Как ще платим за преференциалните ставки – с още дълг, теглен при неизгодни условия, или с по-високи преки данъци?
Цените скачат, населението обеднява и трябва да му се помогне. Дотук едва ли има несъгласни. Още повече, че след дългото циганско лято се задава зима – истинска, с хапещ студ и високи сметки, които вероятно ще провокират гневни улични протести.
Да се помогне, но как? Една от най-често спряганите в последните месеци мерки са понижените ставки на ДДС за различни стоки и услуги. Българските правителства дълго упорстваха да държат ДДС еднакво висок за всички, освен за галениците на властта – хотелиерите, които открай време плащат намалена ставка на този косвен данък.
Пандемията открехна вратата, войната в Украйна я разтвори широко. В момента освен за настаняване в хотели ставката по ДДС е намалена на 9% още за: книги, учебници, ресторанти, кетъринг услуги, бебешки храни, пелени, екскурзии, спортни съоръжения (фитнес), парно, доставки на природен газ. За хляба и брашното се прилага 0% ДДС.
С изключение на хляба и брашното и доставките на природен газ, които ще ползват данъчни преференции до 1.07.2023 г., и без да броим хотелите, намалената ставка по ДДС важи до края на тази година. Но е ясно, че уж временният преференциален режим скоро ще бъде удължен от уникалния парламент, ползващ служебно правителство: коя партия ще рискува да бъде обвинена, че товари с данък разходите за отглеждане на деца насред демографска криза? И че оскъпява физическите носители на знание насред образователна криза.
Отвори ли се веднъж вратата, никога не знаеш какво още ще излезе от нея. Българската стопанска камара тези дни предложи понижение на ДДС не само за детските, но и за всички храни на пазара. И за напитките. Това е наистина мащабно искане – но нищо чудно то да бъде удовлетворено в предколедната бюджетна суматоха. Освен това е надвиснало искането на Българската социалистическа партия за намален ДДС и за лекарства.
Да перифразираме икономическата поговорка – промяната трябва да се случва по дизайн, а не заради бедствие. Българските правителства дълго отказваха да оптимизират данъчната структура, докато тънеха в бюджетни излишъци и можеха да си позволят експерименти. Но не – те бяха праведно консервативни. Сега, когато „бедствието“ настъпи, тоест когато народът започна да огладнява, те не са подготвени да му помогнат с данъчния лост.
Диференцираният ДДС за стоки, по-насъщни от настаняване в хотели, отдавна трябваше да е част от българската данъчна система. Лично аз съм се застъпвал енергично за това неведнъж. Но съвсем друго нещо е преференциалният ДДС режим да се масовизира във фаза на икономически спад, в един вече „разтегнат“ бюджет – без план загубените приходи от ДДС да се компенсират от източник, различен от заеми.
ДДС е най-важният данък в България, осигуряващ над 30% от приходите на правителството. Миналата година, например, той внесе в бюджета над 13 милиарда лева.
ДДС е косвен, т.е. скрит данък. Зависимостта на българския бюджет от косвени данъци е едно от многото изражения на високото неравенство в обществото ни: плащат го в еднаква степен и бедният, и заможният (който дори може да си го спести, като представи личните си разходи като „фирмени“). Преференциалните ДДС режими за някои насъщни стоки са начин да се внесе малко прогресивност в този универсален пропорционален налог.
Но това е логиката в „мирно“ време. В момент, когато българската икономика тръпне в несигурност, с поети значителни ангажименти към пенсионери и множество отдавна отлагани капиталови разходи, без които икономическият подем става още по-труден, трябва да погледнем на ДДС от друг ъгъл.
ДДС е гръбнакът на българската данъчна система. Ако искаме да го направим по-гъвкав – макар че сега не е най-удачният момент за това – трябва задължително да планираме други данъчни приходи, които да компенсират преференциалните ДДС ставки.
Да се понижава ДДС за масови стоки и услуги, без това да е придружено от повишаване на преките данъци, е безотговорно. На първо място, време е плоският 10% подоходен данък да се замени с прогресивен. Освен това, корпоративните данъци в България изостават и трябва да се нормализират: приходите от тях се равняват на около 2% от българския БВП, докато средният процент за ОИСР е 2.9%. Само че подобни предложения не се чуват.
Но сегашните посегателства към ДДС са даже още по-спорни, защото исканията за преференциални данъчни ставки идват във фаза на объркване, дори хаос в българската икономика, когато значителна част от инфлационния натиск всъщност е спекулативна. В период на ценова надпревара никой не може да гарантира, че по-ниският ДДС ще понижи крайните цени на пазара – с което всъщност данъчната мярка се мотивира.
Точно обратното. Понижаването на ДДС в „мътни води“ е най-вече подарък за бизнеса. То ще повиши нормата на печалба на производители и търговци, докато продажните цени най-вероятно ще останат без съществена промяна.
Нещата се развиват съвсем типично: бюджетът дълго време „не можеше да си позволи“ една данъчна мярка, която има социален ефект; същата мярка изведнъж става приемлива, когато се открива възможност тя да донесе по-високи печалби за бизнеса.
Международни институции и икономически наблюдатели вкупом изразяват тревоги заради масивните енергийни помощи за бизнеса, отпускани от българските правителства. Трудно е да се разбере колко точно струват тези помощи до този момент (!?!?), но сумата изглежда е поне 8 милиарда лева за тази и още толкова за следващата година.
Тоест, фирмите получават щедра подкрепа в кризисен момент – каквато населението не ползва. Така че помощ за бизнеса също и по линия на преференциален ДДС е неприемлива.
Въз основа на предварителните данни за изпълнението на бюджета към края на ноември Министерството на финансите обяви очаквания, че планираните за 2022 г. приходи от ДДС няма да бъдат изпълнени. Това се дължи именно на множащите се преференциални ставки. На този фон продължава да се говори и за по-висока минимална работна заплата (по-скоро метод за събиране на приходи в бюджета и НОИ, отколкото човешка подкрепа), и за помощи за енергийно бедни, и за завършване на инфраструктурни проекти, и за борба с вечната национална криза на доходите.
В опита си да се харесат на гласоподавателите, българските политици ходят по тънък лед. Иска им се да се подмажат на народа, като въведат „по-ниски данъци върху храната“. Само че диференцираните ставки на ДДС трябва да се платят отнякъде. Най-разумно би било това да стане с по-високи преки данъци – и то не от днес за утре. Но нищо чудно привличането на нов дълг да се предпочете като по-бързо, лесно и безшумно.
