- Постановка
Преди няколко дни Eurostat публикува данни за БВП и неговите съставки за страните от ЕС за 2023 г. Те предоставят интересен материал за разсъждения.
В настоящата бележка се прави опит за оценка на приноса на един от основните фактори за прираст на БВП, който е възприето да се нарича „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК) и който дава представа за направените в икономиката инвестиции. За пълноценното развитие на икономиката, най-вече в дългосрочна перспектива, са необходими инвестиции. Чрез тях се възстановяват вече амортизирани производствени единици, както и особено се внедряват технологично нови производствени мощности.
Икономическата теория е предложила измерители за оценка на капиталовия принос за осигуряване на икономически растеж. Достатъчно популярен и разпространен показател е т.нар. прирастна капиталоемкост. Той се формира като отношение между отделените инвестиции в икономиката, които в конкретния случай се измерват чрез БООК (като числител) и от прираста на БВП (като знаменател).
Икономическият смисъл на прирастната капиталоемкост е колко капиталови единици са необходими и са допринесли за единица прираст на БВП. Тя измерва съвкупния макроикономически ефект, без да навлиза в структурна дълбочина.
Показателят се оценява на годишна база, но неговата интерпретация изисква съобразяване с характерна инвестиционна особеност, по-точно че направените инвестиции в текущата година като правило се реализират пълноценно в следващите няколко години, т.е. допринасят за прираста на БВП не само и не единствено в текущата година, но и в следващи години. Това е причината, поради която оценката на прирастната капиталоемкост е усреднена за последните три години (2021-2023 г.). Тези години са също специфични с оглед действието на епидемията Covid-19, както и съпътстващите усилия за преодоляване на нейните негативни ефекти.
Сравнителната оценка се извършва за страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на икономическата организация на социалистическите страни СИВ, а след това се включиха в ЕС. Сравнимостта при тях е пряка и непосредствена. Те са общо 9 страни – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
- Ефективност: Да или не?
На Фигура 1 е представена средната прирастна капиталоемкост за изброените по-горе страни. За цялата група страни са необходими средно около 2,4 единици капитал (БООК) за осигуряване на единица прираст на БВП. Същият показател средно за ЕС е около 3 единици.
От Фигура 1 се вижда, че в България са необходими примерно два пъти по-малко капитал в сравнение с ЕС като цяло за осигуряване на единица прираст на БВП за посочените години.
На пръв поглед изглежда, че България стои много по-добре по отношение на ефективното използване на инвестициите в сравнение с ЕС. Въпросът обаче опира до обяснението и осмислянето на наблюдаваната картина.
Времето, в което живеем, е революционно в технологически контекст. Пред очите ни се променят традиционно произвеждани и използвани продукти. В живота навлизат качествено нови технологии, произвежданите продукти предлагат неподозирани възможности. Трудно и немислимо е да се предвиди и отгатне до къде ще стигне и може да стигне човешкото творческо мислене. И всичко това изисква инвестиционно захранване, насочване на ресурси там и където перспективите са най-силно открояващи се, своевременно заемане на производствени ниши.
Безусловно, относително и абсолютно най-евтино е ако съумееш да използваш вече утвърдили се практики, не се стремиш да намираш нови пътища, а предпочиташ да ходиш по утъпкани вече пътеки. Подобна практика обрича страната ни на вечно опашкарство.
Това, което у нас се наблюдава вече немалко години наред, е копиране, своеобразна copy-paste технологична и производствена практика. Тя дава резултати при ниско равнище на развитие, когато на преден план стои въпросът за намаление на драстичното изоставане, но е немислимо като конкурентноспособност, като равностойно икономическо битие в общност на творчески народи. Неизбежно ще настъпи момент, когато подобно съществувание ще бъде неприемливо както в технологически, така и в чисто личностен план и ситуацията ще се възприеме болезнено от целия народ.
„Високата“ капиталова ефективност у нас подсказва, че в страната ни не се развиват и утвръждават съвременни инвестиционни проекти с дългосрочна насоченост. Внедряват се нискокапиталоемки производства, като акцентът е поставен върху прякото моментно осигуряване на печалби, най-вече в краткосрочен план, без дългосрочен поглед и ангажимент. За подобен тип инвестиции е намерен и точен народен израз – кокошкарски инвестиции.
Съществува и друг елемент на наблюдаваната у нас „висока“ инвестиционна ефективност. Производства и технологии, които вече са амортизирани и е редно и необходимо да бъдат подменени с нови съвременни технологични мощности, продължават да се експлоатират до пълното им безвъзвратно износване. В такъв случай логично ще се стигне до момент, когато изцяло технологично и материално износени производства ще спрат да функционират и тяхната масова промяна ще представлява както икономически, така и социален проблем. Ярък пример е продължаването на безпереспективния добив на електричество чрез всячески физически и морално остарели мощности, които нямат никакво бъдеще. Видимо обаче съществуват и немалко други производства, които продължават безпереспективния си живот до краен и окончателен разпад.
- Заключение
Спецификата на инвестиционната активност в страната е следствие от следваната макроикономическа политика в най-общ смисъл и разбиране. От години насам в страната не съществуват условия за внедряване на дългосрочни съвременни инвестиционни проекти. Макроикономическото управление проявява завидно наследствено късогледство, като наследява едно след друго и дори усъвършенствува усилията си за постигане на някаква форма на моментен успех, без дългосрочен ангажимент. Съществуващият управленски хаос на макроикономическо равнище допринася съществено за инвестиционното капсулиране, при отсъствие на перспективен поглед.
Показателно е масираното задгранично изтичане на местен капитал, който не съумява да намери приложение у дома и напуска страната като инвестиция в чужбина при минимална символична доходност. Макроикономическото управление не съумява да оцени правилно конкретната ситуация и да допринесе за активизиране на инвестиционния процес. Публична тайна е бягството от публичната инвестиционна дейност, която може да създаде и създава благоприятни възможности за съпътстващо разгръщане на частната инвестиционна активност.
Управляващите формации се опияняват от приемане на ефектно звучащи национални приоритети при отсъствие на изискуемото им покритие. Редно е ангажирано да осмислят реалната практика и да възприемат политики, които да променят утвърдения ни статут като опашкарска страна, която се нуждае непрекъснато от всякакъв вид външно материално подпомагане.
