- Постановка
Промишлеността е основна съставка на икономиката, както и на икономическата динамика. Тя осигурява устойчивост на икономическите процеси и съдейства за паралелното развитие на съпътстващите икономически отрасли – факт, който се проследява в баланса на междуотраслровите връзки. Научно-техническият прогрес се отразява непосредствено и пряко на състоянието и развитието на промишлеността и чрез нея – на останалите производства. Това е причината, поради което проследяването и изучаването на протичащите структурни и динамични процеси в промишлеността заема особено място в икономическата теория и практика.
В настоящата бележка се прави опит за оценка на динамиката на промишлеността в страните от ЕС през последните пет години и по-специално – в сравнимите с България страни в ЕС. Това са тези страни, с които България споделяше членството си в т.нар. Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през втората половина на ХХ в. (до 90-те години на ХХ в.) и които по-късно се включиха в ЕС. Те са 9 страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия (страни СИВ-ЕС).
Страните са отделени в три групи от гледна точка на по-големия интерес към нашата страна, по-точно: (1) Страни-членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия); (2) Страни-нечленки на еврозоната (Полша, Румъния, Унгария и Чехия); (3) България. Оценката на средните стойности за първите две групи страни е средноаритметичната.
Използваната информация е изцяло по Eurostat.
- Неустойчива промишлена динамика
На Фигура 1 са представени помесечните индекси на промишленото производство (при 2021 = 100) във въпросните девет страни, подредени (без България) в две групи: (1) членки на еврозона; (2) нечленки (все още) в еврозона.
Непосредствено след пандемичната криза в страните от ЕС (не само в тези от СИВ-ЕС) се отбелязва чувствителен прираст на промишленото производство. Това е и времето, в което стартира т.нар. Механизъм за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility – RRF) на ЕС, предназначен за цялостно обновление на икономическите структури и динамика.
В началото на 2022 г. Русия вероломно нападна Украйна и тази война остави и оставя отпечатък върху цялостната политика на ЕС (както в политически план, така и в чисто икономически измерения). През 2022 г. назряха условията за постепенна повсеместна стагнация на промишленото производство не само в ЕС, но и в глобален мащаб. В следващата година стартира и свиването на промишленото производство, което продължава и през 2024 г.
Помесечната промишлена динамика е достатъчно волатилна и зависи от поредица от обективни зависимости и въздействия. Ако се оцени изгладената динамика в средносрочен план може да се откроят действащите истински тенденции (очертани на Фигура 1). Характерът на промените е сходен, но конкретните проявления са различни.
В България например, динамиката на промишленото производство е по-стръмна както във възходящата фаза, така и в низходящата. България има какво да догонва и по-стръмният възход през 2020-2022 г. е обясним, но е проблемен по-бързият спад през 2023-2024 г.
В низходящата фаза се забелязва определен паралел между България и страните, които са членки на еврозона (Естония, Латвия, Литва и Словакия), по-специално ускореният спад на промишлената динамика. Наблюдаваният спад на промишленото производството в страните от еврозоната не би следвало да бъде оправдание за обрата у нас, толкова повече, че остава неясно доколко ще продължава низходяща тенденция. Развитието на икономическите процеси в международен план следва да се отчита, но всяка отделна страна и най-вече – макроикономическото й управление, е отговорна за конкретните проявления. Няма универсиализъм и всичко е въпрос на конкретно осмисляне на процесите и начин на управление. Икономическата практика изобилства от случаи, когато дадена страна съумява да постигне задоволителни резултати независимо и въпреки конкретната международна конюнктура. Определящи се оказват ендогенните, а не екзогенните фактори и въздействия. Толкова повече, ако страната е достатъчно изостанала и има какво и как да догонва.
Страните извън еврозоната (Полша, Румъния, Унгария и Чехия) съумяват като цяло да постигнат по-добри резултати както във възходящата, така и в низходящата фаза. Това би било редно да бъде добър урок за макроикономическото управление у нас във връзка с осигуряването на приемлива икономическа динамика.
Състоянието на кривите на Фигура 1 обяснява и тревогата, изразена неотдавна от Марио Драги (бивш Президент на Европейската централна банка и един от водещите европейски специалисти, мислители и общественици) за състоянието на икономиката в ЕС. Тя показва, че европейската съобщност оценява конкретните неблагоприятни реалности, както и (особено важно) – непосредствената бъдеща перспектива. Реалиите и неизбежните промени както в социално-икономически, така и в международен политически контекст диктуват своевременна оценка и адаптация към текущите и назряващи промени, така че бъдещето да не е неочаквано и изненадващо, а предварително предвидено и настроено.
- Заключение
Във въртележката на поредните парламентарни избори у нас процесите остават на самотек. Все по-остро се чувства необходимост от ангажирано осмисляне на протичащите реалности и своевременно предприемане на конкретни макроикономически управленски инициативи със средносрочен и дългосрочен характер.
В цитирания доклад на Марио Драги се акцентира върху необходимостта от активизиране и интензификация на инвестиционния процес. Обръща се специално внимание и върху задължителната координация между частни и публични инвестиции. По тези въпроси у нас са формирани и изказвани нееднократно бележки и съображения, но макроикономическото управление демонстративно извръща глава от нелицеприятни оценки и препоръки и предпочита да следва популярни, но отречени от икономическата теория и практика, стандарти.
Предишното правителство на акад. Н.Денков (т.нар. сглобка) обяви официално два национални приоритета, като и двата бяха и останаха фиктивни и висящи: (1) Приемане на страната в т.нар. Шенгенско пространство и (2) Приемане на страната в еврозоната. И двата приоритета бяха резултат не на задълбочена преценка и обмисляне, а на популистка демагогия.
Показателно е, че нито една политическа партия у нас непосредствено преди поредните избори няма лансирана и защищавана отговорна икономическа доктрина, свързана със социално-икономическото развитие на страната в непосредствената перспектива.
