В края на месец март столичното топлопреносно предприятие е внесло в Комисията за енергийно и водно регулиране заявление за нова по-висока цена на топлинната енергия за столичани за новия регулаторен период, влизащ в сила от 1 юли 2025г. От Топлофикация София са поискали новата цена на топлоенергията да бъде в размер на 190.56 лева за 1 MWh с ДДС. При сегашната цена от 153.9 лв./MWh, поскъпването е с цели 23.82%. Естествено, новата искана цена е исторически най-високата, като за последните 5 години от дружеството са повишили цената с близо 100% (виж Графика 1), като за този период, не само не бе подобрена услугата, но се случиха и най-големите аварии през последните 10 години.
Като оправдание за новото увеличение, от дружеството изкарват старата мантра за поскъпването на природния газ, как видите ли цената се била увеличила, пък те при предишния регулаторен период оставили цената непроменена, без да дават обосновка на това дали 153.9 лв./MWh всъщност е нормална цена, или тя е също толкова „кожодерска“, колкото грабителското ниво от 165.52 лв./MWh година по-рано. И тогава исканата цена бе аргументирана с едни „високо експертни“ прогнози за поскъпване на синьото гориво, които естествено не се сбъднаха и цената ще не ще трябваше да бъде леко намалена. За да илюстрирам „високата експертност“ на Топлофикация, ще визуализирам цените, по които Булгаргаз е продавало синьото гориво на крайни снабдители, какъвто е Топлофикация София.
На Графика 2 се виждат цените на природния газ, по които „Булгаргаз“ ЕАД продава на крайни снабдители за периода от месец май 2023г. до месец март 2025г. Ако разгледаме отчетните периоди на Топлофикация (по принцип отчетния период е от 1 май, до 30 април на следващата година), ще видим, че за първите два отчетни периода май 2023 – април 2024г. и май 2024г. – април 2025г., със средни цени, съответно 68.51 лв. /MWh за първия период и 68.83лв. лв./MWh за втория период, не се вижда никаква предпоставка за искане на каквото и да е увеличение. Разбира се, когато числата говорят друго, за експертите винаги ще останат доводи като външни борсови пазари и международната геополитическа обстановка, които като нищо ще доведат до едно поне 23-процентно увеличение, а защо не и направо 30-процентно, за по-лесно смятане.
Като друг, много стратегически довод, от дружеството изтъкват нарастващите разходи за ремонт и поддръжка на топлопреносната мрежа и производствените съоръжения, както и общото покачване на цените на суровините и материалите за производство. Оправданията от този тип, в стил „копи-пейст“, са поне от 10 и повече години. Според отчетите им обаче, ремонтните дейности са все около 6 млн. лв., при приходи от вече близо милиард. Вярно е, че показват инвестиционна програма за около 46 млн. лв., но ако от тях се махнат инвестициите за новоприсъединени клиенти, едва ли ще останат големи вложения в подмяна на остарялата топлопреносна мрежа. Още повече, че в тази инвестиционна програма влизат и средствата, необходими за подмяна на оборудването. Също така, количествата вода, които използват се увеличават постоянно. Донякъде, това е следствие на увеличение на разходите по пренос през топлопреносната мрежа, които са вече над 20%. Иначе казано, загубите на вода са постоянно растяща величина.
Никъде, освен в годишните финансови отчети (последният, от които е за 2023г.), няма да видите, че разходите на дружеството за персонал са вече 103 млн. лв., а разходите само за лихви и неустойки към Булгаргаз са около 73 млн. лв., което е двойно спрямо 2022г. Последните няколко факта обаче не са сред приоритетните основания за искана по-висока цена. Там все още ще видите обвинения към КЕВР, че не им е признала някои разходи по преноса на топлоенергия. Друго обвинение към регулатора е, че е заложил „нереално високи прогнозни продажби на топлинна енергия“, което е довело до „допълнително намаление на сега действащата цена“. Това е странно по простата причина, че прогнозното количество на продажбите на топлоенергия не се дават от регулатора, а от самото дружество.
Едва ли дружеството може да се оплаче от липсата на продажби през този отчетен период, тъй като до момента той е вече с около 20 дни по-дълъг, поради старта му през октомври, но със сигурност и ще е още по-дълъг, тъй като ще обхване и някаква част от текущия месец април. Припомняме, че през 2024г., сезонът приключи на 31 март. Това обуславя и продадената на столичани с 8% повече до момента топлоенергия през този отчетен период.
В ценовото заявление за новия регулаторен период Дружеството твърди, че е заложило технологични разходи в преноса от 20.7%, „които са най-ниските в сравнение с всички останали топлофикационни дружества в страната“, но никъде не се споменава, че са сред най-високите за дружеството в последните 15 години.
Разбира се, последната дума има Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще вземе окончателното решение за цената на топлоенергията от 1 юли 2025г., след регулаторен преглед и подробен анализ на всички ценообразуващи елементи.
Най-важното правило е да искаш. Колкото се може – повече. Пък, каквото ти дадат…..
