Стремителните цени на енергията по време на неотдавнашната криза изядоха маржовете на печалбата на повечето фирми във всички индустрии. Използвайки белгийски данни, авторите на анализ за блога на Европейската централна банка установяват, че много фирми са си възвърнали рентабилността, когато цените са паднали отново. Но енергоемките предприятия не се възстановиха по същия начин. Това е лоша новина, включително за способността на Европа да постигне целите си в областта на климата, тъй като ниските печалби затрудняват фирмите да финансират своите екологични инвестиции. Освен това енергоемките фирми трябва да се подготвят за предстоящото увеличение на разходите за въглеродни емисии след пълното въвеждане на Системата за търговия с емисии (ETS) на Европейския съюз (ЕС). Този финансов натиск ограничава вътрешните източници на финансиране на най-въглеродните фирми. И така, къде може да се намери това финансиране? Единият вариант е държавна подкрепа. Друг вариант са последните предложения на бъдещата Европейска комисия за предоставяне на целева помощ за прехода на енергоемкия сектор.
Неравномерното възстановяване от неотдавнашния шок в цените на енергията
Икономиката на еврозоната беше значително засегната от неотдавнашния скок на разходите за енергия, като енергоемките компании поеха основната тежест на този шок. Настоящото изследване разкрива контрастираща картина: докато по-малко енергозависимите фирми са успели да възстановят своите маржове на печалба след шока, енергоемките фирми не са. Тези фирми, които са от решаващо значение за промишлената конкурентоспособност на ЕС, претърпяха значителни спадове във вложените разходи поради падащите цени на енергията през 2023 г., но не успяха да видят възстановяване на своите маржове на печалба.
Авторите на анализа използват за изследването си поверителни тримесечни данни на ниво фирма за периода 2021-2023 г. за Белгия. Тези данни позволяват да се проучи как 1205 енергоемки фирми (напр. стоманодобивни заводи, химически и циментови заводи и ферми за плодове и зеленчуци), в които работят 96 000 работници, са поели шока от цените на енергията. След това техният опит е сравнен с този на другите 13 040, по-малко енергоемки, производствени фирми, в които работят 486 000 работници.
Енергоемките и други индустрии се адаптират по различен начин към шока в цените на енергията. През 2022 г. се наблюдава значително увеличение от повече от 10% на номиналните продажби на работник навсякъде, свързано основно с увеличените разходи за вложени ресурси – особено за енергоемките сектори. И двете групи фирми се отказват от част от маржовете си, за да смекчат увеличените разходи. През 2023 г. енергийните пазари се нормализираха и енергоемките фирми претърпяват значителни спадове във вложените разходи поради падащите цени на енергията. Макар че това трябваше да улесни живота на енергоемките индустрии. И все пак техните маржове на печалба не успяват да се възстановят. Обратно, по-слабо зависими от енергията фирми, които нямат значителен спад на вложените разходи, успяват да възстановят маржовете си и да компенсират предишните неуспехи в рентабилността.
Успехи и предизвикателства на европейските въглеродни данъци
Енергоемките фирми също трябва да се подготвят за допълнително увеличение на разходите, причинено от очаквано покачване на експозицията на цената на въглерода. Този проблем е свързан със ETS (Система за търговия с емисии), основният политически инструмент, който регулира въглеродните емисии на промишлеността на ЕС. Като налага финансова тежест върху въглеродните емисии от промишлени инсталации и авиация, тази система се очаква да стимулира инвестициите в нисковъглеродни производствени техники и да окаже натиск върху силно замърсяващите фирми да се адаптират или да напуснат пазара.
Както по-рано бе обсъдено в блога на ЕЦБ, СТЕ на ЕС демонстрира ефективността си за намаляване на емисиите на парникови газове. Схемата постигна целта си за намаляване на емисиите за 2020 г. през 2014 г. – шест години по-рано. Съвсем наскоро емисиите, обхванати от СТЕ на ЕС, са намалели със значителните 16% през 2023 г. в сравнение с предходната година. Този значителен спад означава, че повече от три четвърти от целевото намаление до 2030 г. (в сравнение с нивата от 2005 г.) вече е реализирано.
Тези резултати подчертават ролята на EU ETS като крайъгълен камък на политиката на ЕС в областта на климата.
