Динамиката на цените е следствие от въздействието на поредица от фактори. Те действат с различна сила и в различни подпериоди.
- Съвременна специфика
Съвременната ценова ситуация в развитите икономики и у нас притежава своя собствена специфика. През последните 12-13 години светът изживява поредица от застъпващи се финансово-икономически кризи. Макроикономическото управление и централните банки се стремят да намерят противодействие, което да потисне негативните ефекти и въздействия. Характерна особеност на поведението на монетарните власти е насищането на пазара с евтини пари в търсене на действащи и оперативни инвестиционни решения. Ефектът от тези усилия обаче не е едностранен. В определен момент чувствително повишеното парично обращение може да доведе до повишено пазарно търсене, което да остане непокрито от производственото предлагане. В такава ситуация прирастът на цените е неизбежен.
Монетарните власти в развитите икономики са подготвени за възможно нежелано развитие на интензивното парично предлагане и се стараят стриктно да следят промените в пазарните взаимодействия. Животът обаче поставя непредвидени предизвикателства пред развитието на икономиките, които не е възможно да бъдат игнорирани.
При установено относително пазарно равновесие движението на потребителските цени се подчинява на измененията в структурата на потребителските предпочитания. Самите потребителски предпочитания следват промените в обществените оценки за качеството на живота. Потребителските желания са неограничени, но тяхното нарастване се свързва със странични ефекти, които действат в противоположна посока. Евтиното потребление започва да поскъпва, а технологичният прогрес води до снижение на цените на традиционно скъпи стоки. Човечеството започва да цени (респ. да плаща повече) за чиста вода, за чист въздух, за биологично чисти продукти, за здравословен и природосъобразен начин на живот, докато цените на широко използвани продукти (автомобили, всевъзможна битова техника и др.под.) започват относително да намаляват.
2. Ценови взаимодействия
Описаната по-горе специфика се свързва със съотношенията между цени на минерални суровини и материали, от една страна, и на цени на потребителски стоки, от друга. В статистиката и теорията е възприето първият тип цени да се наричат цени (респ. индекс) на производител в промишлеността (Producer Price Index – PPI), а вторият тип – потребителски цени (Consumer Price Index – CPI).
Цените на производител водят до промени в потребителските цени, но с определено закъснение и изоставане. На Фигура 1 може да се проследи изменението на двата вида ценови индекси у нас за периода след 2008 г. Въздействието на кризата от 2007-2008 г. води до свиване на производството, при което търсенето на производствени суровини и материали намалява, респ. намаляват цените на производител (рязко снижение на PPI). Потребителските цени (CPI) следват динамиката на PPI, но не със същата сила и скорост. Това е и време, през което производителите преоценяват своите приоритети, съобразяват се с последствията от наблюдаваните промени и се насочват и предприемат нови управленски решения. Това обяснява и значително по-въздържания спад на потребителските цени.
Следва период на относително производствено възстановяване, при което PPI нараства (следва по-високото търсене), но отново потребителските цени реагират със закъснение и значителна сдържаност.
Като цяло потребителските цени проявяват много по-голяма устойчивост в сравнение с цените на производител. PPI е сигналът, а CPI е реакцията.
За 2012-2019 г. движенията на PPI и CPI у нас са почти паралелни. Със старта на кризата с Covid-19 производството отново рязко се свива, което се отразява на свитото търсене на суровини и материали, респ. намаляване на PPI и сдържаната паралелна динамика на потребителските цени. В началните месеци на 2021 г. обаче сме свидетели на рязък скок на PPI, който води и до възходящ обрат в потребителските цени, който вече притежава по-различна специфика.
3. Структурни изменения в PPI
За осмислянето на наблюдаваните процеси е необходимо да се проследят структурните ценови изменения, т.е. да се определи цените на кои стоки издърпват нагоре общия ценови индекс.
На Фигура 2 са представени водещите пет елемента по големина на ценовия прираст в кошницата на PPI. Най-чувствително позитивно ценово изменение към началните месеци на 2021 г. се отбелязва от цените на метали („Добив на метални руди“ и „Производство на основни метали“). При тях прирастът на цените е близо 40% на годишна основа! Следват ги продукти за междинно потребление (т.е. производствено потребление), каучук и пластмаси (суровини), както и традиционно – енергийни продукти.
