Пазарът на петрол все повече се държи така, сякаш прекъсванията на енергийните доставки в Близкия изток не са временен шок, а нова реалност, изтъква редакционен коментар на Ройтерс.
Близо шест месеца след избухването на войната между САЩ и Иран, надеждите за дипломатически пробив избледняха. Временното прекратяване на огъня, договорено на 17 юни, на практика се провали, 60-дневният период за преговори изтече и нито Вашингтон, нито Техеран изглеждат склонни да направят компромис относно бъдещето на Ормузкия проток.
Вместо това и двете страни се захващат да оказват натиск.
Иран предупреди в понеделник, че ще ескалира напрежението, освен ако Вашингтон не изпълни изцяло временното мирно споразумение в рамките на седмици. Високопоставен ирански служител заяви пред Ройтерс, че ако дипломацията се провали, Техеран ще предприеме „навременна и прецизна“ атака, за да пробие военноморската блокада на САЩ. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви на 7 юли, че пактът е „приключил“. Оттогава той настоява, че Вашингтон се приближава до победа над Иран.
Патовата ситуация все повече принуждава търговците да се справят с ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток, най-важната петролна точка в света, които могат да продължат с месеци.
Тази промяна в очакванията помага да се обясни защо цените на суровия петрол са се стабилизирали около 90 долара за барел. Суровият петрол е загубил част от премията си за паника от първите дни на конфликта, но остава с около 50% по-висок, отколкото в началото на годината. Пазарът може би вече не се страхува от незабавен срив на доставките, но и не очаква бързо връщане към нормалното.
Нарастваща болка
Зад политическата реторика икономическите разходи нарастват и за двете страни. Иран е под нарастващ натиск от конфликта и блокадата на САЩ. Инфлацията надхвърли 80% през юли спрямо година по-рано, според доклад на ISNA, докато износът на суров петрол е спаднал до 294 000 барела на ден (бпд) досега този месец от 1,7 милиона бпд през 2025 г., според аналитичната фирма Kpler.
САЩ също плащат цена. Тръмп предупреди американците да се подготвят за високи цени на горивата, неудобно признание за президент, който водеше кампания за понижаване на цените на енергията и сега е изправен пред избори за Конгреса през ноември. Средната цена на бензина в понеделник беше 4,06 долара за галон, което е с 29% повече от преди година, според Американската автомобилна асоциация.
И все пак, докато дипломатите остават в безизходица, пазарът на петрол се адаптира.
Дим и огледала
Най-голямата несигурност е мащабът на прекъсванията на доставките. Потоците от суров петрол и рафинирани продукти през Ормузкия проток, които преди войната са били средно около 18 милиона барела на ден, са спаднали до 4,8 милиона барела на ден през юли и са средно около 2 милиона барела на ден през август на фона на ирански атаки и блокада на САЩ, според Kpler.
Част от този загубен обем е компенсиран от по-висок износ от терминала Фуджейра в Обединените арабски емирства и от крайбрежието на Червено море на Саудитска Арабия. Дори тези алтернативни маршрути обаче са под натиск, след като подкрепяните от Иран хути в Йемен наложиха блокада на саудитския износ през пролива Баб ел-Мандеб, на южния вход на Червено море.
Взети заедно, износът от Близкия изток е средно 9,5 милиона барела на ден този месец, по-малко от половината от 21 милиона барела на ден през 2025 г., според Kpler.
Но тези цифри може да подценяват – или да надценяват – действителния износ, тъй като изглежда, че повече регионален петрол се движи в сянка.
Натрупват се доказателства, че производителите от Персийския залив разчитат все повече на кораби, които деактивират системите за проследяване, докато преминават през Хормуз и Баб ел-Мандеб. ОАЕ, по-специално, изглежда са изградили мрежа от „тъмни танкери“, които превозват суров петрол през Ормуз, преди да прехвърлят товари в Оманския залив.
Резултатът е необичайна ситуация, в която търговците знаят, че доставките са били нарушени, но не могат да определят с колко. Всъщност, износът на суров петрол от ОАЕ е средно 3,38 милиона барела на ден досега през август, в сравнение с 3,2 милиона барела на ден през 2025 г. И все пак тези обеми биха могли да бъдат подложени на натиск, след като Иран съобщи, че е ударил няколко танкера, свързани с Националната петролна компания на Абу Даби, по време на пътувания през Хормуз.
Следователно количеството петрол, което всъщност достига до потребителите, се превърна в една от най-големите неизвестни на пазара. Докато безизходицата около Хормуз остава неразрешена, несигурността ще виси над енергийните пазари.
Други показатели сочат, че високите цени на петрола биха могли да се запазят, дори ако износът на суров петрол се стабилизира.
Пазарите на рафинирани горива са изключително стегнати. Според Международната агенция по енергетика, глобалният капацитет на рафинериите през юли е бил с близо 5 милиона барела на ден под нивата от предходната година, достигайки 81 милиона барела на ден, което отразява загубата на рафинериен капацитет в Близкия изток и щетите по руските съоръжения от атаки с украински дронове.
Недостигът е компенсиран от рязко увеличение на износа на гориво от САЩ, като американските рафинерии работят с или близо до рекордни нива на използване. Тази подкрепа може скоро да спре. Сезонната поддръжка преди зимния сезон и сезона на ураганите заплашва да ограничи операциите по крайбрежието на Мексиканския залив на САЩ.
По-ниската активност в рафинирането ще възпрепятства усилията за възстановяване на изчерпаните запаси от гориво, което ще спомогне за поддържането на високи цени на продуктите и маржове на рафиниране, които достигнаха рекордни нива.
Картината на запасите е особено тревожна. Световните наблюдавани запаси от петрол са намалели с 2,4 милиона барела на ден през второто тримесечие, което е най-голямото им тримесечно намаление от поне десетилетие, според МАЕ. Запасите от дизел в САЩ са на най-ниското си ниво за това време на годината от три десетилетия, докато запасите от бензин са на най-слабото си сезонно ниво от 2012 г. насам.
Пазарите на транспортни услуги изпращат подобно послание. Референтните цени за много големи превозвачи на суров петрол, превозващи петрол от Близкия изток до Китай, са скочили от около 300 000 долара на ден в началото на юли до 490 000 долара, което се равнява на 5 долара за барел и е почти 10 пъти по-високо, отколкото в началото на годината, според данни на LSEG.
Тези цени отразяват нежеланието на корабособствениците да навлизат в конфликтни зони и нарастващото търсене на танкери за превоз на петрол и гориво от по-отдалечени доставчици като САЩ и Бразилия.
Колкото по-дълго се проточи безизходицата в Ормузкия регион, толкова по-малко това изглежда като временен шок в доставките и толкова повече наподобява структурно преструктуриране на световната търговия с петрол. Пазарите все по-трудно се справят с непрозрачни потоци от доставки, свиващи се запаси от горива, натоварен капацитет за рафиниране и липса на надежден дипломатически път за възстановяване на търговията през Персийския залив. В крайна сметка това нарастващо осъзнаване, а не събитията на бойното поле, може да поддържа цените на петрола високи и през следващата година.
