- Университетско ранжиране
Пазарът ранжира стоките и услуги чрез цените им. По-различно е с неподдаващите се на пряко пазарно оценяване услуги, характеристики и качества. Такива са например преобладаващата част от образователните услуги, суверенният кредитен рейтинг, степента на корупция, качеството на живот, социалната справедливост, социалното разслоение и др.под. В такива случаи се формират системи за оценяване, които нерядко стъпват на субективни преценки, като същевременно се стремят да се придържат колкото се може по-близко да обективни и количествено съпоставими критерии.
Към този тип ранжиране се причислява и комплексната оценка на качеството на висшето образование. В света функционират няколко специализирани организации, които оценяват ежегодно качеството на образованието в университетите по страни и ги ранжират. При всички тях съществува определена условност, но те са по своему информативни и показателни. Толкова повече, че в университетското ранжиране на водещи и признати специализирани организации не се наблюдават съществени различия.
За целите на настоящите размисли се използва ранжирането на Център за световно университетско ранжиране (The Center for World University Rankings – CWUR). От 2012 г. CWUR подготвя световно университетско ранжиране в съответствие с качеството на обучението, заетостта на абсолвентите (алумни), качеството на факултетите, научно-изследователската университетска активност и признание. Оценките не се базират на вътрешноуниверситетски анкети и рекламни материали.
CWUR започва със списък на първите 1000 университета, но следвайки изискванията на потребителите се установява към наредба на първите 2000 университета при оценка на почти 20 хил. университета от всички краища на света. Така се формира най-голямото световно университетско ранжиране.
В настоящата бележка се прави опит за сравнителна агрегирана оценка на качеството на университетите в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в рамките на последните пет години (2021-2026 г.). Тя допълва предходна оценка, направена преди петилетие (тук).
- Източноевропейските университети
В рамките на последните пет години почти всички страни от ЦИЕ бележат отстъпление при световното ранжиране на качеството на университетите си. Влошаването в ранжирането е в различна степен за различните страни, но все пак е чувствително. По-сериозно е отстъплението при включване в първите 1000 университети (Таблица 1), където средното отстъпление е с повече от 50 позиции. Подобно отстъпление се фиксира и в наредбата на следващите 1001-2000 университети, но в по-малка степен (средно с около 15 позиции, Таблица 2)[1].
Отбелязва се и намаление на броя на университетите по отделни страни, включващи се в наредбата на CWUR.
Повсеместното отстъпление на университетите от ЦИЕ демонстрира специфична особеност на тези страни. Последните пет години бяха време на съществени промени в обществените отношения и междудържавните комуникации, както и в технологичното развитие. Подобни изменения е редно да дадат отражение върху цялостния процес на специализираното обучение. Страните от ЦИЕ обаче остават значително по-инертни и нелеко се адаптират към извършващите се промени, т.е. закъсняват с необходимите адекватни реакции и пренастройки.
Особено неприятен е нашият случай, с ранжирането на българските университети. Към текущата година в България са регистрирани 51 висши училища (университети, академии, висши училища и колежи) и само две от тях са включени в световното университетско ранжиране на CWUR. В класацията на CWUR се включват единствено СУ „Св. Климент Охридски“ и Медицинският университет София.
СУ „Св. Климент Охридски“ е включен за първи път в ранжирането на CWUR през 2014 г. и тогава заема 826 позиция, през 2021 г. той отстъпва с 28 позиции, а в следващите пет години последователно отстъпва нови 235 позиции (до 1089). За 12 години СУ „Св. Климент Охридски“ губи 263 позиции в световната университетска наредба на CWUR!
Медицинският университет София е включен в наредбата на CWUR през 2019 г. (с 1147 позиция), в следващите две години отстъпва с 149 позиции, а през последните пет години губи нови 241 позиции (отпада до 1537 позиция към 2026 г.).
Като цяло за последните пет години двата включени наши университети в класацията на CWUR отстъпват с по повече от 250 позиции!
Показателна е наредбата на страните по качество на университетите си в съответствие с населението, което съответства на отделен университет, който се включва в първите 2000 университета по класацията на CWUR (Фигура 1). Има определена разлика в наредбата на страните в съответствие с класацията на Фигура 1 от преди пет години, но тя не е съществена. И преди, и сега България заема неотклонно най-неблаговидната опашкарска позиция сред страните от ЦИЕ.
Всеки, който се занимава професионално и отговорно с подготовката на студенти (а и на учени и преподаватели) в нашите университети е на ясно, че висшето образование у нас е незадоволително и продължава да се влошава. Лошата подготовка на завършващите нашите университети абсолвенти се чувства все по осезателно почти на всички равнища на нашия обществено-икономически живот. И въпреки това ръководствата на университетите държат на статуквото, на своето собствено спокойствие и удобства.
- Къде е БАН?
В съответствие с универсално използвани критерии за оценка на научно-изследователската дейност БАН заема челното място в страната сред научно-изследователските организации и университети у нас. БАН обаче не се занимава официално с преподавателска дейност и не подготвя студенти. БАН се задоволява единствено с подготовката на докторанти.
През 90-те години на миналия век се разгърна дейност по подготовката на магистри по специализирани магистърски програми в отделни институти на БАН, която придоби завидна популярност. Паралелно с това се зароди и съпротива от засегнатите университети, които съумяха да инициират и прокарат закон за ограничаване на този вид преподавателска дейност в структурите на БАН. Ръководството на БАН прояви трудно разбираема пасивност и позволи отпадането на този вид образователна дейност.
По-късно се зароди идея за създаване на университет в рамките на БАН, който да е захранван с учени от БАН в качеството си на университетски преподаватели. Неизвестно защо тази идея с времето бе изоставена. Показателно е, че Полша притежава 4 висши учебни заведения, които се включват в наредбата на CWUR и са структури на Полската Академия на науките. В Русия те са 26, а в Украйна – 3!
Голяма част от учените в БАН се занимават с университетска преподавателска дейност, но тихомълком, без необходимата регламентация. В това отношение Ръководството на БАН проявява пасивност и видимо не желае да разбере и осмисли повелите на времето.
- Заключение
Университетите у нас се грижат сами за себе си, по-точно за своето съществуване и материален просперитет. Ръководствата на университетите не са на равнище, което предполага преследване на върхови цели и постижения в образованието. При т.нар. демократични професионални избори на университетски ръководства надделяват посредствени кадри, които са подготвени при ниски професионални критерии и чиито интерес е в осигуряване на стандартно рутинно съществувание с възможности за паралелно осигуряване на доходи.
Единствено средство за регулация и целенасочено проспериране на висшето образование остава държавното ръководство и по-специално – степента на държавно финансиране. То трябва да бъде обвързано с качеството на образованието. Ще бъде целесъобразно Министерството на образованието да инициира регулярно действаща система за вътрешно ранжиране на местните висши училища (университети, академии, висши училища и колежи), в съответствие с която и във връзка с международното университетско ранжиране да се планира финансирането на висшето образование.
Качеството на образованието не е самоцел. Съвременната обществено-икономическа динамика предполага наличието на добре подготвени специалисти, а и приемлива финансово-икономическа грамотност на цялото население.
[1] Таблица 1 и Таблица 2 не бива да се възприемат като единствено възможни и показателни. Тяхното предназначение е да представят най-обща агрегирана и комплексна идея за промените в университетското ранжиране по CWUR.
