Софиянци трябва да дадат отговор на поне пет ключови въпроса:*
- Ще се развива ли градът в северно направление и как?
- Ще трябва да решат, какви отговори да потърсят на проблема с използването на площадката на вече затворения металургичен комбинат „Кремиковци“?
- Ще трябва да решат, какви действия трябва да предприемат за подобряване и разширяване на инфраструктурата на града, в това число и за рязкото повишаване на собственото производство на електроенергия, в интерес на намаляването на разходите на домакинствата и на бизнеса?
- Ще трябва да решат, какви действия ще предприемат за да повишат чистотата на въздуха в Столицата?
- Ще трябва да решат, дали имат сили и възможности да дадат пример на цялата страна с предприемането на действия, които да помогнат за рязко повишаване на качеството на образованието в Столицата?
Тези въпроси не са риторични, това всъщност са цели, които трябва и може да бъдат постигнати с максимално широко съгласие и с общите таланти и усилия на столичани. За решаването на тези цели се предлага да се използват различни средства и инструменти.
Цел 1: Подобряване на градската среда и защита на зелените площи и свободните пространства
Инструмент за постигане на целта: Изменения в Общия устройствен план и подробните устройствени планове на Столична община
Ключов подход е изработването на проекти за изменения в Общия устройствен план и подробните устройствени планове на Столична община, които да не позволяват застрояване на съществуващи зелени площи, междублокови пространства, детски площадки и паркинги, както и да определят терените, необходими за ново изграждане и разширяване на улици, паркове, общински детски градини и училища.
След промените през 1989 г. и стартиралата тогава трансформация на собствеността до голяма степен настъпи хаос в дейностите по устройство на територията – презастрояване, нерегламентирана промяна на функционалното предназначение на редица територии, незаконно строителство, анексиране на зелени пространства, криминално заграбване на държавни и общински имоти и прочее.
Трябва да се сложи край на безразборното строителство „над закона“, убиващо градската среда на София, което отнема зелените площи, детски градинки, въздуха, слънцето и натоварва пътния трафик. А последният от своя страна увеличава изхвърлянето на фини прахови частици и лишава Столицата от чист въздух.
Същевременно, непрекъснатото нарастване на населението не е съпроводено с изграждането на необходимата адекватна инфраструктура, особено в новоизграждащите се квартали Малинова долина, Витоша, Кръстова вада, Манастирски ливади и други, а едновременно с това сме свидетели на непрекъснатото унищожаване на съществуващи зелени площи, свободни пространства, градинки и паркинги в кварталите Младост, Дружба, Дианабад, Люлин, Обеля и други.
Цел 2: Подобряване на качеството на услугите от общ интерес
Електроснабдяване
Събитията от последната година поставиха на дневен ред въпроса за необходимостта от повишаване на енергийната автономия и на предприятията, и на домакинствата. За промишлените предприятия като цяло може да се смята за доказано, че самостоятелното производство на електроенергия от фотоволтаици е рентабилно и напълно оправдано на фона на растежа на цените на електроенергията. За домакинствата, рано или късно ще настъпи момент, когато така нареченото „кръстосано субсидиране“ ще спре и хората ще се сблъскат с рязък скок на цените на електроенергията.
Столичната община може да потърси решение в помощ на гражданите на Столицата чрез създаване на публично дружество за монтаж, инсталиране и експлоатация на покривни и фасадни фотоволтаични елементи за производство на електроенергия.
Оптималният вариант е произвежданата електроенергия да се потребява на първо място от домакинствата и това да води до съществено намаляване на разходите им за електроенергия. За съжаление, поради огромните недостатъци на Закона за етажната собственост, са възможни различни затруднения, затова най-вероятно ще трябва да се използват и други варианти за оползотворяване на използваната електроенергия.
При осъществяването на подобен проект, Столичната община може да привлече и да партнира успешно с регионалното електроразпределително дружество – „Електрохолд“, както по ключовия проблем за присъединяването към мрежата, така и чрез привличането на електроразпределителното дружество като акционер в споменатото публично дружество.
