Третата, последна, част на анализа на доц. Дечев е продължение на публикацията „Защо чуждестранните работници са особено важни за сегашната българска икономика“…
Продължавайки отзад-напред, стигаме до твърдението, че „според данни на Евростат към 2023 има над 800 хил. българи, които работят в други страни членки на Европейския съюз. Броят на работещите в чужбина България достига милиони души, когато отчетем тези в страни като САЩ и Канада“. По принцип не може да се отрича, че в чужбина има твърде много българи. Трудно е да се каже дали са над два милиона (по-скоро не са), за да може да се употреби възторженото „броят на работещите в чужбина България достига милиони души“, но това не е най-важното.
Авторът г-н Вулджев и тук, както и на много други места, пише „an gros“ – грубо и на едро. Няма смисъл да се размахват милионни числа, при положение, че част от тези хора дори са придобили чуждо гражданство. В особена степен това се отнася за българите в Обединеното кралство, които систематично и дисциплинирано се явяват на изпити по английски език и обща култура и стават поданици на Британската монархия. Гражданство на приемащата страна приемат и българите в САЩ, в Австралия, в Нова Зеландия. До голяма степен, това означава слабо намерение за завръщане в България.
В обществото се спекулира по принцип със „завръщащите се пенсионери“, които ще се завърнат, за да харчат на по-евтино място чуждестранните си пенсии. Трябва обаче да се има предвид обстоятелството, че има не една и две държави, които не изплащат пенсии извън територията си. Тоест, дори да приемем, че част от българите в чужбина, които са се пенсионирали в държави „с по-висок стандарт“ ще се изкушат да дойдат „да си харчат пенсиите“ в България, това ще бъде доста индивидуално по приемащи страни, защото много от тях държат пенсионерите да останат на тяхна територия. Отделен въпрос е, каква част от завърналите се пенсионери биха започнали да работят. Някои от тях може би биха захванали някакъв малък бизнес, но няма да намерим в тази социална прослойка отговора на генералния въпрос за острия дефицит на човешки ресурси.
Нещо повече, трудовата биография на много хора, работили дълги години извън България е такава, че те не биха се завърнали у нас, точно по съображения свързани със социалното им осигуряване. В редица случаи, работилите дълго време в чужбина не могат да разчитат на българска пенсия, защото технически няма как да съберат необходимия им осигурителен стаж. За тях е по-добър вариант да останат в чужбина и там да се пенсионират.
Прецизността изисква да се каже, че неколкократно възникваха потоци, като този на българи, намиращи се на относително по-високи мениджърски и експертни позиции в компании, които имат дейност и в България. Завръщайки се при условията на запазване на позицията и възнаграждението си на работа в същите компании, но в България, тези хора използваха редица предимства – на първо място значително по-ниската цена на недвижимите имоти и на наемите в България. Така, завръщането беше икономически изгодно за тях и бяхме свидетели на подобни по-масови завръщания.
Бяхме свидетели и на завръщане на по-големи групи хора, които са работили по-нискоквалифицирана работа (примерно в Испания) и не са били кой знае колко интегрирани в обществата в приемащите държави. Тези завръщания бяха свързани до голяма степен и с пандемията COVID-19.
Появата на подобни обратни потоци е факт, но те не са резултат от някакви специални действия и мерки на българските власти. Те са резултат от благоприятно стечение на обстоятелствата (или на неблагоприятно стечение, какъвто е случаят с COVID-19) и са резултат изцяло от пазарната конюнктура – нещо, което точно либертарианците би трябвало да разбират най-добре.
Авторът г-н Вулджев спекулира с това, че статистиката отчита, че в страната има между 120 000 и 150 000 младежи, които официално не учат, не работят и не се квалифицират професионално – така наречените NEETs и чиято интеграция според него трябва да е приоритет пред вноса на кадри.
