В обширната си студия „Два месеца, които преобърнаха азербайджанско – руските отношения“, доц. д-р Теодор Дечев проследява азербайджанските външнополитически успехи за сближаване със САЩ, Армения и Украйна и предизвиканото от тях силно раздразнение в Москва. В резултат на което са и няколко военни удара на руските сили срещу азербайджанска енергийна собственост на украинска територия. Авторът основателно задава и въпроса докъде биха стигнали руснаците и има ли основание България, както и страните от региона, да се притесняват за енергийната си сигурност в контекста на вероятните подривни хибридни акции на Москва спрямо азербайджанската енергийна инфраструктура. Това са акцентите във втората част на студията, която ИЖ публикува…
Хладнокръвието на Баку и тихата радост в Киев
Реакцията на азербайджанската страна на ударите по нейната собственост в Украйна не говори за намерение да се съобрази с „намеците“ на Руската федерация. На 10 август украинският президент Володимир Зеленски се е обажда на президента на Азербайджан Илхам Алиев. По време на телефонния разговор двамата държавни глави осъждат целенасочените въздушни удари на Русия по нефтобазата на азербайджанската компания SOCAR и други обекти на Азербайджан, в частност на SOCAR, на територията на Украйна, както и по газокомпресорната станция, използвана при транспортирането на азербайджански газ за Украйна, и изразяват увереност, че това при никакви обстоятелства няма да доведе до преустановяване на сътрудничеството между Азербайджан и Украйна в енергийния сектор.
Доста информираното и известно и с много по-категоричните си оценки издание Caliber.az, съобщава на 10 август 2025 година, че според сведения, получени от достоверни източници, ако Русия продължи своята агресия срещу интересите на Азербайджан, то в Баку ще започнат да разглеждат въпроса за вдигане на ембаргото над доставките на оръжие за Украйна. Пак според Caliber.az, ситуацията, характеризираща се с последователни удари по азербайджански енергийни обекти на територията на Украйна, ще принуди Баку да предприеме мерки в отговор на ставащото, а това съответно ще доведе до още по-голямо задълбочаване на кризата в двустранните отношения.
Изданието RTVI от своя страна цитира коментар на руския военен кореспондент, или по-скоро военен наблюдател, Юрий Котьонок, посветен на публикацията в Caliber.az. Доста песимистично от гледна точка на руския интерес, той цитира свои източници, според които: „Азербайджан вече разгръща производството на 122 милиметрови и 155 милиметрови артилерийски снаряди за последващо изпращане в Украйна“.
Като се отчита това обстоятелство, „решението [за което се говори в публикацията на Caliber.az] при всяко положение вече е взето“, смята Юрий Котьонок – „Въпросът вече е само в това, как ще се осъществява доставката – открито и пряко или чрез верига от посредници и подставени фирми?“.
До този момент Азербайджан отхвърля да доставя каквито и да са военни материали на Украйна. В началото на месец юли 2025 година, завеждащият отдела по външната политика в администрацията на Президента на Азербайджан – Хикмет Гаджиев, заявява пред словашкото издание „Hospodarske noviny“, че Азербайджан не осъществява доставки на никакви военни компоненти на страните в руско-украинския конфликт.
„Русия е наш съсед. Имаме добросъседски отношения с нея. И добрите отношения с всички наши съседи са приоритет номер едно не само за Азербайджан, но и за всяка държава в света. Но същото важи и за Украйна. (…) Същевременно трябва да подчертая още нещо – основният крайъгълен камък на външната политика на Азербайджан е абсолютно неприкосновеният принцип за териториална цялост. Нашата страна е пострадала много от нарушаването на този принцип в миналото. Затова ние категорично подкрепяме защитата на териториалната цялост на други държави. Но в същото време пазим дистанция от намеса по какъвто и да е начин във военната конфронтация между Русия и Украйна“, отбелязва Хикмет Гаджиев.
Според него Азербайджан „се държи на безопасно разстояние от доставката на каквито и да е военни компоненти в този конфликт. Ние предоставяме само хуманитарна помощ на Украйна, предимно на децата, които страдат най-много в него. Доставяме и необходимо оборудване, като например електрически генератори. По никакъв начин не участваме с военна помощ, не сме част от подобни действия“.
Демонстрации на още по-голямо сближаване на Азербайджан и Украйна
На 13 август 2025 година, от територията на Сумгаитския технологичен парк отпътува първата част от поредната партида електрическо оборудване от Азербайджан, предназначено за хуманитарна помощ на Украйна. Помощта е предоставена от Министерството на енергетиката в съответствие със заповедта на президента Илхам Алиев. Тя включва около 90 хиляди метра електрически кабели и проводници, както и 25 генератора и 7 комплекта трансформатори. Първата партида от това оборудване, предназначено за възстановяване на стабилното електрозахранване на райони, засегнати от продължаващата война в Украйна, е изпратена в конвой от 10 камиона. Следващата партида помощ, организирана по искане на украинската страна, на обща стойност 2 милиона щатски долара, се планира да бъде изпратена в близко бъдеще.