Инструментът за постигане на целта – публично дружество
Най-адекватното решение за постигане на цели от типа на посочената по-горе е създаването на публично дружество. Разработва се проспект на проектираното публично дружество, след което то се листва на борсата.
По принцип, интересът на инвеститорите е най-добрият пазарен тест. Реакцията на инвеститорите казва повече от всичко друго за адекватността на бизнес стратегията и бизнес плана на публичното дружество.
Много важно обстоятелство е това, че отчетността и контролът при публичните дружества са много по-големи и това ще гарантира пълна прозрачност не само пред инвеститорите, но и пред цялото общество. Всеки би могъл да бъде акционер в такова публично дружество, да получава дивидент, ако се разпределя такъв и да участва в Общото събрание на дружеството.
Предпочитанието на публичните дружества пред някогашните общински компании е поради принципната разлика между тях. Общинската компания (общинското дружество) просто се създава с парите на Общината и управляващото мнозинство в Общинския съвет назначава мениджмънт, за който има гаранции за „правилната“ му партийна обвързаност, но не и за управленската му компетентност. Управлението му е на практика непрозрачно, а отчетността – формална.
Публичното дружество, което се котира на борсата има съвсем друга философия. Тук Общината просто ще бъде един от акционерите, чрез някакъв апорт или чрез финансово участие. Мениджмънтът на публичното дружество се назначава от Общото събрание на акционерите, които са достатъчно много, за да „нямат думата“ партийните мнозинства в Общинския съвет. И акционерите и цялото общество могат постоянно да следят състоянието му, поради законовите изисквания към публичните дружества. Освен това акционерите могат постоянно да изискват информация от директора за връзки с инвеститорите на публичното дружество, към когото има точни законови изисквания.
Цел 3: Подобряване на качеството на услугите от общ интерес
Водоснабдяване и канализация
София е град, който е благословен с достъп до изключително качествена вода. Столичната община е и единствената в България, в която водоснабдителните и канализационните услуги са концесионирани. Едно от преимуществата на работата с дружество концесионер („Софийска вода“ – част от компанията “Veolia”) е, че дружеството-концесионер е акционерно дружество, в което Столичната община е акционер с 22,9 % от капитала. В този смисъл, Столичната община и Столичният общински съвет нямат никакви проблеми с достъпа до необходимата им информация за дейността на дружеството – концесионер.
Тук е мястото да се посочи, че изискванията, които се предявяват към публичните дружества, които се котират на фондовата борса, трябва да се прилагат и към дружествата – монополисти или пък дружества с голяма пазарна сила, независимо дали те са публични или не са. Въздействието на монополите и олигополите (примерно мобилните оператори) върху икономиката и върху живота на хората е много силно и затова те трябва да подлежат на същите правила за отчетност, както публичните дружества.
През годините, положителните страни на концесионирането на водоснабдяването и канализационните услуги бяха общо взето доказани, но това не стана достояние на публиката в достатъчна степен. Последното позволи периодично да се провеждат популистки кампании под лозунга „разтурване на концесията за водата на София“. Тези периодични „карнавали“ на имитации на борба с корупцията и най-вече с „капитализма“ не донесоха абсолютно нищо на софиянци, но са любим инструмент на политици, които нямат какво друго да кажат.
Последното, разбира се, не означава, че не съществуват проблеми и че не е необходимо много по-близко и по-ефективно взаимодействие между Столичната община и Концесионера.
Инструментът за постигане на целта – постоянен диалог между Столичната община и Концесионера
Като се има пред вид, че Столичната община е акционер в дружеството – концесионер и има трима представители в Съвета на директорите, ясно е, че нито общинската администрация, нито Общинският съвет имат право да се оплакват от недостиг на информация. Ако нямат информация за нещо, това означава единствено, че не са я поискали.