По принцип препоръката щеше да е от първостепенно значение, ако нещата наистина стояха просто така – 150 000 младежи, не работят, не учат и чакат някой да ги хване за ръка и да ги заведе на работа. Нещата обаче са доста по-сложни. Несъмнено има хора, които са истински NEETs – родителите им ги издържат и те са свободни да се забавляват и да си запълват времето, както намерят за добре. (Впрочем, признавам, че нямам ясна идея каква „интеграционна стратегия“ за включване в пазара на труда, точно на тази социална група може да се приложи).
Това обаче изобщо не е мнозинството от преброените за NEETs. Точно обратното – това е едно изявено малцинство. Към него можем да прибавим друго, още по-ограничено малцинство – това на млади хора, които работят по някакви свои проекти, най-често в сферата на изкуствата, издържат се както могат, и които не са обхванати от статистиката на пазара на труда.
Голямото мнозинство от набедените за NEETs идва не от „кохортата на мързеливите“, а от стройните редове на „сивата икономика“ и недекларираната заетост. Младите хора са значително по-безгрижни, когато става дума за формализиране на трудовото правоотношение. За тях (макар и погрешно), трудовият договор не е чак толкова важен, а осигуровките могат да бъдат заменени срещу някаква допълнителна сума, разбира се – по-малка от размера на осигуровките, но която да получават сега, а не след петдесет години. Поради това безгрижие, винаги има един „пласт“ от млади хора, които се вливат в „сивата икономика“ и попълват редовете на „недекларираната заетост“.
Изследванията на „сивата икономика“ и на „недекларираната заетост“ показват предостатъчно присъствие на млади хора в тези лоши практики. Но това е само единият довод срещу големите очаквания за осигуряване на работна ръка за сметка на NEETs. Вторият е, че конкретно за България ние можем да установим показателно сходство между динамиката на дела на младите хора, които не учат, не работят и не са обхванати от някакви мерки за професионална квалификация – NEETs и динамиката на дела на „сивата икономика“. Показателите и на двата феномена намаляват последователно и успоредно. „Кохерентно“, както е модерно да се казва.
По-долу илюстрираме с конкретни числа как стои въпросът за динамиката на дела на смятаните за NEETs от общия брой на младите хора между 15 и 24 годишна възраст по статистически данни и тази на дела на „сивата икономика“ в България. Данните за дела на NEETs са по „Eurostat“ – Dataset: Young persons neither in employment nor in education and training by citizenship and degree of urbanization (NEET rates) [edat_lfse_36$defaultview], Last updated: 02/02/2026 23:00, Data extracted on 12/02/2026 15:50:12 from [ESTAT].
За оценка на дела на „сивата икономика“, се използва композитният индекс „Икономиката на светло“ (КИ „ИС“), изчисляван от Националния център „Икономиката на светло“. (Информация за композитния индекс „Икономиката на светло“ може да се намери в резюме на адрес: https://www.ikonomikanasvetlo.bg/index.php?section=INT&aid=90&subid=105&lang= ; подробна информация за изчисляването на композитния индекс „Икономиката на светло“, могат да се прочетат в ежегодните доклади, които могат да се изтеглят от адрес: https://www.ikonomikanasvetlo.bg/index.php?section=INT&aid=90&subid=106&lang= ). Делът на „сивата икономика“ (СИ) изчисляваме по формулата:
СИ = 100 – КИ „ИС“
Делът на младите хора, които не учат, не работят и не са обхванати от мерки за професионална квалификация е намалял от 2015 до 2024 година от 19,3% на 10,5%, тоест с 8,8 процентни пункта (п.п.). От друга страна, индексът „Икономиката на светло“ е нараснал от 67,59% на 79,44%, тоест с 11,85 п.п., респективно делът на „сивата икономика“ е намалял от 32,41% на 20,56%, тоест със същите 11,85 п.п.
