзка, изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. От гледна точка на целта за овладяване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в краткосрочен план трябва да бъде към затягане както на монетарните, така и на фискалните условия, коментира още той.

Димитър Радев отбелязва в интервюто, че темповете на кредитна експанзия намаляват, след като БНБ въздейства на процеса чрез три групи от мерки:

  • използвайки наличните инструменти на паричната политика – например решението за увеличаване на задължителните минимални резерви
  • използвайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика – например, увеличението на антицикличния капиталов буфер
  • ускоряване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел.

Следим внимателно процеса и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това е необходимо, уверява управителят на БНБ.

Относно лихвите по депозитите той обяснява, че повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. Тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"