Особеното, което свързва всички описани по-горе пет елемента, е, че те са свързани с добив на минерални суровини, който замърсява природната среда и снижава качеството на живота. В последно време все по-активно се говори за „зелена икономика“, за природосъобразен живот, за намаляване на щетите, които човекът причинява на природната среда. Картината на Фигура 2 е следствие от предприемани мерки, най-вече от страна на ЕС, в посока намаляване на негативните ефекти от непрекъснато разширяващите се производствени процеси както в локален, така и в глобален план. Тази тенденция вероятно ще продължи и в бъдеще, тя е предвидена да бъде с трайно въздействие, което означава, че човечеството ще трябва да се примири и да плати съответната цена (съизмервана с прираста на потребителските цени). Логиката е, че по-качественият и по-природосъобразен живот изисква по-висока цена – можеш да притежаваш нещо по-хубаво, но трябва да се лишиш от нещо друго.
4. Структурни изменения в CPI
Промените в PPI са от глобален характер, докато промените в потребителските цени инкорпорират в себе си местната локална специфика.
Цените на потребителските стоки у нас бяха спаднали до отрицателни стойност в първите два месеца на 2021 г. (Фигура 1), но в следващите месеци поеха нагоре, при това чувствително. На Фигура 3 може да се проследи ценовата динамика на петте стоки с най високо ценово изменение към средата на годината. По естествен начин първенството се поема от енергийни продукти, но към тях се включват също и производството на животински и растителни масла и мазнини. Тези елементи са свързани със замърсяването на околната среда и тяхната водеща ценова динамика вероятно ще продължи да доминира.
На Фигура 3 обаче доминира още един елемент с висок индекс на цените и той е подотрасъл „Финансови услуги“. Този елемент се включва в групата водещи по ценова динамика стоки и услуги някак неочаквано и отразява наша собствена национална специфика. Инвестициите у нас последователно и твърдо намаляват, условията в страната не предполагат разгръщане на инвестиционната и икономическа активност, в търговските банки (ТБ) се натрупват ликвидни запаси, които не успяват да се оползотворят, печалбите на ТБ намаляват и те търсят начини за компенсация. Тя идва от нарастване на таксите за финансови услуги, което от своя страна отблъсква депозиторите. Това е една от причините, поради която за първите четири месеца на 2021 г. 1,4 млрд. EUR български капитали са напуснали страна и са инвестирани във вид на портфейлни инвестиции в чужбина (по данни на БНБ към средата на годината), а 3,6 млрд. EUR са депозирани от български резиденти в чуждестранни ТБ.
5. Заключение
Измененията на цените в една пазарна икономика се подчиняват на желязна логика. Местното макроикономическо управление обаче не е безсилно спрямо действието на пазарните взаимодействия. По-различно е положението при членство на страната в монетарен съюз (еврозона), което е фактическото състояние на България. В такъв случай страната консумира последствията от централизираното управление на общата валута (евро).
При действието на паричен съвет единственият вариант за България е изпреварващото развитие на вътрешните цени спрямо тези в еврозоната. Средното равнище на цените у нас е най-ниско в ЕС (по-малко от половината от средното равнище на цените в ЕС), което не съответства на финансовите и икономически реалности. Тенденцията към конвергенция на ценовите равнища предполага по-висока ценова динамика у нас. Лошото е, че при подобно развитие на ценовите процеси се обезценяват вътрешни натрупвания, което de facto означава несанкционирано преливане на стойност от България към еврозоната.
Чрез провежданата си политика макроикономическото управление у нас създава предпоставки за влошаване на неблагоприятните въздействия от естествения процес на ценови структурни промени. Поддържаният неудачен инвестиционен климат води до процеси в банковата ни система, които преразпределят стойности в ущърб на населението като цяло. Натрупани капитали напускат страната, като съдействат за поддържане на опашкарската ни позиция в ЕС и стимулират явно и неявно икономическото ни изоставане.