Ясно се вижда, че в България, делът на младите хора, които не учат, ве работят и не са обхванати от мерки за професионална квалификация намалява постоянно и устойчиво. По същия начин се движи и делът на „сивата икономика“. Тя също намалява постоянно и устойчиво. Единствената по-съществена флуктуация е през 2020 година, когато и делът на NEETs, и делът на „сивата икономика“ нарастват. Това със сигурност се дължи на ефекта от пандемията COVID-19, като наблюдаваната синхронна промяна в размера на дела на NEETs и на дела на „сивата икономика“, също така е потвърждение за свързаността между двата параметъра.
Можем да смятаме за доказано, а и за съвсем близко до здравия разум, че статистиката отчита съществуването на „сива икономика“ и на „недекларирана заетост“ на пазара на труда, категоризирайки значителен брой от „работещите на тъмно“ млади хора, като NEETs.
В този смисъл, препоръката да се търсят начини младите хора, които не учат, не работят и не се квалифицират професионално, е разумна и приемлива, но дори и да бъдат осъществени някакви много ефективни интеграционни мерки, те ще доведат до допълнително „изсветляване“ на пазара на труда, а не до осигуряване на допълнителни човешки ресурси. Тези хора са работили и до сега, разликата е, че дейностите, в които са ангажирани ще преминат към „светлата икономика“. Затова и не бива да има свръхочаквания от „интегрирането на NEETs“ в декларираната заетост. Още по-малко е състоятелно да смятаме NEETs за някакъв резервоар на човешки ресурси с шест цифрено измерение. Просто не е така.
Тук не е място да правим сравнително изследване на дела на NEETs за отделните европейски държави, но все пак по-долу са дадени данни за ЕС-27 за Еврозоната, за България, както и за държавите от ЕС, които имат по голям дял на NEETs от страната ни – Кипър, Франция, Италия, Литва, Румъния. Представени са данни и за страните, които имат малко по-малък дял на NEETs от България – Естония, Испания, Унгария.
Дадени са данни и за съседните на България балкански страни – Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Турция, от които се вижда, че при последните делът на NEETs е много по-висок, отколкото в България. Представени са данни и за страната с най-нисък дял на NEETs – Нидерландия, за държавата, чиято икономика се определя като „двигател на ЕС“ Германия, а също така и за двете държави с най-висока производителност на труда – Люксембург и Дания.
Вижда се, че има съществени разлики между динамиките на дела на NEETs в различните европейски държави за разглеждания десет годишен период. Така например, България, Италия и Ирландия, които през 2015 година са разглеждани като „лидери“ по дела си на NEETs, отбелязват постоянен и устойчив спад. За разлика то тях, положението при четвъртия „лидер“ за 2015 година – Кипър, е друго. Там трендът е колеблив, като за десет годишния период се отчита намаление на дела на NEETs, но то е значително по-малко, отколкото при България, Италия и Ирландия.
Естония, която през 2015 година е имала дял на NEETs, който е значително по-нисък от този на България, през десет годишния период остава практически на едно и също ниво. В момента, делът й на NEETs е незначително по-малък от българския. Съвсем същата е картината във Франция, с тази разлика, че през 2024 година делът на NEETs там е незначително по-висок от българския. Подобна е и динамиката на дела на NEETs в Испания, но там намаляването му е по-забележимо.
Румъния демонстрира съвършено постоянство на своя дял на NEETs. Започвайки от едно високо ниво през 2015 година, тя практически го запазва без изменение чак до 2024 година. За разлика от Румъния, Литва има доста по-нисък дял на NEETs през 2015 година – 9,2%, но в рамките на десет годишния период, демонстрира устойчиво покачване, за да стигне до една от най-високите стойности за ЕС-27 – 14,9%. По-висока е само на Румъния – 17,0%. Дори и Босна и Херцеговина и Сърбия (съответно с 14,7% и 12,9%) се представят по-добре от Румъния и Литва през 2024 година.
