- Постановка
През 1849 г. шотландският писател, философ и историк Томас Карлайл (T.Carlyle) лепва на икономиката прозвището „мрачна наука“ („dismal science“). Основанията му са свързани със съзнателното поддържане на високо социално неравенство, изисквания за полагането на упорит труд, както и за неизявяване на претенции за каквото и да е преразпределение. На него принадлежи и знаменитата фраза, че „всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници„. Историята, вкл. и нашата собствена, съумява нееднократно да препотвръждава тази мисъл.
Съществува друго едно витиевато определение, по-специално „веселата наука“ („Die fröhliche Wissenschaft“)[i], което е формулирано от немският философ Фридрих Ницше (F.Nietzsche) през 1882 г., в По думите на Г.Хаджийски[ii] идеята на Ф.Ницше въздейства „чрез дълбочината на задаваните въпроси и широко оставената възможност на самия читател да търси своите отговори“. Ницше задава въпрос: „Защо науката е весела“ и продължава: „Щом науката е весела, кой е нейният невесел, тъжен антипод?“
Нашата собствена действителност дава отговор на поставения от Ницше въпрос, който продължава да очаква своето осмисляне. Става въпрос за финансово-икономическата наука, която на българска почва остава като умствено упражнение, разгърнато в специализирани писания, и която е високомерно пренебрегвано от органите, които би следвало да се възползват от нейните постижения при управлението на социално-финансово-икономическите процеси.
Тази действителност предопределя определението „тъжна наука“.
Съществуват три основни макроикономически документа, в които е препоръчително, а и е задължително, оперирането с основни резултати от финансово-икономическата наука:
- Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството;
- Тримесечни прогнози на БНБ;
- Програми на политически партии.
Макроикономическа прогноза (пролетна и есенна) на правителството
Задължение на правителството е да приготвя средносрочна тригодишна макроикономическа прогноза. Предназначението на тези прогнози е да представят вижданията на правителството за управлението на социалните и финансово-икономически процеси на страната в средносрочна перспектива, а не само и единствено за текущата година. Периодично подобен тип прогнози стоят в основата и на формирането на проектите за държавен бюджет.
Наблюденията и аналитичните преценки сочат, че подобни прогнози се съставят формално, като правило чрез удобно екстраполиране на наличната информация. Не е ясно каква научна методология се използва от правителствените среди за съставянето на тези прогнози, какви взаимодействия се залагат за връзки между основни макроикономически променливи. Не е възможно да се направи външен коментар и оценки на използваната методология, за която не са възможни каквито и да са позовавания. Доминират позовавания на прогнози на отделни международни организации, като се вмъкват задължително някакви корекции за по-голяма автентичност. Правителствените макроикономически предвиждания следва да са качествено различни от тези, подготвени от външни организации (ЕС, МВФ, СБ, ОЕСД и др.). Външните организации са странични наблюдатели на извършваните процеси в страната, докато правителството е водачът, който води и управлява икономиката на страната.
Като правило вниманието се акцентира преди всичко върху текущата година, докато следващите три години са обект на приемливо за конкретното управление екстраполиране и натаманяване. Особено показателен е този подход при проектиране на отделни елементи от платежния баланс на страната (най-вече на преките чуждестранни инвестиции), като напълно се игнорира процесът на междустраново капиталово движение, вкл. и изтичането на национален капитал в чужбина.
Процесът на вътрешно капиталообразуване остава пълна загадка, както в управленски, така и в институционален план. Аналогична е и ситуацията при формирането на ценовата динамика. В последната актуализирана бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (от юни 2026 г.) например се предвижда средногодишната ХИПЦ за 2026 г. да е 4,3%, като елементарните пресмятания показват, че това е възможно единствено при фиксиране на цените през втората половина на годината. Същностна дискусия по възприетата динамика липсва.
- Тримесечни прогнози на БНБ
БНБ е специфична макрофинансова институция. Тя следи и е призвана да контролира движението на финансовите потоци като фактор и предпоставка за създаване на условия за благоприятно икономическо развитие.
Финансово-икономическата теория доказва по безспорен начин, че инфлацията е монетарен проблем и точно поради това Централната банка (БНБ) има задължението да контролира ценовата динамика и да оценява въздействието й върху останалите макроикономически индикатори.