Енергийният сектор, който включва фирми като доставчици на газ и електричество (48% от емисиите на EU ETS през 2023 г.) се очертава като лидер в намаляването на емисиите от 2013 г. насам, отбелязвайки началото на фаза 3 на EU ETS. Напредъкът на този сектор произтича до голяма степен от два ключови фактора: широкото приемане на икономически конкурентни възобновяеми енергийни източници и прехода от въглища към природен газ. Трябва да се отбележи, че енергийният сектор допринесе с 80% за намалението на емисиите през 2023 г. От една страна това е забележителна и добра новина. Но от друга страна, това означава, че става все по-трудно да се намалят емисиите в енергийния сектор. И това поставя светлината на прожекторите върху производствените индустрии.
Индустриалният сектор (47% от емисиите на EU ETS през 2023 г.) не е постигнал подобен напредък като енергийния сектор през последното десетилетие. Това несъответствие отчасти се дължи на регулаторни различия, като например разпределението на безплатни квоти за емисии на производствените индустрии, и отчасти на техническите предизвикателства пред екологичните производствени процеси.
Промишлеността все още е изправена пред несигурност по отношение на финансовата осъществимост на технологиите за намаляване на въглеродните емисии.
И така, какъв е проблемът?
Освен това скорошните намаления на емисиите от промишлеността отразяват предимно спадове на производството, а не подобрена въглеродна ефективност. Докато последните данни за продукцията на промишлени фирми, участващи в ETS, не са налични, тези фирми произвеждат предимно междинни стоки, включително метали, химикали, цимент, хартия и стъкло. Трябва да се отбележи, че емисиите от промишления сектор са намалели с 14% между 2021 г. и 2023 г., докато производството на междинни стоки в рамките на ЕС е отбелязало спад от приблизително 7% през същия период и около 10% при сравняване на декември 2021 г. с декември 2023 г. Това означава, че намалените емисии са до голяма степен реализирани чрез по-малко производство, отколкото чрез екологизиране на производствените процеси. Това противоречи на целта на ETS за балансиране на намаляването на емисиите с продължаващия икономически растеж. Освен това постепенното премахване на безплатните квоти за емисии се ускорява от 2026 г. и разликата между действителните емисии и безплатните емисии се разширява, оставяйки фирмите на по-сериозна експозиция на цената на въглерода и увеличаване на разходите. Както беше обсъдено в по-ранна публикация в блога на ЕЦБ, следователно ще са необходими огромни инвестиции във въглеродната ефективност на промишления сектор, ако целите за намаляване на емисиите трябва да бъдат изпълнени без продължаващ спад в промишленото производство. В противен случай европейските фирми рискуват да се превърнат в „кафяви зомбита“ – субекти, неспособни да се конкурират в една все по-зелена икономика.
Очевидно приходите от въглероден данък са потенциален източник на финансиране. Те се вливат предимно в националните бюджети на държавите-членки и вероятно предлагат известна финансова подкрепа за бизнеса. Въпреки това, ако приемем реалистични цени на въглерода, тези приходи вероятно са недостатъчни за държавите-членки, за да осигурят значително финансиране на тези фирми. Следователно фирмите ще трябва да набавят вътрешни средства или да разчитат на други източници на финансиране.
По-широки последици
Продължаващото притискане на маржовете на печалбата на енергоемката индустрия затруднява тези фирми да финансират инвестициите, които искат да направят. Следователно намаляващите маржове могат да възпрепятстват важни инвестиции в технологии за намаляване на въглеродните емисии, потенциално водещи до по-високи бъдещи разходи за въглеродни емисии и подкопаване на предимството на индустрията в прехода към нисковъглеродно производство. В по-общ план високите разходи за енергия представляват по-широка заплаха за икономическия растеж. Тази ситуация не само застрашава зелените инвестиции, но и подкопава цялостната икономическа стабилност, необходима за устойчив преход към нисковъглеродно производство.
Технологично напредналите индустрии са важни за преминаването на Европа към въглеродна неутралност и поддържането на нейната индустриална конкурентоспособност. Запазването на тези енергоемки сектори в светлината на климатичния преход изисква координирани усилия и значителни инвестиции, съчетаващи фирмите, които правят необходимите корекции, и мерки за подкрепа на външната политика. В това отношение предложеният Акт за ускоряване на индустриалната декарбонизация в следващата Европейска комисия е много обещаващ.