Различна е динамиката и при двете страни с най-висока производителност на труда в ЕС-27 – Люксембург и Дания. Дания демонстрира постоянен размер на дела си на NEETs – тя започва от 7,9 % през 2015 година, а за цели десетгодишен период (2015-2024), двете крайни стойности са максималната 7,7% (през 2018-2019) и минималната 6,8% през 2024 година.
За разлика от Дания, Люксембург демонстрира по-скоро тенденция към повишаване на дела на NEETs. За десет години той нараства от 6,2% през 2015 до 9,6 % през 2024 година. Последната стойност впрочем е дори близка до стойността на дела на NEETs за България.
Германия – „двигателят на европейската икономика“, демонстрира ниски и устойчиви стойности на дела на NEETs. За десет години, те са се повишили от 6,2% до 7,5 %, тоест само с 1,3 п.п. Само за сравнение – другата голяма европейска икономика – тази на Франция, също поддържа постоянен дял на NEETs, но той е значително по-голям от този в Германия. Той намалява от 12,0% през 2015 година до 10,7% през 2024 година или с 1,3 п.п. Тези стойности обаче са значително по-високи от германските. През 2024 година те са по-високи и от българските.
Подобно постоянство демонстрира и динамичният ред на Турция, където стойността за 2015 е 23,9%, а през 2024 е 22,9%. Намалението е от 1,0 п.п., но стойностите остават крайно високи.
Изненадващо, Турция, която не се оплаква от никаква демографска криза, изведнъж започва да внася работна ръка от етнически близкия Узбекистан. Узбекската агенция по миграция съобщи неотдавна, че Узбекистан планира да изпрати 1500 сертифицирани специалисти до края на тази година, които да работят по изграждането на първата атомна електроцентрала в Турция – АЕЦ „Аккую“. (Исмаилов, Камол, Узбекистан ще изпрати специалисти в атомната електроцентрала „Аккую“ в Турция, blacksea-caspia.eu, 30 януари 2026 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/uzbekistan-shche-izprati-specialisti-v-atomnata-elektrocentrala-akkuyu-v-turciya ).
Според агенцията, Узбекистан и Турция ще създадат съвместно центрове за оценка на професионалната квалификация в три региона на Узбекистан, работещи в съответствие с турските стандарти. Центровете ще бъдат открити в регионите Ташкент, Наманган и Сърдаря, където ще се оценяват уменията и компетенциите в 25 професии и ще се издават международно признати сертификати.
По-рано агенцията обяви и споразумения с турското Министерство на труда и социалното осигуряване, съгласно които узбекските граждани, пребиваващи незаконно в Турция, ще бъдат легализирани без депортиране, а разрешителните за работа ще бъдат издавани след три години пребиваване.
Освен това е постигнато споразумение с турската компания „KSK Temizlik“ за привличане на узбекски работници мигранти към големи строителни обекти в Анкара, като компанията планира да наеме до 2500 работници тази година.
Турция няма недостиг на работна ръка от статистическа гледна точка и както виждаме се оплаква от прекомерно висок и устойчив дял на NEETs, но не спира да се бори да има на разположение повече квалифицирани хора, хора с умения. Въпреки свръхочакванията от роботизацията, която ще даде ръце (а не дай си, Боже и крака…) на Изкуствения интелект, хората продължават да залагат на квалифицираните и подготвени човешки ресурси, в това число и на вносни такива.
По-горе стана дума, че внасяните легално и в съответствие с нормативната база чуждестранни работници по правило излизат по-скъпо, но освен това тук трябва да се подчертае, че основното работно място, за което съобщава Узбекската агенция по миграция е строежът на АЕЦ „Ак кую“ – място, където е неуместно да се говори за ниско заплатен труд.
Получава се нещо сюрреалистично – според г-н Вулджев и ЕКИП, България с демографската си криза и всеобщ и повсеместен недостиг на работна ръка нямала нужда от чуждестранни работници, а Турция с целия си постоянен и устойчив ръст на населението и с всичките си NEETs, гледа да внесе колкото се може повече. Не само да внесе от сега нататък, но и да легализира незаконно пребиваващите – без санкции, без депортация, а на тези които пребивават повече от три години, се дава и автоматично разрешително за работа.
