Критериите от Маастрихт, които ограничават дълга на държавите до 60% от техния БВП и дефицита им до едва 3%, са остарели, смята колумнистът на Capital.fr* Ален Льомасон, бивш банкер и основател на сайта Infofi2000.com, изтъквайки обаче, че преразглеждането им обещава да бъде сложна задача
Критериите от Маастрихт днес вече нямат голямо значение поради фактическото или очакваното им нарушаване в повечето страни от еврозоната. Ако констатацията е, че тяхната актуалност очевидно вече е изтекла, въпросът за новото им определяне се очертава като изключително сложен. Трябва да се помни, че първоначално тези критерии от Маастрихт имаха двойна цел. От една страна трябваше да се успокоят страните от Севера, които бяха убедени в липсата на финансова дисциплина на страните от Юга, а от друга – да се изпрати послание към финансовите пазари и чуждестранните инвеститори, че еврозоната се управлява добре.
Въпросът за противопоставянето между прахосниците и „пестеливите“ държави всъщност загуби голяма част от своята сила в контекста на войната в Украйна. Страните от Севера – и по-специално Германия – обявиха желанието си да увеличат значително разходите си във военната област. Това от своя страна предполага нарастване на тяхната задлъжнялост, което ще ги присъедини към групата на задлъжнелите, дори на много задлъжнелите страни.
Ето защо Европа може само солидарно да се справи с проблема за дълга, като Европейската комисия действа като кредитополучател от името на държавите, въз основа на вече съществуващата система и чиито възможности ще бъдат преразгледани нагоре. Проблемът, който ще възникне и несъмнено вече възниква, е свързан с реакцията на пазарите и по-специално с усещането им за риска „Европа“.
ЕЦБ отчасти заменя пазарите
От тяхна гледна точка, най-голямата промяна през последните години, отвъд увеличаването на нуждите на държавите в екологичната, здравната и военната област, е ролята на ЕЦБ. Всъщност това се превърна в тиха революция, която доведе до появата на един вид пазарна конкуренция за финансирането на държавите.
Трябва да се има предвид, че ЕЦБ държи значителна част от държавния дълг на страните от еврозоната. Така зад механизма за обратно изкупуване на държавни облигации се появи ролята на независим кредитор, изпълнявана от ЕЦБ от 2014 г. насам. Кредитор, който напълно промени правилата на играта, като започна да приема книжа с все по-дълъг матуритет, дори се ангажира с тяхното подновяване.
Повече от заемодател, ЕЦБ по някакъв начин се превърна в инвеститор, трансформирайки краткосрочния дълг на държавите в квазисобствен капитал.
Ето как голяма част от дълга на Франция ще бъде изплатен за период от 30 или повече години. За пазарите, както и за всеки заемодател на френската държава, това означава значително подобряване на „рейтинга“ на дълга, който те притежават, и съответно увеличение на потенциала на страната за нови заеми.
Текущото съотношение на френския дълг към БВП е около 120% според сухите цифри. Но то не взема предвид тази част от дълга, която се държи от ЕЦБ за неопределно дълго или почти неопределено дълго време. От гледна точка на кредиторите, банките и пазарите, това съотношение всъщност е много по-малко, в рамките на 60%.
Тук има силен аргумент, който да успокои тези от държавите, за които перспективата за нов дълг е тревожна. Въпреки това можем да предвидим трудни разговори относно новите правила за изчисляване на дефицитите, като се изключат така наречените инвестиционни разходи в областта на отбраната и опазването на околната среда. Спадът на еврото, в допълнение към очакваните икономически сътресения, може да ускори процеса и да засили идеята, според която по отношение на пазарите, повече от всякога съединението прави силата.
*Превод Георги Саулов
