- Постановка
Парите в обращение са всички монети и банкноти, които са емитирани от Централната банка (ЦБ, у нас тя е БНБ) и се поддържат: (1) от населението и икономическите агенти; (2) в касите на търговските банки; (3) от неграждани на съответната страна (т.е. в чужбина). Те са важен индикатор за настроенията на населението и икономическите агенти. Чрез местните пари гражданите на страната изразяват своето отношение към финансовата система на държавата, а и като цяло към обществено-икономическото управление на страната. В икономическата теория се доказва, че обемът на парите в обращение има отношение и към т.нар. „икономика в сянка“, доколкото чрез оперирането на т.нар. кеш (cash, пари в брой) се избягва контрол върху паричния оборот както от страна на ЦБ, така и от Министерството на финансите (МФ). Контролът от страна на ЦБ е свързан с управлението на паричните потоци, което оказва съществено въздействие върху вътрешните финансово-икономически проблеми, както и върху източниците и обема на нерегламентираната финансово-икономическа дейност. Контролът от МФ опира до попълването на публичните финанси, чрез които държавата разпределя по предназначение наличните финансови ресурси.
Парите в касите на търговските банки не са устойчива величина и за България се колебаят примерно около 5% от общия обем на пари в обращение. По-трудно е да се оцени паричната маса, която е извън страната и се поддържа в брой от чуждестранни граждани. Подобни случаи за недостатъчно устойчиви икономики са незначителни (например за страните от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на миналия век са участнички в т.нар. социалистически блок), но не и за т.нар. твърди (т.е. надеждни и предпочитани) валути, вкл. и за EUR. Там оценките могат да бъдат единствено приблизителни, на основата на експертни оценки и разсъждения.
В настоящата бележка се прави опит за сравнителна оценка на ситуацията с парите в обращение за страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС и които все още не са се включили в еврозоната. За страните в еврозоната ситуацията е по-различна, те оперират изцяло с валута EUR, а Европейската централна банка управлява паричните процеси в еврозоната.
Използваните по долу данни са снети от два източника. Първо, от Интернет-страниците на съответните ЦБ, по-специално от задълженията в консолидираните им баланси и второ, от Eurostat за БВП на съответните страни, изразени в местната валута.
- Величина и динамика на парите в обращение
На Фигура 1 е представено изменението на парите в обращение, съотнесено към БВП, за петте страни от ЦИЕ, които са членки на ЕС, но не са се включили все още в еврозоната. Проследява се също и състоянието в еврозоната като цяло.
Кризата от 2007-2008 г. въздейства по различен начин върху наблюдавания показател в отделните страни. У нас се чувства чувствително бягство от местната валута, но твърдата връзка с EUR въздейства и относителното свиване на паричната маса трае няколко години. Подобен тип колебание се чувства и в другите страни от ЦИЕ на Фигура 1, но не в такава силна степен. От там нататък, до кризата с Covid-19, се забелязва абсолютно и относително повишение на парите в обращение във всички страни (основно поради свиване на БВП), но много по-ярко изразено у нас. Ситуацията е различна в еврозоната, където се наблюдава повишаване на индикатора, но и успокояване (дори намаление) през втората половина на двайсетте години на настоящия век.
Covid-19 нарушава спокойствието повсеместно, но все пак временно, като в рамките на следващите 2-3 години процесът се нормализира.
На Фигура 1 прави впечатление относително високото разположение на кривата за еврозоната. Това видимо следва да се отдаде на стабилността на валутата EUR и най-вече на поддържането й извън рамките на еврозоната, т.е. на разрастващото разпространение на EUR извън еврозоната и използването му като акумулатор на спестявания и ценност. Основания за подобен извод съществуват при съпоставката с редица приемливи по стойност алтернативни показатели, свързани с оценката на степента на корупция и на нерегламентираната финансово-икономическа дейност в ЕС.
- Аналитична оценка
Наличието на висок обем пари в обращение не е благоприятно за националната икономика. Към края на 2023 г. например парите в обращение у нас са близо 30 млрд.лв. и са сравними по обем с инвестициите (Бруто образуване на основен капитал). Грубата сметка показва, че средностатистически всеки един гражданин на Република България притежава близо 4500 лв. налични пари в брой – пари, които се съхраняват в домашни условия. Те се използват при нерегламентирани икономически транзакции, тяхното движение не може да се контролира нито от БНБ, нито от МФ. Сами по себе си те са прикрита заплаха за финансовата стабилност в страната и представляват своеобразна ликвидна бомба. При включването на страната в еврозоната тази парична маса ще излезе на яве и остава открит въпросът дали и доколко тя няма да се влее в пазара на стоки и услуги, толкова повече при значително по-строгите мерки за контрол на паричното обращение в еврозоната. В такъв случай инфлацията няма да съумее да се обуздае с всички произтичащи от това негативни социално-икономически последствия.
Картината на Фигура 1 показва, че у нас парите в обращение са значително повече в сравнение с другите страни от ЦИЕ. Показателят се свързва хармонично с оценяваното равнище на корупция и нерегламентирана икономическа дейност и опира до качеството на макроикономическото управление у нас. Неблагоприятните ефекти ще се проявят много по-явно и драстично при включването на страната в еврозоната.
- Заключение
Не е редно макроикономическото управление на страната да си затваря очите и да недоглежда цялостното развитие на социално-икономическите процеси с надеждата, че състоянието на хомеостазис ще доведе до автоматично саморегулиране на системата. Свързването на местната валута с EUR безусловно съдейства за по-голямата сигурност при натрупването и оперирането с кешови парични средства, но свръх акумулирането на пари в обращение не е безобидно за националната икономика.
Безусловен принос за налюдаваната ситуация има спецификата на макроикономическото управление. Лихвата по депозитите в търговските банки се поддържа продължително на символично равнище, начисляваните такси добиват чувствителни равнища и всичко това води до отдръпване на на населението от широкото ползване на банкови услуги у нас. То също подсказва, че съществуват проблеми с осигуряването на конкурентна среда в банковата система.
Продължаващото некачествено и проблемно функциониране на фондовите пазари у нас не предоставя приемлива алтернатива за преки инвестиционни проекти на населението. Сякаш единствената възможност остава инвестирането в недвижимости, което е и причината за презастрояване и за рекордна ценова динамика на новите жилища.
Причини за наблюдаваната ситуация съществуват и в качеството на действащата законовата и нормативна уредба.
В крайна сметка БНБ е институцията, която е редно да обръща внимание на останалите субекти на макроикономическото управление за евентуално назряващи проблеми в монетарната система. По всичко изглежда обаче, че тя е повече загрижена най-вече за безпроблемното си собствено съществувание.