Както казваше безсмъртният Марк Твен, мисля че „ще е добре да бъдем милостиви и да пуснем завесата над тази сцена“. Във въпросната сцена Том Сойер беше обявил, че Давид и Голиат са били първите двама Христови апостоли. С примера за турско-узбекското сътрудничество, ситуацията с NEETs като огромен резерв на пазара на труда става подобна на тази от неделното библейско училище на Том Сойер.
Стигаме до венеца на четвъртата теза, разположен в самото й начало: „В България има над 85 000 икономически неактивни лица, които заявяват желание да работят – брой, надвишаващ годишния внос на работници“. На това нещо ще отговоря с данните на Националния статистически институт, които са свръх актуални. (Виж: Наети лица и средна [брутна] работна заплата – IV тримесечие 2025 година, 13 февруари 2026 г., 11:00:00, Национален статистически институт, https://www.nsi.bg/index.php/press-release/naeti-lica-i-sredna-rabotna-zaplata-8938 ; Основни резултати от наблюдението на работната сила – IV тримесечие 2025 година, 13 февруари 2026 г., 11:00:00, Национален статистически институт, https://www.nsi.bg/index.php/press-release/osnovni-rezultati-ot-nablyudenieto-na-rabotnata-sila-8939 ).
Според данните на НСИ, през последното тримесечие на 2025 година, броят на безработните у нас е НАМАЛЯЛ, а броят на заетите се е УВЕЛИЧИЛ. Националната статистика отчита също така спад на продължително безработните и на обезкуражените. Има слаб ръст на безработицата сред младежите и слаб ръст при икономически неактивните лица.
Безработните у нас през последното тримесечие на 2025 година са 95 700 души. Съответно, коефициентът на безработица е 3,2 %. Сравнено с четвъртото тримесечие на предишната 2024 година, тогава безработните са били 116 700 души. Коефициентът на безработица съответно е бил по-висок – 3,8%.
Намалението на безработицата от последното тримесечие на 2024 година до четвъртото тримесечие на 2025 година се наблюдава при ВСИЧКИ образователни групи:
- Общо намалението е от 3,8% (2024) на 3,2% (2025);
- При хората с висше образование, намалението е от 1,9% (2024) на 1,4% (2025);
- При хората със средно образование, намалението е от 3,6% (2024) на 3,4% (2025);
- При хората с основно и по-ниско образование, намалението е от 15,8% (2024) на 11,8% (2025).
Вижда се ясно, че въпреки размахваният внос на работници от трети страни в размер общо на 49179 души, (от които 27943 са сезонни работници и краткосрочно заети до 90 дни), няма увеличение на безработицата в НИКОЯ от образователните групи. Нещо повече – най-голямо е намалението на безработицата, точно при неквалифицираните – хората с основно и по-ниско образование, където то е 4,0 процентни пункта.
Безработицата намалява, а заетостта расте. В края на месец декември 2025 година, в сравнение с края на декември 2024 година, броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 29 300 души или с 1,3 п.п. Най-голямо увеличение на броя наети лица се наблюдава в следните икономически дейности:
„Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 11 700 души; „Строителство“ – с 5 600 души, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 5 100 души.
Обратно – най-голямо намаление се наблюдава в „Преработваща промишленост“ – със 7 600 души, и в „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 1 600. В процентно изражение, най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 5,8 п.п, „Култура, спорт и развлечения“ с 5,1 п.п., и в „Други дейности“ – с 4,9 п.п.
Респективно, най-голямо намаление е отбелязано при „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 2,5 п.п, и при „Добивна промишленост“ – с 2,2 п.п.
Броят на продължително безработните, тези които са безработни минимум от една година или повече, е 42 100 души. Това отговаря на 43,9% от общия брой на безработните в страната. Коефициентът на продължителна безработица е изчислен на 1,4 %, което е с 0,5 п.п. по-малко от коефициента за 2024 година – 1,9%.
