Този въпрос придобива огромна стойност, след като президентът Румен Радев обяви, че ще депозира оставката си пред Конституционния съд. Без да го казва пряко и да конкретизира в обръщението към нацията от Дондуков 2, е ясно, че Радев влиза като участник в предстоящия парламентарен вот. Тепърва ще се изяснява как, с какъв политически багаж и кой ще бъде ракетата му мандатоносител, тъй като той няма своя политически проект.
От речта му става ясно, че изкаралият почти два пълни мандата президент тръгва с голяма кошница към вота. Той, без да споменава имена – на политици или партии, критикува всички настоящи играчи с представителство в парламента – от ГЕРБ, през ПП-ДБ и ДПС на Пеевски.
Прогнозите, неподплатени с проучвания, сочат, че появата на „Радев“ проект ще извади от следващия парламент поне две партии от настоящия – ИТН и Величие, като МЕЧ също не е в розова позиция. Силно негативно вероятно ще се отрази влизането на Радев в парламентарния вот на „Възраждане“ и ГЕРБ, а много вероятно и на „Продължаваме промяната“, а с това и на самата коалиция с ДБ. А БСП пък ги очакват твърде деликатни моменти. Може да се окаже, че следващият парламент ще бъде с по-малко формации, което вероятно ще спомогне за съставянето на коалиционен кабинет, тъй като е много малко вероятно, който и да е било от политическите фаворити да спечели 120 + места. Независимо от това, най-вероятно ни очаква един силно прекроен парламент, защо не и променен по отношение на баланса на политическите сили в него.
От друга спрана, Радев става първият държавен глава, който напуска президентството предсрочно, по собствено желание, целящ по-голяма власт в полето на законодателната и изпълнителната. Това има вероятност да навреди на имиджа му и да даде на опонентите му аргумента да го обвиняват в абдикиране като държавен глава.
Тази вечер и още един въпрос намери свой отговор – Илияна Йотова остава на „Дондуков“ 2 като нов президент, който ще изкара оставащата една година от мандата, прекъснат от Радев.
Другата страна на монетата сочи обаче, че Радев поема немалък риск. Отказва се от мандата и влиза в парламентарна „битка“, която чука на вратата, без партия, без структури, без програма, без ясна физиономия на политик в нова роля. Естествено, той ще разчита на своята популярност и политически рейтинг, но те са за президента Радев, а не за партийния лидер, целящ се в парламентарна, а защо не и изпълнителна власт. Новата му роля ще започне леко да изяжда рейтинга и одобрението, на които се радва в момента.
И друго – накъде се е запътил Радев – през парламента към отсрещната сграда на „Дондуков“ 1? Защото само подобно развитие би оправдало оставката му като президент на страната. Но ако за негова зла участ силите му стигнат единствено до депутатската банка като лидер на средноразрядна парламентарна група, то провалът ще е очеваден и оглушителен.
Иначе, историците могат да си отбележат днешната дата в календара, тъй като прецедентът заслужава осмисляне и анализи напред във времето.
Скоро погледите ще се обърнат и към бъдещия президент Йотова, който трябва да избере служебен премиер и да обяви датата за бъдещите избори. И независимо от действията й и нейните коментари, решенията й ще оставят трайно чувството за конфликт на интереси, които подпират Румен Радев в бъдещото му ново начинание.
Наглед днешното безпрецедентно за историята ни политическо събитие има малък досег с икономиката, какъвто е профилът на „Икономически живот“. Но стопанството на една държава зависи твърде много от политическите трансформации и законодателните и други решения, които ги следват. От друга страна настоящите и бъдещи чужди финансови и бизнес партньори следят под лупа случващото се у нас и вероятните стари или нови политически играчи, от които ще зависи инвестиционният пейзаж в страната ни. Като пример, по-конкретно, с две думи: едно решение на служебен кабинет, лидиран от Румен Радев, от което се роди „сделката Боташ“, е аргумент защо новата политическа роля на отиващия си президент се нуждае от внимателно наблюдение и ясен анализ.