Важният въпрос е, диалогът Столична община – Концесионер да се води задълбочено и компетентно от страна на Общината. Столичната община трябва да е в постоянен контакт с мениджмънта на дружеството – концесионер, да участва активно и компетентно при формулирането и актуализирането на инвестиционните програми.
Столичната община трябва да бъде дейна при приоретизирането на различните дейности в инвестиционните програми, защото за нея водоснабдяването и канализацията са въпрос от жизнено значение, а не просто бизнес.
Столичната община трябва съществено да допринася за прозрачността на дейността на дружеството – концесионер и да противодейства на разрушителните амбиции на популистките сили, които не се интересуват от благосъстоянието на гражданите на София, а само желаят да „влязат в телевизора“ с пропагандните си кампании.
Цел 4: Прозрачност на управлението и премахване на условията за избуяване на корупцията
Един от приоритетите е борбата с корупцията, прозрачност при вземане на решения въз основа на обективни критерий и строги мерки за контрол върху дейността на администрацията. Корупцията е обществено зло. Най-лошото при нея е, че вредното ѝ въздействие е двояко – самата корупция („гниене“ от латински) руши буквално обществената тъкан и вреди на всички нива, в това число и на общинско ниво, при това във висока степен.
Освен всичко друго, корупцията води до отлив на инвеститори поради несигурния бизнес климат, който създават създаващите се порочни практики.
От друга страна, самото „лечение“ на корупцията може да се окаже с неблагоприятно въздействие. В различни държави, борбата с корупцията е довела освен до добри неща и до неблагоприятни резултати, като срутване на политически модели, възход на „бесни“ популистки формации и други.
Затова е от особено значение да се премахват условията за възникване на корупцията, а не да се воюва с нея „постфактум“.
Инструментът за постигане на целта – прозрачност на взимането на решения в Столичния общински съвет и икономическата дейност на Столичната община
Прозрачността на икономическата дейност на Столичната община е въпрос от решаващо значение. Строгият контрол, прозрачността и обективните инструменти, които една антикорупционна политика трябва да използва. Примерът даден по-горе с използването на публични дружества, за осъществяване на общински икономически проекти е типичен. Той дава възможност за пълна прозрачност, чрез достъпа до информация, който е гарантиран от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Столичният общински съвет трябва да даде пример с радикални промени в правилника си, които да гарантират прозрачност на работата му, като излъчване на заседанията му по различни канали в Интернет, въвеждане на режим на явно поименно гласуване и постоянен достъп до информацията за поведението на съветниците при гласуването и пр.
Самите съветници би трябвало да дадат пример, като общуват много по-интензивно с гражданите, мотивирайки публично решенията си и защитавайки тезите си пред избирателите.
Цел 5: Свързаност на населените места от Софийската агломерация със столичния град
В състава на Софийската агломерация влизат населените места от седемте общини, граничещи със Столичната: Перник, Своге, Божурище, Сливница, Елин Пелин и Костинброд.
Населението им е икономически обвързано със София и много голяма част от него пътува всеки ден до работните си места в столицата. Липсата на адекватна транспортна политика между общините създава сериозни бариери пред мобилността на населението.
Заради липсата на адекватни транспортни схеми на околните общини, всеки ден в София пристигат хиляди автомобили.
Инструмент за постигане на целта – развитие на връзките между София и сателитните населени места чрез адекватен публичен транспорт
Основен начин за постигане на това е да се подобрят съществуващите транспортни връзки между селищата на съседните общини на София и да се осигурят допълнителни, нови. Особено внимание трябва да се отдели на релсовия транспорт. Броят на железопътните мотриси, по линиите София – Перник и София – Банкя е незадоволително. Броят на движещите се по тези маршрути, както и по София – Своге и София – Елин Пелин трябва да се увеличи.
Столична община ще трябва да влезе в тясно взаимодействие с НК БДЖ и НК „Железопътна инфраструктура“, за да се постигне разумно решение на тези проблеми.
