- Постановка
Със теб ще е, навеки със народа
Спокоен ще дочака всеки жребий
П(е)Б(е)-то всеки жребий заслужава,
Но не цените, ах, но не цените!
Преиначеният изказ на популярния рефрен от стихотворението „Незабрава“ на Калин Донков, претворено в знаменита песен от близкото минало с музика от Тончо Русев и изпълнявана от Катя Филипова, пасва на стартовия синдром на новото ни правителство. Той се свързва с усилия и действия, които правителството определя като „овладяване на цените“.
- Управленска активност
В официални правителствени документи, както и в публични изяви на представители на правителството, се използват множество понятия, думи и изрази, чието съдържание е недефинирано, неясно, мъгляво и размито. Изобилстват употребите на: (1) спекула; (2) разумна печалба; (3) прекомерно високи цени; (4) необосновано повишение на цените; (5) справедлива цена и др.под. Няма дори формални опити за приемливо изясняване на тези използвани понятия. Предвиждат се наказания за нарушение на висящи изисквания във вид на немалки глоби, които най-вероятно не биха могли да издържат при съдебно оспорване.
Почти като правило третирането на ценовите прирасти се върти единствено около хранителните продукти. Поради редица причини, чието анализиране не е обект на настоящата бележка, цените на хранителните продукти са особено чувствителни към възникването и развитието на кризисни обстоятелства и реагират непосредствено на тревожни социално-икономически тенденции. В случая обаче процесите надхвърлят посочената наредба. Към месец април т.г. едногодишното изменение на цените на хранителните стоки е най-ниско в сравнение с другите три потребителски групи (Фигура 1). Въпреки това обаче стоките и услугите, които са включени в останалите три потребителски групи, не е видно да са обект на специализирано правителствено третиране.
Правителствените чиновници би следвало да са наясно, че в условията на съвременната демократично и пазарно организирана държава правителствата не са всесилни. Може би е редно преди поемане на правата и задълженията на висш управленски орган в страната правителството да се постарае да си изясни какво може и (особено) какво не може да направи, независимо от силно изявените желания.
Възможностите на правителството за това, което то нарича „овладяване на цените“ при съществуващата ситуация са силно ограничени. Най-ефективната мярка е принудата КЗК да си върши добре работата и да не допуска монополни и олигополни въздействия. Независимо от купчината приказки за всякакъв вид мерки, ограничения и санкции, правителството няма да съумее да контролира и да подтисне ръста на цените. Цялата шумотевица, свързана с „овладяването на цените“, придобива много повече характер на демонстративно, но привидно противодействие, отколкото на постигането на реален ефект. Движещият подтик е: Не стой със скръстени ръце, направи нещо!
Финансово-икономическата теория и практика открай време е установила и доказала, че регулацията на цените и равнището на инфлация са отговорност, те са в правомощията и компетенцията на централните банки. Контролът върху паричното обращение е инструментът, който въздейства върху ценовите равнища.
- БНБ и цените
До края на 2025 г. БНБ изпълняваше пълноценна функция на Централна банка на Република България. Макар и в паричен съвет, БНБ притежаваше инструменти за регулиране на паричното обращение, най-мощният от които беше определянето на задължителните минимални резерви (ЗМР), които търговските банки (ТБ) поддържат в БНБ.
В средата на 2023 г. БНБ повиши нормата на ЗМР по привлечените от ТБ средства на резиденти и нерезиденти от 5% на 12%. Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.
В най-новата си история БНБ никога не е поддържала такава ниска норма на ЗМР от 1%. Логично беше да се очаква, че включването на страната в еврозоната от началото на настоящата година ще се свърже със сериозно преструктуриране на финансовите ресурси, придружено от евентуално съществено въздействие върху паричния оборот, респ. върху инфлационните процеси в страната.
В едно от редките си публични изяви управителят на БНБ г-н Димитър Радев коментира инфлационния процес у нас в началото на текущата година[1]. Той определи три основни фактора за наблюдаваното високо равнище на инфлацията: (1) Структура на икономиката; (2) Конкурентна среда; (3) Фискална политика и вътрешно търсене.
Специфицираните три фактори не са се появили и активирали през първото тримесечие на настоящата година, а са действали в продължение на години. Преди включването на страната ни в еврозоната БНБ не е показвала демонстрираното си сега сдържано отношение към възможностите на макроикономическото управление и не се е опитвала да алармира обществеността за евентуалните рискове и опасности. Тогава БНБ беше съществена част от еуфоричното сценично изпълнение.
Управителят на БНБ не вижда преекспониране на дейността на БНБ преди и след приемането на страната ни в еврозоната. Единственото адресиране до дейността на БНБ е в декларацията, че „макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, каквото и да означава това.
Междувременно Управителят на БНБ не забелязва смущаващи подробности в инфлационата реалност в ЕС към началото на настоящата година. Инфлацията у нас към месец април (6,2%) е най-високата в еврозоната, но втората страна непосредствено след нас в тази неприятна класация е страната, която се включи в еврозоната две години преди нас – Хърватия (с инфлация от 5,4%). Страните-членки на еврозоната от Централна и Източна Европа (Естония, Латвия, Литва и Словакия) са също с изпреварваща инфлация – средно 3,8%. Оформя се закономерност, която остава настрани от погледа на Управителя на БНБ.
Управителят на БНБ отминава възлов факт, който стои и трябва да стои винаги в центъра на полезрението на Централните банки – динамиката на паричното обращение. В Таблица 1 са представени агрегирани данни за показателя „Пари в обращение“, които говорят сами за себе си.
През първото тримесечие на настоящата години се фиксира чувствителен прираст на „Пари в обращение“ – примерно с една четвърт спрямо предходната година. Той е следствие от: (1) намаление на ЗМР; (2) нарастване на инвестиционната активност; (3) приток на чуждестранен капитал.
Прирастът на паричното обращение би следвало да се предвиди своевременно от БНБ, както и да се трасират евентуалните последствия, респ. да се алармира обществеността.
Годишният темп на прираст на БВП за първото тримесечие се оценява на 2,9%, т.е. предлагането на стоки и услуги нараства с близо 3% докато паричното предлагане расте с една четвърт! Високата инфлация е неизбежна!
БНБ е редно да поеме своята отговорност за подвеждането на обществеността и непредоставяне на достоверна информация за очакваната динамика на паричното обращение и евентуалните негативни последствия.
- Заключение
Елементарна учебникарска констатация е, че инфлацията е преди всичко и най-вече монетарен проблем. И тя трябва да бъде третирана и оценявана в монетарен контекст.
Членството на страната ни в еврозоната при недостатъчна подготовка за посрещане на новите реалности е неотменим факт. Неминуемо, инфлацията у нас ще продължи да бъде изпреварваща спрямо тази в еврозоната за немалък период от време.
Правителството е редно да си дава сметка за реалностите и да не се ангажира с неизпълними от него функции. Това, което е наложително на правителствено равнище, е да се задвижат приемливи и допустими механизми за подтискане на социалните напрежения и недоволство, най-вече чрез компенсиране на ценовата динамика.
Лошо следствие е, че чрез високата инфлация у нас се обезценяват честно изработени доходи в предходни години, което представлява скрита форма на финансиране от страна на България (най-бедната държава в ЕС) на останалите държави-членки на еврозоната.
[1] Изказване на г-н Димитър Радев, управител на Българската народна банка, по време на откриването на конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от Капитал, София, 13 май 2026 г.
