- Постановка
Текущата година е по своему особена за планирането и изпълнението на държавния бюджет, респ. на консолидираната фискална програма (КФП). Управленският елит полага неимоверни усилия за осигуряване на включването на страната ни в еврозоната от началото на 2026 г., което предполага устойчивост и предвидимост на бюджетните структури в контекста на изискуемата монетарна конвергенция. Толкова повече, че България е най-голямата страна-кандидатка за членство в еврозоната от тези страни от Източна Европа, които се включиха в еврозоната през последните десетина години.
При проектирането и планирането на бюджетните структури ’25 бяха използвани разнообразни техники за удовлетворяване на официалните бюджетни изисквания. Доминираше принципът за уйдурдисване на числата към момента, за демонстриране на формална готовност за изпълнение на монетарните критерии за членство в еврозоната с ясното съзнание, че дори и краткосрочната перспектива ще е пълна с невъзможни за предвиждане „изненади“. Важното бе да се закачим някакси на опашката на бързия влак на еврозоната, а след това да му мисли машинистът. Имахме съседски пример – Гърция. Залагаше се на автоматизъм – щом вагонът ни е закачен към еврозоновия влак, ще има кой да го тегли, ние ще си я караме както си знаем и ще недоволстваме високо от вечно недостатъчната ни външна тяга. Звучи по детински просто!
Бюджет ’25 бе приет от НС в края на м. март, т.г. (21-ви март, 2025 г.). Имало е достатъчно основания за оценка на наличното състояние на бюджетните взаимодействия и за очакваното развитие на бюджетните процеси. Респективно, редно е състоянието на бюджетните разплащания към края на първото тримесечие на годината да се вписва плътно към приетите бюджетни съотношения.
Настоящият коментар няма за цел да проследи детайлните съответствия и несъответствия на действителните и проектирани бюджетни структури. Много повече е опит да се акцентира върху възлови елементи, които подсказват характера и особеностите на наблюдаваното макроикономическо управление.
- Бюджетни акценти
В Таблица 1 са представени отчетени (към първо тримесечие на съответната година) и заложени величини за годината в КФП на възлови елементи на консолидирания държавен бюджет (КДБ).
Изостава изпълнението на приходната част на КДБ. Предварително бе ясно, че заложеният чувствителен (но и непремерен) прираст на приходите (от повече от една четвърт за годината) е трудно, а дори и невъзможно да се постигане. Основанията за очакваните прекомерно високи приходи останаха неясни, но целта беше пределно ясна – да се осигурят формално средства за обществено-икономическо развитие при финансово ненатоварване на високодоходния сегмент от населението и при придържане към монетарните рестрикции. Дори и първото тримесечие показва, че подобна магия вероятно ще остане само мечта.
Драматично е състояние на предвидените помощи от ЕС. Драматизмът е следствие от нерешителните действия на макроикономическото управление, при което (на народен език) хем сърби, хем боли. Когато се дискутират евентуални размери на предполагаеми европейски помощи, тогава обещанията за предприемани задължителни управленски въздействия се дават с лека ръка, но когато следва да се проведат болезно възприемани действия, целият управленски бабаитлък се изпарява.
Бюджетните разходи също изостават от фискалната програма, но следват динамиката на приходната част.
С чувствително изоставане в структурата на разходите се открояват капиталовите разходи. Това е колкото изненадващо, толкова и очаквано. Вече по традиция на планираните капиталови разходи се гледа като на своеобразен резерв за преразпределение по други разходни позиции. През миналата 2024 г., например, бяха планирани капиталови разходи за 10 млрд.лв., изпълнението бе едва две трети, а останалата една трета бе разпределена по други разходни позиции. Най-вероятно така ще изглежда съотношението и тази година. Болезнен проблем от национална значимост е, че правителството не разбира и не съумява да осмисли функцията на публичните инвестиции за ускоряване на икономическата динамика и на реалната конвергенция към европейските структури. Надделяват вътрешнопартийните боричкания, свързани със значителни по своя мащаб корупционни практики. Правните норми се зачеват, но не се довършват и остават половинчати.
Показателно е, че през последните четири години (2021-2024 г.) средногодишното нетно изтичане на национален капитал се оценява на 8,3 млрд.EUR, докато средногодишните инвестиции (Бруто образуване на основен капитал) за същия период са 15,6 млрд.EUR! Голяма част от тази неблагоприятна картина е следствие от изоставането на публичните инвестиционни проекти.
Дефицитът расте, видимо свръх предвиденото. Нараства натискът от страна на различни слоеве от населението за осигуряване на прилично подоходно заплащане, а правителството няма кураж и упорито избягва да поеме отговорност за преразпределение на данъчната тежест. Робува се и на мантрата, наречена паричен съвет, отново поради бягство от отговорност.
Изгледите клонят към преоглеждане и актуализация на бюджетните структури, но колкото се може по-близо към края на годината с виртуална мъглява надежда за манна небесна, наречена включване към еврозоната.
- Заключение
Предприемането на отговорни решения от политическата класа у нас се оценява като категорично нежелано и се избягва по всевъзможни начини. Перманентно надделяват краткосрочните решения независимо как ще са етикирани. С пълна сила действа максимата, формулирана от Кейнс, че в дългосрочен план всички ние сме мъртви. Важното е тук и сега да сме си на върха и да си пълним гушката, а като стане нетърпимо все ще се намери някой да издърпа страната ни при високи крясъци от осанна до разпни го.
При формирането на финансово-икономическата перспектива през текущата година се избягваше демонстративно оценката на възможните рискове и последствия от предприемани и непредприемани действия и решения. Това е причината за създаваното и набъбващо се социално-икономическо напрежение, което неизбежно ще се съпровожда с поляризиране на обществото, толкова повече при поддържаното от години наред високо социално разслоение (най-високото в ЕС).
Своят немалък „принос“ за създаваното обществено клатушкане дава родната ни псевдо интелигенция, която знае всичко и разбира от всичко, но се интересува много повече от докопване до разпределителните механизми, отколкото от перспективни оценки, както и насажда неблаговидни примери на подражание.