С включването на страната ни към еврозоната функциите на БНБ се редуцираха съществено. Сега БНБ не е в състояние да контролира паричното обращение – тази функция се изпълнява от Европейската централна банка за паричното обращение в цялата еврозона. БНБ обаче продължава да следи финансовите потоци и финансовия оборот вътре в страната и да подкрепя макроикономическото управление на страната чрез оценка на различните видове монетарни въздействия върху основните макроикономически показатели на страната.
БНБ изготвя също средносрочни по характер макроикономически прогнози, но по-често от правителството – на тримесечие. Специфика на тези прогнози би следвало да бъде акцента върху движението на паричните и по-общо – на финансовите потоци в страната, а и извън нея, и въздействието им върху динамиката на други основни макроикономически показатели, в съответствие с основните канони на финансово-икономическата теория.
С включването на страната ни в еврозоната БНБ мълчаливо съкращава част от задълженията си. Така например в последната прогноза (юни, 2026 г.) на БНБ въобще не се дискутира паричното обращение в страната и въздействието му върху инфлацията. Междувременно минималните резерви, които търговските банки бяха задължени да поддържат в БНБ с оглед на подтискане на инфлационния процес, се намали драстично от 12% през 2023-2025 г. на 1% от началото на текущата година. Това освобождава солиден паричен ресурс, който се влива в икономиката и подсилва инфлациония процес. Така например, в съответствие с изданието на БНБ „Статистически месечен баланс на БНБ (динамично представяне)“ парите в обращение през първото тримесечие на текущата година нарастват с повече от една четвърт на годишна база, докато същият във времеви план темп на прираст на БВП е само 3,1%! Тази колосална разлика се свързва с „неочаквано“ високия темп на прираст на цените. БНБ обаче не забелязва тази „дребна“ особеност, за която тя самата носи отговорност. При това, също необяснимо, БНБ предвижда намаляване на инвестиционната активност и повишаване на лихвените проценти в средносрочен план, когато финансово-икономическата логика в съответствие с финансово-икономическата теория предполага по-друго развитие.
- Програми на политически партии
Политическите партии подготвят и периодично актуализират свои програми за систематизираните си виждания и позиции, свързани с евентуалното управление на страната. Важността и силата на тези програми рязко нарастват преди избори за народни представители. Те изобилстват с обещания за провеждане на реформи и за предприемане на макроикономически и финансови мерки за чувствително повишаване на благосъстоянието на народа. Нерядко обаче подобен вид програми не са подкрепени с конкретни аналитични разработки за отчитане на възможните взаимодействия между отделни макроикономически показатели, както и за съвместимостта на приетите комплекси от предлагани реформи и мерки.
Показателна е предизборната програма на текущата управляващата политическа коалиция „Прогресивна България“. В нея проблемът за данъците се появява само на два пъти: първо, че коалицията ще поддържа стабилна данъчна и финансова политика „… с ниски и предвидими данъци“ и второ, че коалицията се ангажира със „запазване на ниски и плоски данъци“. Понятието „ниски данъци“ не се конкретизира, няма позоваване на аналитична оценка за комплексите от позитиви и негативи на действащата вече 18 години неизменна данъчна система. Загърбено остава и чувствителното презгранично изтичане на национален капитал, натрупан именно поради действието на т.нар. ниски и плоски данъци и облагодетелствуването на олигархични кръгове. Остава единствено декларацията, неподкрепена с никакви конкретни разчети и аргументирани основания.
В същия документ се акцентира върху устойчиво съществуващото рекордно високо за ЕС равнище на социално неравенство у нас и се декларира предприемането на действия за неговото намаляване. Няма приведени мотивирани основания и фактори, които водят до неприемливо високото социално разслоение. Така и този въпрос се загърва изцяло в проекта на Държавен бюджет за 2026 г. Финансово-икономическата теория посочва като един аргумент доминирането на косвените данъци в системата на данъчно облагане, което облагодетелствува крупните капиталисти в страната, но това не се забелязва от авторите на програмата.
- Заключение
Не можеш да управляваш на инат, както и на тъмно.
Избиването на закономерностите може да се забави, но не може да се избегне.
Т.нар. управленски елит следва да се съобразява и да отчита действието на закономерностите в пазарната икономика, чието игнориране и опити за заобикаляне водят до „неочаквани“ резултати с „непредсказуеми“ последствия.
[i] Ницше Ф., Веселата наука (встъп. студия Исак Паси); изд. СУ, София, 1994, ISBN 954-07-0334-4;
[ii] Хаджийски, Г. За „веселото“ в науката. „Българска наука“, бр.72, ноември 2014, 118-122 стр., ISSN: 1314-1031;