Също така трябва да се създадат допълнителни възможности за връзка между железопътния транспорт, който докарва в София пътници от Перник, Елин Пелин и Своге с линиите на Метрополитена. Би трябвало да се направят и „совалкови превози“ от гара Захарна фабрика до спирка западен парк на Метрополитена, както и на други места, където връзката между влаковете и метрото са затруднени.
Сателитните общини на София, трябва да бъдат добре свързани с обществен транспорт, както със самия столичен град, така и помежду си. Рязкото повишаване на транспортната свързаност не само в област София – град, но и в Софийска и в Пернишка област, не само ще разтовари столицата от притока на лични автомобили, но и ще повиши качеството на живот в сателитните общини. Тези по-слабо урбанизирани територии също ще станат по-привлекателни за живеене.
Цел 6: Създаване на работеща схема за управление на трафика в целия град
През последните няколко години в София „бяха“ наляти десетки милиони за поддръжка и изграждане на система от „умни“ светофари. Вместо постигане на обещанието на Столична община за редуциране с 20% на задръстванията и намаляване времето за пътуване, няма никаква видима положителна промяна. Липсва адекватна координация („зелена вълна“) на кръстовища по основните булеварди.
1-ви инструмент за постигане на целта – актуализиране на статистическите данни за интензивостта на транспортните потоци
Основната причина за провала на системата от „умни“ светофари трябва да се търси в използвани неверни статистически данни за интезивността на транспортните потоци. Разбира се, може да има и други причини, включително и техническа негодност на част от устройствата, но най-основателно е очакването, че ще бъдат открити големи разминавания между действителността и използваните статистически данни.
Сигналните програми на светофарите трябва да бъдат обновени в съответствие с актуални данни за транспортните потоци през различните часови пояси на денонощието. Също така, успоредно с „поумняването“ на светофарите, ще предприемем мерки сигнализацията на пешеходни пресичания да бъде актуализирана и съобразена с нуждите на възрастни хора и такива с двигателни проблеми.
2-ри инструмент за постигане на целта – премахване на безкрайните служебни абонаменти за паркиране и обособяване на места за краткосрочно паркиране пред учебните заведения и детските градини
Една от предпоставките за осигуряване на повече места за кратковременно паркиране на хората е силното ограничаване на броя паркоместа, намираще се в режим на „служебен абонамент“, тъй като последният намалява капацитета на зоната за паркиране и останалите ползватели просто не могат да я използват.
Трябва да се обособят паркоместа, служещи за слизане или качване на пътници – на първо място около детските и здравните заведения, гарите и автогарито. Разрешеното време за спиране на тези паркоместа ще трябва бъде кратко, но достатъчно за слизането или качването на пътниците. Чрез обособяването на специални места с такъв режим, ще се гарантира възможността за спиране в рамките на няколко минути, без това да пречи на останалия трафик.
3-ти инструмент за постигане на целта – строителство на многоетажни паркинги
Наложително е започване на по-енергично строителство на общински многоетажни паркинги, с оглед на решаването на проблема с паркирането в жилищните квартали. За изграждането и експлоатацията на многоетажните паркинги също може да бъде учредено публично дружество в духа на обясненото по-горе. Столична община би имала солиден дял в такова дружество, защото най-вероятно ще апортира терените за изграждането им. Едновременно с това, режимът на публично дружество ще даде възможност за привличане на всякакви инвеститори и за пълна прозрачност на управлението и дейността на дружеството.
Цел 7: подобряване на качеството на живот, в частност на здравето на софиянци
Едва ли е необходимо да се мотивира необходимостта от повишаване на качеството на живота или укрепването на здравето на хората. Акцентът е върху два проблема, свързани със замърсяването на въздуха: проблемът с емисиите на азотни окиси от двигателите с вътрешно горене и проблемът с фините прахови частици.
