fbpx

До края на март енергийните дружества, част от В и К дружествата и Топлофикация София са внесли предложенията си за новите цени, които да влязат в сила от 1 юли 2022г. За първи път обаче, с изключение на част от В и К дружествата, данните за тези искания не бяха оповестени от КЕВР и останаха скрити. Толкова дълбоко скрити, че нито един представител на КЕВР или правителството не смее да промълви и дума за това, какво предстои. Това означава само едно. Страх. И то неистов страх от данните за предявените претенции от страна на монополните предприятия.

Този страх се видя още по време на едно от заседанията на парламентарната Комисия по енергетика, където представителите на опозицията, явно снабдени с реалните стойности, уж взети от медиите, поискаха от представителите на КЕВР да изрекат на глас тези числа. Те обаче не посмяха.

За първи път виждам хора с ерудиция, експерти, да мълчат като „момчето от  първия чин до прозореца, вляво“ и да не смеят да кажат истината. Обяснения от рода, че няма законов срок и основание да публикуват тази информация ги правеше да изглеждат жалки. Честно казано, нямаше никакъв смисъл да дават повод на опозицията да се гаврят с тях и да им се подиграват, възползвайки се от ситуацията. В края на краищата, така или иначе, тази информация подлежи най-малкото и на обществено обсъждане. 

Обстановката в страната ни, която може да се нарече с една единствена дума – кризисна, извади на показ недостатъците на икономическата ни система – отворена пазарна икономика. В остър конфликт влязоха потребителските нужди и интересите на частния капитал. Това е особено видно при дружествата от отраслите със социални функции и национално стратегическо значение, каквито са електроенергетиката,  топлоенергетиката  и В и К услугите. Болшинството от тези дружества са в частни ръце и защитени от законите. Макар и официално те да са поставени под регулацията на Комисията за енергийно и водно регулиране, в моменти като този, най-ясно си личи фактът, че самата КЕВР има по-скоро функциии на административен регистратор. Ясно е, че няма нито едно дружество от В и К сектора, което да изпълнява показателите за качество на услугата и въпреки това, неизпълнението на заложените нива на показателите не води до никакви последствия за тях.

В моменти като този най-ясно се вижда колко нелепо е да оставиш сектори от национално стратегическо значение в частни ръце. Няма как да съществува частната инициатива в дейности със социални функции, каквито са електроснабдяването, топлоснабдяването и водоснабдяването. За да има успешен бизнес, частникът се интересува единствено от печалбата си. Когато обаче дейността му е монополна, това си е просто спекула. Това е видно и в малкото засега оповестени искания на дружествата единствено от В и К сектора, предимно от Северна България, които оповестиха претенциите си за новите цени на услугите си.

Увеличенията на цената на водата, заложени в инвестиционните планове на В и К операторите са на принципа „искам да искам“.

таблица 1

Видно е (Таблица 1), че почти всички дружества искат увеличение около и над 30% още през тази година и от 50 до 100% в края на регулаторния период.

Основните мантри за предявените увеличения са основно цените на електроенергията, сериозни инвестиции в остарялата водопроводна инфраструктура и ей тъй, на последно място, повишаване на заплатите на персонала. Каква е истината обаче.

От (Таблица 2) се вижда, че до края на регулаторния период, като процент от общите приходи от фактурирани количества вода, процентът на разходите за електроенергия в повечето случаи намаляват. Същото се наблюдава и при инвестициите, които смятат да направят тези дружества в публичните активи, основни от които са водопроводната мрежа, нуждаеща се от разширяване и рехабилитация (Таблица 3). Общото за всички дружества е, че само половината от този процент ще отиде за „Рехабилитация и разширение на водопроводната мрежа над 10 м“ и в следствие на това, загубите на вода във водопреносната мрежа ще намалеят средно с по-малко от половин процент на година.

таблица 2
таблица 3

Къде тогава отиват парите от исканите увеличения?

Оказва се, че основният повод за исканите увеличения са пари за увеличения на заплатите на персонала. Видно от (Таблица 4) е, че разходите за възнаграждения и осигуровки заемат най-висок процент от общите приходи от фактурирана вода на потребителите, който до края на регулаторния период е единственият, който повишава своята стойност. Иначе казано, исканията за увеличения на цената на водата ще отидат основно за благоденствието на служителите на тези дружества.

таблица 4

Ето и нивата на възнагражденията, заложени в инвестиционните програми на горепосочените В и К оператори (Графика 1).

графика 1

Исканията на дружествата от В и К сектора са меко казано шокови. За услуга със социална същност те са немислими, още повече, че подобни ще бъдат и исканията и на останалите дружества, подлежащи на регулация от Комисията за енергийно и водно регулиране.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"