Безработица на практика няма. Това, което отчита статистиката е под санитарния минимум. Голяма част от преброените безработни са или от гилдията на така наречените „професионални безработни“, или хора, които са си дали временна обезщетена почивка при смяната от едно на друго работно място или просто са хора, които имат специални изисквания към работата, която да извършват. Това положение не се променя, въпреки кризата за човешки ресурси и въпреки загубата на работни места в някои клонове на индустрията. Най-нагледното в статистиката е, че въпреки нарастващия внос на работници от трети страни и без това много ниската безработица намалява още. И въпреки воплите, че с вноса на работна ръка се извършвал „социален дъмпинг“, заплатите летят в небесата. В момента България е с най-голям ръст и на минималната и на средната брутна работна заплата в рамките на ЕС за период от 20 години.
Впрочем, когато се дават съвети за „неизползвания трудов резерв“ на страната, добре е да се знае, че „брашненият чувал“ на същия този резерв вече трудно пуска прашинки, колкото и да го тупат. Данни, взети от Националния осигурителен институт (НОИ), показват, че повече от 360 000 българи работят и след пенсия. Причините за това са било преценката на пенсионера, че пенсията му не е достатъчна по размер, било желанието впоследствие така да се постигне увеличение на пенсията, заради осъщественото допълнително осигуряване след пенсионирането на работника. (Медарова, Миглена, Над 360 000 българи работят след пенсия, 03 ноември 2025 г., 12:18, https://bntnews.bg/news/nad-360-000-balgari-rabotyat-sled-pensiya-1363310news.html ).
Пак по данни на НОИ, към края на третото тримесечие на 2025 година, около 127 000 души са натрупали до пет години допълнителен стаж. От Националния осигурителен институт (НОИ) отчитат устойчив ръст на работещите пенсионери и увеличение на броя им с повече от 50% за последните пет години, отчитат от Националния осигурителен институт.
Още по-показателно е, че все повече са и работещите пенсионери с инвалидна пенсия – вече почти 129 000, което е с над 23% повече за три години. Освен това, че „трудовият резерв“ се използва широко мащабно, тези данни за кой ли път потвърждават и острата необходимост от реформа в така наречената „медицинска експертиза“.
След като разгледахме тезите на г-н Вулджев и ЕКИП, налага се да дадем окончателна оценка и на препоръките, които се отправят към Министерството на труда и социалната политика, че и към Министерския съвет. Те гласят:
„Предвид гореизложеното, ЕКИП настоява:
- Да не се приематпредложенията за увеличаване на квотите или облекчаване на режима за работници от трети страни.
- Вместо поредното увеличение, квотите за работници от трети страни да бъдат намаленидо 10% за големи предприятия и 20-25% за малки и средни предприятия.
- Да се въведе фиксиран лимитколко разрешителни за работа на лица от трети страни могат да бъдат издавани на година и този лимит да бъде не повече от 10 000.
- Да се въведе изискване вносните кадри да бъдат наемани на позиции със заплащане поне 50% над средното за съответния сектор, за да се гарантира привличането на висококвалифицирани специалисти, а не внос на евтин труд, потискащ местните доходи“.
Преди да се коментират тези настоятелни предложения, трябва да се отбележи, че между издаването на „аналитичния доклад“ и изпращането на писмото до Министъра на труда и социалната политика са настъпили събития, които поставят ЕКИП в нещо като „небрано лозе“. В самия „аналитичен доклад“ е изрично посочено, че поводът за публикуването му са потенциалните промени в нормативната база на вноса на работна сила. „Аналитичният доклад“ започва с думите:
„На 21 май 2025 г. министърът на икономиката и индустрията обяви, че се обмисля промяна на трудовото законодателство, така че да е възможно работниците от трети страни (т.е. страни извън Европейския съюз) да са до 50% от числения състав на дадена фирма. Това би представлявало много сериозно увеличение на настоящия лимит от 20% за големи предприятия и 35% за малки и средни предприятия. Евентуалната промяна на закона се аргументира с недостиг на работна ръка в пазара на труда в България“. (Вулджев, Георги, Защо България няма нужда от внос на работна ръка, октомври 2025 г., Експертен клуб за икономика и политика – ЕКИП, София, https://ekipbg.com/wp-content/uploads/2026/01/EKIP_Doklad_Zashto_BG_Niama_Nuzda_ot_Vnas_na_Rabotna_Ruka.pdf ).
