Държавата ни вижда в намалената раждаемост „икономии“ на публични средства за „обезщетяване“ на майките
Всеизвестно е, и то от много време, че България се намира в дълбока демографска криза. Но и тук има новина: положението всъщност е по-лошо, отколкото изглежда.
Фактът, че за последните 20 години населението на България намаля с 21% загатва, че в бъдеще ще се раждат все по-малко деца, а в пенсионната система се трупа напрежение. Но картината става далеч по-ясна (сякаш по-правилно е да се каже „мрачна“), когато разгледаме структурата на българското население по пол и възраст.
По-внимателно вглеждане в графиката ще разкрие на читателя зависимост между броя на мъжете и броя на жените в страната, приличаща на буквата „Х“. Тъкмо този „Х“ трябва да е на водещо място във вниманието на родната общественост и политика, а не скалъпените истории за „Х“ или „У“ хромозомите на жените в бокса.
Независимо че жените са около 52% от населението на България, у нас се раждат значително повече момчета, отколкото момичета. Изглежда жестоко, но е житейски факт: някои родители са по-склонни на аборт, ако плодът е женски. Синът се очаква да остане в домакинството и евентуално да се грижи за семейния бизнес и за своите родители; дъщерята ще се ожени на друго място и инвестициите по отглеждането й ще бъдат загубени.
Вероятно има и някаква естествена закономерност да се раждат повече момчета: в Африка на юг от Сахара, където пренаталната диагностика все още не е разпространена, на 100 родени момичета се падат 103.2 момчета. Но там, където полът на бебето може да се провери предварително – и особено ако семейният модел е с едно дете – се стига до стряскащи пропорции. В Китай през 2005 г. е регистрирано съотношение 100:117.9 в полза на момчетата. В България през 2023 г. са се родили 105.15 момчета на всеки 100 момичета – което е приблизително колкото средното за Европа и Северна Америка (105.4).
Така или иначе, още при раждането си жените са по-голяма рядкост – и недостигът на жени се задълбочава с напредването на годините. Сред българските деца на възраст до 15 години момичетата са с 24 хиляди по-малко от момчетата. Младите жени на възраст 20-40 години са с 39.3 хиляди по-малко, отколкото е броят на мъжете в тази ключова възрастова категория.
Казано другояче, в България не достигат партньорки за 40 хиляди мъже в разцвета на силите си. Което означава примерно 65 хиляди български деца, които няма да се родят в срок от 20 години – а това съответства на около 6% от бебетата, които сега се раждат ежегодно. Населението на България не просто намалява: по-бързо от средното намаляват точно тези контингенти, които биха помогнали за излизане от демографската криза.
Тук фантазиите може да се развихрят и да си представим изход от мрачната ситуация посредством полиандрия (многомъжество) сред българските жени, или пък „внос“ на красиви чужденки за нуждите на самотния българин. Или да обвиним ЛГБТИ в това, че рушат родната демография. Но ако останем на полето на хладната статистика, ще осъзнаем, че дефицитът на жени в детеродна възраст не просто ощетява мъжете, търсещи партньорки, а води до още по-неблагоприятни демографски показатели в бъдеще.
Най-чувствителен е дефицитът при девойките между 15 и 19 години: те са с над 10 000 по-малко, отколкото връстниците им сред младежите. Може да си го представим като игра: в стаята са наредени дивани, музиката свири и всички танцуват, а когато музиката внезапно спре, едно момиче и едно момче трябва да скочат върху един от диваните. На всеки 100 образували се двойки, 7 български момци ще останат да стърчат сами в средата на стаята.
Може би тази тема не е политически коректна, предвид все по-влиятелната реторика, че биологичният пол е отживелица. Но въпреки всички опити да се отхвърли биологичния диктат, до този момент само жени са успели да забременеят. По тази причина броят им – и, все още, възрастта им – са от решаващо значение за виталността на нацията.
Покрай биологията се намесват и други важни фактори, водещи до дефицит на млади жени в България. Като цяло, жените са по-мобилни от мъжете и по-често емигрират в чужбина, търсейки добро образование, но също и по икономически причини. Десетки хиляди млади българки избраха да гледат старци в Гърция или Ирландия, да са домашни помощнички в Германия или Испания – или дори да събират лимони в Италия, вместо да се радват на съмнителната привилегия на заплата, близка до екзистенц-минимума в родна България.