Проблемът с азотните окиси е от голямо значение, защото азотните окиси играят ролята на катализатор при образуването на молекули на озона от обикновените кислородни молекули. Озонът е токсичен, затова и се използва като едно от най-добрите бактерицидни средства в пречиствателните станции. Освен това, София има проблем който е аналогичен и в други градове, намиращи се в полите на високи планини (примерно – Женева в полите на Юрските Алпи). При такива населени места се получава въздушна инверсия и озонът от местата с най-високо замърсяване се прехвърля в предградията, където се очаква въздухът да е много по-чист. Дълго време, най-високите нива на озон в София са констатирани на измервателната станция на Копитото.
Проблемът с фините прахови частици се оформя като най-близък до хората и най-разбираем за тях. Затова и той трябва да е с особен приоритет за решаване.
Особено внимание трябва да се отделя на мерките за превенция на заболяванията и за превантивно укрепване на здравето на всички български граждани. Социалдемократите смятат, че разпределението на бюджетните средства за здравеопазване не е адекватно и че „лъвският пай“ от тях се хвърля за лечение „пост фактум“, а не за предотвратяване на заболяванията.
1-ви инструмент за постигане на целта – намаляване на вредните емисии в атмосферата
Важно е да се отбележи, че споменатите като значителен проблем вредни емисии на азотни окиси и последващото образуване на озон, се дължат на работата най-вече на дизеловите двигатели. Дизеловите автомобили у нас са особено популярни, най-вече по съображения, свързани с цените на горивата. Това прави всякакви мерки за ограничаване на дизеловите двигатели крайно непопулярни и предизвикващи враждебност у обществото.
София би трябвало да даде пример на цялата страна, като потърси решение, което да се подкрепя не просто от всички политически сили, а и от преобладаващата част от гражданите. Ще са необходими внимателни, а не формални обществени дискусии и взимане на прецизни решения, които да се спазват стриктно. Ограничаването на старите автомобили с дизелови двигатели е неизбежно, но всички ограничителни мерки трябва да бъдат предварително договорени и одобрени от преобладаващата част от обществото. Налаганите ограничителни мерки трябва задължително да са предшествани от реализирани алтернативни технически и икономически решения, които да не са единствено в интерес на хора с изявени имуществени възможности или да са формирани от определени бизнес интереси. Порочен би бил и подходът, основан на модни емоционални виждания или стартъп експерименти, водещи често до наблюдавания от години резултат „ ремонт на ремонта“.
2-ри инструмент за постигане на целта – намаляване на запрашеността
Що се отнася до фините прахови частици – тук решението е много по-просто и вероятно ще срещне всеобщо обществено одобрение. Решението е да се възстанови повсеместното миене на улиците. Тук е необходимо да се решат два въпроса. Първият е за източниците на водата за миене на улиците.
Не е необходимо да се пилее питейна вода – трябва да се използват собствени водоизточници, които не изискват толкова скъпо третиране на водата, както когато тя е за питейни нужди. Могат да се използват старите водоизточници, използвани за работата на „Кремиковци“.
Вторият въпрос е свързан с водоноските, с които ще се извършва ежедневното миене на улиците. Очевидно е, че броят им ще трябва да нарасне значително по някакъв възходящ график, докато се постигне покритие на целия град. Работата на водоноските също е свързана с вредни емисии и най-вероятно ще трябва да се осъществи проучване за закупуване на камиони с електрическо задвижване или с много добро улавяне на вредните газове.
3-ти инструмент за постигане на целта – повече възможности за спорт в кварталите
Една от основните причини за повишената смъртност от сърдечно-съдови заболявания е заседналият начин на живот, който водим. Достъпът до спортни съоръжения в близост до домовете на хората е ключов за изграждането на здрава нация.
Трябва да се обърне внимание на площадки за колективните спортове като футбол, баскетбол, хандбал, федербал и тенис, на места, където най-малките да се учат да карат велосипед, скейтборд и ролери, да играят върху съоръжения като пързалки, люлки и др. Заедно с представителите на съответните райони/кметства ще реновираме съществуващи съоръжения, които имат нужда от обновяване, както и територии, в които изцяло липсват терени за спорт.
