Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
Световните централни банки отприщиха най-стръмната поредица от увеличения на лихвените проценти от десетилетия по време на двугодишния си стремеж да укротят инфлацията – и те може би все още не са приключили. Банките повишиха лихвените проценти средно с около 400 базисни пункта в развитите икономики от края на 2021 г. и около 650 базисни пункта в икономиките с нововъзникващи пазари.
Повечето икономики поемат това агресивно затягане на политиката, показвайки устойчивост през последната година, но основната инфлация остава висока в някои от тях, особено в Съединените щати и части от Европа. Следователно може да се наложи големите централни банки да задържат лихвените проценти по-високи за по-дълго време.
В тази среда рисковете за световната икономика остават изкривени в посока надолу, както подробно МВФ описва в Доклада за глобалната финансова стабилност. Въпреки че тази последна оценка на уязвимостите е подобна на това, което фондът отбелязва през април, острият стрес, който видяхме в някои банкови системи, оттогава намаля. Сега обаче виждаме индикации за проблеми другаде.
Един такъв предупредителен знак е намалената способност на индивидуалните и бизнес кредитополучателите да обслужват дълга си, известен също като кредитен риск. Оскъпяването на дълга е предвидена последица от затягането на паричната политика за ограничаване на инфлацията. Рискът обаче е, че кредитополучателите може вече да са в несигурно финансово положение и по-високите лихвени проценти биха могли да засилят тези нестабилности, водещи до скок на неизпълнението.
Ерозиращи буфери
В корпоративния свят много предприятия бяха закрити по време на пандемията, а други се появиха със стабилни парични буфери благодарение отчасти на фискалната подкрепа в много страни. Фирмите също успяха да защитят своите маржове на печалба, въпреки че инфлацията се повиши. В ситуация обаче на „по-високо и за по-дълго време“ много фирми намаляват паричните си буфери, тъй като печалбите намаляват, а разходите за обслужване на дълга нарастват.
В действителност Доклада показва нарастващи дялове на малки и средни фирми както в развитите, така и в нововъзникващите пазарни икономики с налични средства едва да платят лихвените си разходи. А просрочията се увеличават на пазара на кредити с ливъридж, където финансово по-слабите фирми вземат заеми. Тези проблеми вероятно ще се влошат през следващата година, тъй като предстои да бъде изискуем над 5,5 трилиона долара корпоративен дълг.
Домакинствата също намаляват своите буфери. Излишните спестявания в развитите икономики стабилно намаляват от пиковите нива в началото на миналата година, които се равняваха на 4% до 8% от брутния вътрешен продукт. Има и признаци за нарастване на просрочията по кредитни карти и заеми за автомобили.
Попътните ветрове също се сблъскват с недвижими имоти. Жилищните ипотеки, обикновено най-голямата категория домакински заеми, сега носят много по-високи лихвени проценти, отколкото само преди година, подкопавайки спестяванията и натежавайки върху жилищните пазари. Държавите с преобладаващо плаващи ипотечни лихви обикновено са имали по-големи спадове на цените на жилищата, тъй като по-високите лихвени проценти се превръщат по-бързо в затруднения при изплащането на ипотечните кредити. Търговските недвижими имоти са изправени пред подобни напрежения, тъй като по-високите лихвени проценти доведоха до изчерпване на източниците на финансиране, забавяне на транзакциите и нарастване на неизпълненията.
По-високите лихвени проценти също са предизвикателство за правителствата. За държавите със средни и ниски доходи е по-трудно вземането на заеми в твърди валути като евро, йена, щатски долар и британски паунд, тъй като чуждестранните инвеститори изискват по-висока възвращаемост. Тази година емитирането на облигации в твърда валута се случва при много по-високи лихвени проценти. Но опасенията относно държавния дълг не се отнасят само за страните с ниски доходи, както показа неотдавнашният скок на дългосрочните лихвени проценти в напредналите икономики.
За разлика от това, големите нововъзникващи икономики до голяма степен не са изправени пред това затруднение предвид по-добрите икономически основи и финансовото здраве, въпреки че потокът от чуждестранни портфейлни инвестиции в тези страни също се забави. Значителни количества чуждестранни инвестиции напуснаха Китай през последните месеци, тъй като растящите проблеми в сектора на имотите подкопаха доверието на инвеститорите.
Ефекти на разпространение
Повечето инвеститори изглежда са пренебрегнали нарастващите доказателства, че кредитополучателите имат проблеми с погасяването. Наред с като цяло здравите пазари на акции и облигации, финансовите условия се облекчиха, тъй като инвеститорите изглежда очакват глобално меко кацане, при което по-високите лихвени проценти на централната банка ограничават инфлацията, без да причиняват рецесия.
Този оптимизъм създава два проблема: сравнително лесните финансови условия могат да продължат да подхранват инфлацията и лихвените проценти могат да се затегнат рязко, ако настъпят неблагоприятни шокове – като ескалация на войната в Украйна или засилване на напрежението на китайския пазар на имоти.
Рязкото затягане на финансовите условия би натоварило по-слабите банки, които вече са изправени пред по-висок кредитен риск. Проучвания от няколко държави вече сочат забавяне на банковото кредитиране, като нарастващият риск на кредитополучателя се посочва като основна причина. Много банки ще загубят значителни суми собствен капитал при сценарий, при който преобладават висока инфлация и високи лихвени проценти, а световната икономика изпада в рецесия. Инвеститорите и вложителите ще проучат внимателно перспективите на банките, ако капитализацията им на фондовия пазар падне под стойността на баланса, причинявайки проблеми с финансирането на слабата банка. Извън банковата система уязвимости са налице и за небанковите финансови посредници, като хедж фондове и пенсионни фондове, които отпускат заеми на частни пазари.
Успокояващо е, че политиците могат да предотвратят лоши резултати. Централните банки трябва да останат решени да върнат инфлацията към целта – устойчивият икономически растеж и финансовата стабилност не са възможни без ценова стабилност. Ако финансовата стабилност е застрашена, политиците трябва незабавно да използват средства за подпомагане на ликвидността и други инструменти за смекчаване на острия стрес и възстановяване на доверието на пазара. И накрая, като се има предвид значението на здравите банки за глобалната икономика, има нужда от допълнително подобряване на регулирането и надзора на финансовия сектор.
