- Постановка
Вече две седмици сме в еврозоната. Няма връщане назад.
На пръв поглед надделяват техническите проблеми, свързани с прехода от една парична единица (лев) към друга парична единица (евро). Те обаче са бели кахъри – те ще съществуват още две седмици и ще бъдат забравени. Важни са същностните проблеми на членството на страната в еврозоната, пред които не бива да затваряме очи. Тяхното въздействие ще се прояви във времето – в средносрочен и дългосрочен план.
Законът за БНБ изисква БНБ да „… публикува на интернет страницата си всяка седмица и при приключването на всеки месец баланс, който отразява състоянието на основните активи и пасиви“ (чл. 7, ал. 5). В продължение на последните 28 години, БНБ редовно е публикувал баланса на подуправление „Емисионно“ в първия работен ден след края на предходната седмица или края на предходния месец. В началото на текущата година тази регулярна практика се преустанови. Първата работна седмица на годината приключи на 9-ти януари и балансът, който отразява състоянието на активите и пасивите на БНБ беше редно да се публикува в понеделник, 12-ти януари. Четири дена по-късно въпросният баланс, който следва да отрази промените в основните монетарни агрегати след формалното включване на страната в еврозоната, не е отчетен, без да са представени каквито и да са основания. Видимо БНБ или (1) не е била подготвена за прехода към еврозоновата отчетност, или (2) има проблеми при формирането на основните монетарни агрегати, които не желае да ги афишира публично.
Въпросът далеч не е формален. Конкретното действие на БНБ е незачитане и нарушение на действащ Закон. Аналогично беше и поведението на правителството при представянето на проект за държавен бюджет за 2026 г. Законът за публичните финанси изисква (чл.79, ал. 4) „…в срок до 31 октомври Министерският съвет (да) внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет …“. Нормативно изискуемият срок беше просрочен.
И в двата случая последствия няма, нарушенията на Законите не са санкционирани.
Формално възникващият въпрос е дали и доколко действащите Закони са задължителни, или само пожелателни за макроуправленските ни органи?
- Същностна оценка
С включването на страната ни в еврозоната два източника на финансов ресурс увеличават съществено активите на ТБ.
Първо, пари в обращение.
В края на 2024 г. парите в обращение се оценяват на 31 млрд.лв. Наскоро БНБ обяви, че парите в обращение към средата на текущия месец януари са намалели почти наполовина.
Намалението на парите в обращение се акумулира в ТБ. Статистиката го потвърждава. По последна налична информация, за първите 11 месеца на 2025 г. прирастът на активите на ТВ нараства с 10 млрд.лв. на годишна база. За същия период парите в обращение намаляват с 7,2 млрд.лв., т.е. редукцията на парите в обращение се включва изцяло в прираста на активите на ТБ.
Второ, минимални задължителни резерви (МЗР).
Към 2025 г. МЗР на ТБ, които се поддържат в БНБ, са 12% от депозитната база и към края на 2025 г. са 27 млрд.лв. С включването на страната ни в еврозоната процентът на МЗР, определян вече от ЕЦБ, е 1%. По оценка на БНБ това ще доведе до обратен прилив на финансов ресерс към ТБ в размер на около 16 млрд.лв.
Динамиката на посочените по-горе два монетарни агрегата показва, че към началото на текущата година ТБ ще разполагат с допълнителен финансов ресурс от около 30 млрд.лв. Тази сума формира примерно една четвърт от годишното индивидуално потребление на населението като елемент от статистиката на БВП.
В съответствие с практиката и теоритичните обобщения подобно чувствително нарастване на паричния оборот ще доведе до значителен инфлационен натиск, при това поне в средносрочна перспектива. Толкова повече, че текущото ценово равнище у нас е най-ниското в ЕС – то се оценява на около 60% от средното равнище на цените в ЕС.
Макроикономическото управление упорито игнорира посочената реалност и избягва да поема каквото и да било ангажименти. Свързаните въпроси, които стоят и изискват отговори и решения са най-малко следните:
- Добро или лошо е това, че ценовото равнище у нас е най-ниското в ЕС?
- Какви са причините, поради които ценовото равнище у нас е най-ниското в ЕС?
- Каква е перспективата на изменение на относителното ценово равнище у нас в средносрочен и дългосрочен план?
Отговорите на поставените въпроси ще трябва да се допълнят с макроикономически управленски мерки, които да смекчат евентуалните негативни последствия от ценовата конвергенския на местните цени към европейските.
- Заключение
Макроикономическото управление на страната систематично и упорито избягва да дискутира болезнени за държавата ни проблеми, най-вече в контекста на включването ни в еврозоната. Подобно поведение граничи с бягство от отговорност и оставя пространство за „неочаквано“ и „изненадващо“ възникващо социално напрежение с трудно предвидими последствия. Населението остава неподготвено и изживява стресово сблъскването с „непредвидената“ реалност.
Възможните мерки, свързани с осигуряването на социално поносим ръст на цените най-малко в средносрочен план, не са многочислени. Във всички случаи демонстративната активност по предотвратяване и наказване на т.нар. „спекула“ не е подходяща и удачна. Спекула съществува тогава и само тогава, когато: (1) Действа държавна закрила на определен тип производители и търговци; (2) Отсъства действена конкуренция;
(3) Функционират монополни образования. Респективно, правителството следва да осигури наличието на действена конкуренция и недопускане на монополни практики, както и да следи стриктно за защита на потребителите от неподдържане на регламентираното качество на търгуваните стоки и услуги.
Евентуалният изпреварващ ценови прираст ще трябва да се свърже със съответни подоходни компенсации. Те предполагат отговорно формиране на бюджетните структури, както и своевременно разгръщане на инвестиционна активност от страна на бизнеса.
