Предложеният от правителството проект на държавен бюджет (ДБ) за 2026 г., заедно със съпътстващите го документи, предизвиква много въпроси, а и възбужда недоумения.
Функциите на ДБ далеч надхвърлят игрите със събиране и раздаване на пари на възможно най-високо национално равнище. Остава се с чувството и убеждението, че съставителите на ДБ или (1) пренебрегват възможностите на ДБ да формира и да регулира социално-икономическото развитие на страната, или (2) не са в състояние да осмислят същностните въздействия на ДБ като най-мощен инструмент за управление на социално-икономическо развитие.
Първо, облагодетелстване на олигархичните структури
В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представения проект на ДБ не се забелязват подобни опити, а по-скоро се проявява определа мекушавост, примирение, а дори и преклонение.
Променя се структурата на данъчните постъпления при съхраняване на видимото данъчно натоварване, без аналично представени оценки за ефекта от 15-годишното неизменно действие на данъчните ставки. Предвижда се увеличение на постъпленията от преки данъци през 2026 г. с 8,3%, а на косвени данъци – с 13,3%. Съотношението „преки данъци – косвени данъци – социално осигурителни вноски“ в ЕС е средно 1:1:1, докато у нас то се установява примерно на 1:2:1,5! Косвените данъци ощетяват равномерно в абсолютни измерения цялото население, а поддържането на 10-процентен данък върху доходите облагодетелства изцяло олигархичните структури. При това именно тези олигархични структури се облагодетелстват най-много от изрядно функционираща държава!
Правителството се задоволява единствено с декларативно обявявано намерение да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.
Второ, тотално игнориране на социалното разслоение в страната
В предизборната програма на управляващата коалиция „Прогресивна България“ се акцентира също на поддържаната в страната (рекордно за ЕС) висока степен на социално неравенство и се прокламира като пряка задача неговото намаляване в поносими за ЕС равнища. В действителност в проекта за ДБ и свързаните с него документи се игнорира напълно този проблем. Не се правят никакви оценки, нито се привеждат каквито и да са ангажименти в тази насока. De facto такъв проблем за правителството престава да съществува!
Трето, нереалистични очаквания за ценова динамика
В проекта за ДБ се залага средногодишен ХИПЦ от 4,3%. Стъпването на статистиката към м. май, 2026 г., показва, че за реализация на подобно очакване цените на стоките и услугите у нас през последните 7 месеца на текущата година следва да не се повишават, т.е. да се замразят. Подобна хипотеза е неприемлива и нереалистична. Правителството възприема безкритично предвижданията на ЕК в пролетната й прогноза, но те са правени при други предположения и при по-къса статистика. В допълнение чувствително по-високият мащаб на паричен оборот в страната като следствие от намаляване на задължителните резерви, които ТБ трябва да поддържат в БНБ, по естествен начин съдейства за прираст на ценовите равнища.
Залагането на подобен тип пресилени очаквания изкривяват картината и финансовите структури. Правителството няма действени инструменти за въздействие върху ценовата динамика, освен действията на КЗК.
По-високата годишна инфлация предполага ангажирани правителствени мероприятия за компенсация на нискодоходните слоеве на населението, както и за посрещане на по-високите текущите разходи.
Правителството трябва да се съобразява с нарастващото социално напрежение в страната, което може да причини непредвидени усложнения.
Четвърто, недооценка на инвестиционната динамика
Показателят „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК) от баланса на БВП е нараснал през 2025 г. (рекордно за последните 17 години) с 11,4%. При включването на страната в еврозоната доминираше разбирането, че актът на включване в еврозоната ще стимулира инвестиционната активност. Основанията се свързваха, първо, с нарасналата ликвидност на ТБ, респ. кредитна активност, и второ, с ускоряване на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Сега обаче, без никаква дискусия, в ДБ не се отчита и дискутира повишената кредитна активност на ТБ, както и се предвижда относително задържане на притока на ПЧИ от равнището през 2025 г. (3,7% от БВП) за следващите години. Средногодишният прираст на активите на ТБ за първите 4 месеца на текущата година е 17,3% при 11,6% година по-рано! В добавка евентуалното повишаване на инвестиционната активност задължително ще повиши инфлационното равнище.
Въпреки финансово-икономическата логика в ДБ се предвижда БООК за текущата година да нарастне само с 3,3%, както и да спадне на 1% през следващата 2027 г. Основанията остават неясни, а следването на финансово-икономическата логика би променило значително съотношенията.
Заключение
Това, което се забелязва в настоящия проект на ДБ, е изобилие на аритметика и числови натаманявания, за сметка на проектирани и предприемани финансово-икономически мерки, които да овладеят колебливото и несигурно настояще и да положат действени грижи за неясната перспектива. Не се чувства да е направена ангажирана професионална оценка на текущата социално-икономическа среда, на възможните последствия и въздействия на различните видове регулации.
В проекта за ДБ се използват нашироко думите „политика“ и „политики“ (повече от 300 пъти!), но във формален контекст, а не като действен ангажимент. Те са нахвърлени повече като желание и предложение, отколкото като неотменим акт с ясно очертан резултат, при това в конкретен времеви план. Например, посочва се, че „… България е сред държавите членки на Европейския съюз с най-висок дял на сивата икономика, който достига 34,6% от БВП“. Остава обаче загадка с какви конкретни макроикономически действия тя ще трябва да се намали, до какво равнище и в какъв срок. Аналогична е ситуацията и с оценката на корупцията, както и на степента на социално неравенство.
Правителството оправдава несъвършенствата на предложения проект с наложената прибързаност и с необратимата заварена ситуация, като прехвърля очакванията за по-подреден и съдържателно оценяван ДБ за следващата 2027 г. Разликата във времето е около три месеца, т.е. подготовката и формирането на следващият редовен ДБ следва да тече в следващите 3-4 месеца. Към този период правителството следва да приготви и нова есенна макроикономическа прогноза, която не би могла да бъде много по-различна от тази, представено към средата на текущата година.
Това, което следва като предприемани мерки и управление на държавните финанси в краткосрочна перспектива би било редно да се заложи в настоящите правителствени действия, което не се забелязва.
