Наскоро управляващата коалиция „Прогресивна България“ публикува своята четиригодишна „Програма за управление на Република България (2026-2030 г.)“ (ПУРБ). В нея се декларира, че тя е основана на предизборната Програма на коалицията (ПК).
ПУРБ е достатъчно обемиста (208 стр.) и има амбицията да предначертае управленските намерения и мерки на правителството в краткосрочен и в средносрочен план, както и да конкретизира ангажиментите и очакванията за обществено-икономическото развитието на България. Обществените нагласи предполагат лансираните управленски идеи и предначертания да притежават измерими задължения и резултати, които безпроблемно да верифицират управленските амбиции на правителството.
В настоящата бележка се прави опит за оценка на ПУРБ във финансово-икономически контекст.
В ПУРБ, както и в ПК, се акцентира изключително силно върху рязкото ограничаване на дейността на олигархичните структури в страната и на предотвратяване на техните възможности за оказване на макроикономически въздействия. В представената програма обаче се проявява по-скоро определена мекушавост, а дори и примирение.
Декларира се, че ще се гарантира „предвидимост и устойчивост на данъчната политика чрез запазване на действащия пропорционален модел на данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица като фактор за насърчаване на инвестициите, предприемачеството и икономическата активност“, както и че ще се запази „… размера на действащата стандартна ставка на данъка върху добавената стойност“ (35 стр.). Правителството се задоволява с ангажимент да не променя системата на данъчно облагане без никакво желание за аналитична оценка на продължително действащите данъчни нормативи. Няма и опит за оценка на последствията от натрупването на капитали в олигархичните кръгове и доколко те се използват за стимулиране на икономическата динамика.
Заявеното намерение не почива върху никакви аналитични изследвания за резултатите от действието на функциониращата вече почти две десетилетия неизменна данъчна система. Игнорират се и се неглижират редица нелицеприятни факти и доказателства, свързани с продължителното действие на 10-процентния плосък данък. Той съдейства за поддържане на високо равнище на социално неравенство (най-високото в ЕС), както и за заздравяване на олигархичните структури. Първоначалните стартови очаквания за т.нар. ефект на просмукване (trickle-down theory), при който натрупващите се финансови ресурси в капиталистическата прослойка ще се инвестират обратно в икономиката и ще стимулират икономическата динамика, не се оправдават. Средногодишната норма на натрупване у нас през последната декада (18,4%) е една от най-ниските в ЕС. За сметка на това се наблюдава масирано презгранично изтичане на местен капитал в чужбина – за последните 5 години (2021-2025 г.) сумарното нетно изтичане на национален капитал в чужбина се оценява на близо 40 млрд.EUR, което представлява 45% от показателя „Бруто образуване на основен капитал“. При това презграничното изтичане на местен капитал е предимно и основно в недвижима собственост и в портфейлни инвестиции, т.е. не във вид на преки производствени инвестиции. Показателно е, че голямата част от т.нар. висш управленски елит у нас притежава недвижима непроизводителна собственост в чужбина вследствие на натрупвания, свързани с благотворното действие за тях на бетонирания плосък данък.
Използва се нашироко думата „справедливост“ в различни варианти (общо 38 пъти!). Доминира обаче злоупотребата с това понятие, отколкото действеното му приложение. Не се привежда ангажирана дефиниция на „справедливост“, както и разбиранията на коалицията за „справедливост“. Например (ПУРК, 34 стр.), прекрасно звучащият текст, че „в рамките на своя мандат правителството се ангажира да провежда фискална политика, която да гарантира условия за справедливо разпределение на публичните блага“ е чисто празнодумие при условие, че няма конкретизация на разбирането на правителството за „справедливо разпределение на публичните блага“?! Споменава се за „справедлив баланс между финансовата устойчивост на системата и гарантирането на ефективен достъп до правосъдие“, или „справедлив процес“ (28 стр.), или „справедливо и последователно прилагане на митническото, данъчното и осигурителното законодателство“ (36 стр.), или за „ефективно и справедливо управление на страната“ (41 стр.) и т.н., при пълна неяснота за разбираната същност на „справедливо“-то.
В съответствие с широко известния и повсеместно използван коефициент на Джини за степен на социално разслоение България е страната с най-високо социално неравенство в ЕС в продължение на десетки години (равнище на коефициента примерно около 40%). В ПК се акцентира многократно за полагане на усилия от страна на управленската коалиция за намаляване на социалното неравенство, но в ПУРК няма посочени конкретни инициативи и конкретни задължения. Нещо повече, сред голословно звучащи приказки не фигурира ясно изразен ангажимент за намаляването на коефициента на Джини примерно с 8-10 процентни пункта в рамките на обозрим срок.
Като цяло в ПУРК е възприет принципът за неангажиране и неприемане на каквито и да било начини за измерване на ефекта от декларираните красиви управленски намерения. Например, формулира се „Приоритет 1.5. Засилена антикорупционна политика и превенция“ (17 стр.). Или че „приоритет на правителството е предприемане на решителни мерки за провеждане на реформи в областта на противодействието на корупцият…,“ (41 стр.). В международната практика е възприета оценка на степента на корупция, която у нас е една от най-високите в ЕС. В продължение на десетки години страната ни поддържа оценка за степен на корупция от около 40% (с колебания), при липса на корупция от 100%. Логично е правителството да се ангажира с ограничаване на корупционната среда и повишаване на международната оценка примерно с десетина процентни пункта. Такъв ангажимент обаче правителството не е склонно да приеме.
Също в ПУРК се декларира (35 стр.), че „основен акцент ще бъде поставен върху подобряване на събираемостта на бюджетните приходи“. Говори се също и за „комплексни мерки за намаляване дела на сивата икономика“. Има начин за измерване на събираемостта на бюджетните приходи и на равнището на т.нар. „сенчеста икономика“. Видимо обаче правителството не желае да се ангажира с подобен тип числови оценки и да поеме ангажимент с конкретни числови параметри.
Не на последно място се декларира „изграждане на икономика с висока добавена стойност“ (52 стр.), като старателно се подминава местото на страната ни в наредбата на ЕС по БВП на човек от населението (последно в ЕС), както и не се поема никакъв ангажимент за каквото и да е придвижване на по-прилична и по-приемлива позиция в посочената класация. Изобщо за авторите на ПУРК страната ни бяга в самостоятелен коридор, ползва помощи и подкрепа от ЕС, но не се състезава и не иска да се състезава с никоя друга страна.
Заключение
Удобство на мащабните писания, особено и най-вече на правителствено равнище, е размиването на задачите и възможните им решения, разсейване на вниманието на читателя, показно демонстриране на разбиране, на висока загриженост, както и на отговорно третиране на насъщната проблематика.
Предлаганият от правителството документ би могъл да бъде примерно десетократно по-кратък, придружен със съпътстващи приложения, но с ясно поети и измерими (задължително!) очаквани резултати в отделни сфери на обществено-икономическия живот.
В представения си вид с красиви формулировки и неподлежащи на измервания резултати ПУРК напомня много на прословутите в миналото „Тезиси на ЦК на БКП“, с които населението на страната систематично бе заливано с идея за възраждане и подкрепяне на ентусиазма, с който населението трябваше да се труди, най-вече за благото на управленския елит, както и като доказателство за високата загриженост на управляващата партия за националния просперитет.
В крайна сметка прелаганата ПУРК звучи много повече като обида и пренебрежение към капацитета на населението да възприема подобен вид документи.