Само че, междувременно Министерският съвет внася предложение, с което въпросните квоти се увеличават само с по пет (5) процента. Въпреки това, веднъж хванали се на хорото, от ЕКИП изпращат писмо до Министъра на труда и социалната политика, с което се обявяват вече и срещу новите, значително по-малки квоти. Всъщност, те издигат екстремистки предложения, които изобщо не са защитени. Който е имал търпението да прочете анализа на тезите на ЕКИП и е стигнал дотук, е видял, че те са не просто оспорими, а са почти изцяло несъстоятелни.
За тези, които четат отзад – напред, ще напомним, че заедно с Литва тя е страната с най-голяма загуба на население. Ако разглеждаме целия европейски континент, ще трябва да се поставим и в компанията на Босна и Херцеговина. На този етап, няма никакви изгледи за масово завръщане на българите, живеещи извън границите на страната. Напротив, свидетели сме на създаване на устойчива диаспора, която се позиционира в приемащите страни и едновременно с това настоява за правата си в България. Настоява, но от разстояние.
Малко по-горе в детайли беше разгледан феноменът с положението около безработицата и заетостта у нас. Безработицата намалява и достига санитарния минимум, въпреки „силно нарасналия“ внос на работна ръка, а броят на наетите расте за всички образователни групи. Де факто, безработицата е практически изчезнала, а заплатите растат стремително, въпреки халюцинациите за „социалния дъмпинг“, които се привиждат на г-н Вулджев и на ЕКИП.
Броят на българските граждани на пазара на труда намалява средно с по 50 000 души всяка година. Съответно за пет година, загубата на работна сила е от порядъка на четвърт милион души и продължава да расте.
Всички – от отделните предприятия (от индивидуалните изявления до анкетите на НСИ), през многобройните работодателски организации, двустранни камари и търговски палати (особено активна тук е Германо-българската камара) и международните финансови институции (по въпроса има анкета на Европейската инвестиционна банка) са единодушни в оценката си за острия недостиг на човешки ресурси на българския трудов пазар. На информационните срещи във връзка с Европейския семестър, проблемът с недостига на човешки ресурси се сочи като проблем номер едно на българската икономика.
Впрочем, докато оплакваме демографските показатели, добре е да се напомни, че раждаемостта у нас нарастваше в периода между 2003 и 2008 година. В момента също се наблюдава плахо подобрение. Харесва ли ни или не, хората решават да имат деца, когато имат някакво усещане за икономическа сигурност, когато доходите им растат и икономиката просперира.
Ако искаме демографските показатели на страната да се подобряват, налага се първо да се решат икономическите й проблеми. Предложените четири мерки от страна на ЕКИП са сигурна гаранция за създаването на нови проблеми, които ще се задълбочават с всяка изминала година. Авторът на „аналитичния доклад“, редакторът му и техните съмишленици, не са нито неуки, нито глупави. Те обаче защитават корпоративни интереси, които се свеждат до формулата, че докато има дефицит на работна сила, заплатите в България ще растат постоянно и почти автоматично.
Предложените от ЕКИП мерки почиват на неверни твърдения и презумпции. Предложенията им са екстремистки, не отчитат по никакъв начин реалното положение на пазара на труда и ще доведат до катастрофално задълбочаване на проблемите с дефицита на работна ръка.