Цел 8: Подобряването на образованието в Столична община
Излишно е да се обяснява, защо образованието е свръхприоритет в съвременното общество. Тук няма да влизаме в дискусии за подготовката на учителите, за мотивацията на учителите, за отпадането на учениците от училище, за резултатите на учениците от различните популярни тестове и измервателни средства като PIZA и така нататък.
Ще поставим акцент върху един чисто технически и свързан с привличането на финансови ресурси въпрос. В повечето развити държави, броят на учениците в клас варира от 12 до 16 деца. (В някои държави пък по-големи класове от по 28 ученика се разделят на по четири обучаеми групи с по четирима учители). У нас той е примерно 26 ученици. Очевидно е, че има пряка положителна връзка между резултатите на учениците в училище и броят им в класа.
Холитическите сили в София, заедно с цялото гражданство, трябва да постигнат споразумение за стратегическата цел – броят на учениците в клас да бъде примерно 15. Това не може да стане „от днес за утре“, нито пък в границите на един управленски мандат, но трябва да бъде цел, която да бъде преследвана непрекъснато и със „стръв“. Целта е повишаване на качеството на образованието, чрез реално и много видимо подобряване на условията в училищата.
Инструмент за постигане на целта – строителство на училищни сгради и разширяване на съществуващите
Всички заедно трябва да работят за увеличаването на броя на училищата, както и за разширяването на съществуващите училищни сгради. Трябва де се използват всички възможности за намиране на подходящи терени и за строителство на нови училищни сгради, които разбира се да бъдат транспортно достъпни и на подходящи места.
Трябва да бъдат търсени финансови средства от всички възможни източници, като този въпрос трябва да стане наистина приоритетен. Твърде дълго преамбюлът на Конституцията, гласящ че България е социална държава се осъществяваше чрез огромните за общия бюджет на Републиката разходи за пенсии и за здравеопазване. Време е, социалният характер на държавата да бъде доказан чрез промяна в отношението към образованието. Вече има определени постижения в областта на заплащането на учителите. Време е да се помисли и за учениците. Колкото по-малко ученици в един клас – толкова по-качествено ще бъде обучението, а и ефективността на изразходването на бюджета за образование.
Столичната община трябва да инициира национално движение за подобряване на условията в училище, приоритетът на който да е броят на учениците в клас. Въпросът не може да бъде решен без решителната намеса на държавата, но той трябва да бъде повдигнат от общините. Няма по-подходяща община за това от Столична община.
Цел 9: По-справедливо разпределяне на финансовите ресурси между районните кметства
Необходимо е по-справедливо разпределяне на финансовите ресурси между районите в които живеят софиянци. По-този начин, в ръцете на районните администрации ще се окаже един „по-бърз“ инструмент за осигуряване на по-добра градска среда. Смятаме, че към настоящия момент не са налице единни стандарти и обективни критерии за формиране на районните бюджети, което създава условия районните кметове да са в пряка и почти пълна зависимост от Столична община.
Инструмент за постигане на целта – децентрализация на бюджета на Столична община
Ще въведем практиката част от събрания данък върху недвижимите имоти да се връща в бюджета на съответния район, за да може районите да разполагат със собствени средства за пряко инвестиране в подобрения за гражданите.
Кметовете на районите са най-близо до проблемите на съответния квартал и имат нужната информация, на база на която да инвестират най-ефективно средства за текуща поддръжка на уличната мрежа и локалната инфраструктура.
*Доц. Теодор Дечев е един от водещите колумнисти на „Икономически живот“, а преди няколко дни приятно ни изненада новината, че е приел поканата на БСДП да се кандидатира за кмет на София. По текста е работил в съавторство с доц. Цветанка Вълчева, водач на листата за общински съветници