В този смисъл, умните дискусии за „неприемливото“ повишаване на равнището на заплатите в България, които напоследък напълниха публичното пространство, вкупом пропускат фактора демография. Защо някой българин – мъж или жена – да работи за мизерно възнаграждение в родината си, когато с малко предприемчивост може да се радва на по-висока заплата (което е равно и на признание) в близката чужбина?
Да повторим горния въпрос, видоизменен: защо Една Българка да направи семейство в България, а не примерно в Испания, при положение че проблемът с домашното насилие у нас не просто не е решен, а ескалира? След като през лятото на 2023 г. млада жена в Стара Загора беше обезобразена с макетен нож и преди седмица подсъдимият бе пуснат от ареста срещу скромна парична гаранция, вчера в София друг мъж стори същото със съпругата си. Той поне съжалявал, но пак опита да се оправдае, че жена му се държала нагло.
Защо българската жена да живее в България, щом за да направи там семейство, ще й се наложи да чака часове пред кабинета на педиатъра, да воюва за място в детска градина (ако живее в голям град), да трепери дали няма да се случи нещо лошо на детето й по пътя към училище или в самото училище, да изпада в психоза относно приема в гимназия? Говоря за нищо повече от качеството на публичните услуги: здравеопазване, сигурност, образование.
Но да се върнем към статистиката: зрелите млади жени, да наречем така възрастовата категория между 40 и 55 години, които са от решаващо значение за социализацията на децата (и за цивилизованите навици на мъжете), също са в недостиг. Общо жените във възрастовата категория от 0 до 55 години са със 106 хиляди по-малко от мъжете, което е неблагоприятно не само за мъжете, а за нацията.
Чак след 55-годишна възраст „палачинката се обръща“ в половата структура на българското население – и то как. Общо 2.432 милиона са били българите над 55 годишна възраст през 2023 г. Повече от 57% от тях са жени. А във възрастовата категория над 75 години (общо 660 хиляди души), жените са 65%. Предвид нездравословния начин на живот на българския мъж това не е учудващо, но все пак е стряскаща констатация.
Някой циник би казал: „Когато трябва да се раждат деца, българките ги няма. Когато трябва да се получават пенсии, те са двойно повече от мъжете“. Работата е там, че подобен цинизъм е част от мисловната нагласа, допринесла за сегашната демографска криза. За да реши демографските си проблеми, България трябва да изостави преувеличената мъжественост и да се превърне в приобщаващо, приемащо, грижещо се общество. Не е преувеличение: бъдещето ни зависи от това дали имаме обществен капацитет за подобна промяна.
По данни на Националния осигурителен институт, през 2023 г. разходите за парични обезщетения за бременност и раждане са в порядъка на 597 млн. лв., като е отчетена 4% икономия спрямо първоначалния план. Прави ли ви впечатление, че Държавата говори за бременността и раждането като за „разходи“ – нещо инцидентно и вредно за икономиката, за което се дължат „обезщетения“? И когато българките, които са забременели и родили, се окажат по-малко от очакваното, говорим за „икономия“, вместо за национално бедствие…
Общо парите, платени на бременни и майки с деца до 2 годишна възраст през 2023 г. са достигнали 923 млн. лв. На фона на милиардните дефицити в пенсионната система това не е много. Но не е нужно да увеличаваме паричната подкрепа за майките, за да помогнем на раждаемостта. Това би било пилеене на пари на вятъра. Нужно е нещо много по-базово.
Първо, реформиране и подобряване на педиатричните здравни услуги. Второ, реформиране и подобряване на образователната система: децата ни да растат пълноценни в психическо и физическо отношение, докато трупат знания, адекватни за днешния свят. Трето, реформиране и подобряване на системата на обществена сигурност: родителите да са спокойни за физическата безопасност на своите деца, по българските улици. И това е.
Разбира се, би помогнало и елегантно промотиране на многодетния семеен модел. Пример е Етиопия, където държавната телевизия започва да излъчва сапунки, в които семействата имат „само“ по четири деца – и реалният брой на децата в етиопските семейства след време намалява от 7 на 5. По същия начин Българската национална телевизия би могла да прави филми за готини многодетни семейства, вместо за алчни мутри, а сутрешните блокове вместо скучни политици да започнат да излъчват на живо от детските градини. В БНТ има място за повече предавания за семейно планиране, запознанства и сексуална култура.
Свободата – да родиш толкова деца, колкото сам избереш и да живееш в страната, която в най-голяма степен удовлетворява твоите нужди и съответства на твоите ценности – води до сътресения в традиционните общества. Бъдеще имат тези общества, които реагират на трусовете не като ограничават свободите, а като се променят в съответствие с новите нужди и ценности на хората.