Посланикът на Украйна в Азербайджан – Юрий Гусев изразява по подобаващ начин, благодарността на украинската страна към подкрепата на Азербайджан в един критичен за изхода на войната отрасъл – енергетиката и електроснабдяването. Той заяви пред медиите. Посланикът изрично подчертава, че Украйна използва електрическото оборудване, включено в хуманитарната помощ, за да възстанови целостта на електрическата си система.
Украйна винаги е подкрепяла териториалната цялост и суверенитета на Азербайджан и изразява дълбока благодарност за подкрепата през най-трудния период от нашата история“, изтъква още Юрий Гусев.
На 16 август 2025 година е проведен телефонен разговор между министъра на външните работи на Азербайджан – Джейхун Байрамов и министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибиха. Както са съобщили от Министерството на външните работи (МВнР) на Азербайджан, първият дипломат на Украйна е предал поздравленията си за постигнатите споразумения между Азербайджан и Съединените щати по време на посещението на президента на Илхам Алиев във Вашингтон, както и за постиженията в процеса на нормализиране на отношенията между Азербайджан и Армения.
В съобщението на МВнР на Република Азербайджан се казва още:
„По време на телефонния разговор бяха обсъдени актуални въпроси от партньорските отношения между Азербайджан и Украйна, включително сътрудничество в политическата, икономическата, енергийната, транспортната и хуманитарната сфера. Страните отбелязаха, че работата на правителствената комисия за икономическо сътрудничество между Република Азербайджан и Украйна е от голямо значение за развитието на сътрудничеството“.
Ескалацията продължава, като задръжките отпадат все повече
Както стана дума по-горе, атаката срещу компресорната станция „Орловка“ на 6 август 2025 година и срещу нефтената база на SOCAR в Одеса в нощта на 7-ми срещу 8-ми август 2025 година не довеждат до спиране на работата им. Руската страна, която е все по-афектирана от ефективната съпротива на Украйна и от солидарността на европейските държави с Киев, постоянства в своята война срещу украинските енергийни обекти. През нощта на 17-ти срещу 18-ти август 2025 година, нефтеното депо на SOCAR в Одеска област е подложено на втора поредна, много по-масирана в сравнение с 8 август 2025 година, атака от руски дронове „Шахед“. Атаката довежда до серия от преки попадения и пожар. Повредени са резервоарите, сградата на помпената станция, операторските и техническите помещения, както и оградата на базата. Общият обем на складовите съоръжения на нефтобазата надхвърля 16 хиляди кубически метра. Започва оглед за установяване на степента на щетите, както и спешни възстановителни работи, но е ясно, че този път пораженията са много големи. Медиите съобщават, че по случая с нападенията е образувано наказателно дело от азербайджанската прокуратура.
В руските медии в същото време реакцията е триумфалистка. Радостта и възторгът са толкова големи, сякаш руските сили са спечелили някаква нова Сталинградска битка. Тук ще предадем изцяло в превод на български публикацията на изданието „Завтра.РУ“, което пък се позовава на военния блогър „Рибар“, за да може да се усети настроението в Русия. Няма никакви белези за тежнения към сключване на мир или дори към спиране на бойните действия. Войната побеждава и руснаците побеждават. Срещу тях стои врагът – „така наречената Украйна“. Последното показва, че макар и Путин на пръв поглед да е преглътнал съществуването на украинската държава (дали?), вътре в Русия пропагандните барабани бумтят и продължават да й отричат правото на съществуване. Ето и пълният текст, който е поместен под показателното заглавие „Отличен удар по азербайджанската нефтобаза в Одеса“:
„В нощта на 18 август руските войски отново удариха вражеска нефтена и газова инфраструктура в Одеска област. Въздушна тревога беше обявена в 22:56 часа в неделя и беше отменена едва в 09:30 часа в понеделник.
За втори път в рамките на месец дронове „Герань-2“ („Герань“ е руското название на иранските дронове „Шахед“, които Иран доставя на Руската федерация. Те се произвеждат и по лиценз в Русия б. авт.) бяха изстреляни срещу стратегически важното петролно депо „Svitanok Oil Trade“, което принадлежи на „SOCAR Energy Ukraine“, дъщерно дружество на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR), която само ден преди това обяви сключването на стратегическо споразумение с американската корпорация „ExxonMobil“.
Този път „Svitanok Oil Trade“ беше напълно унищожен. Всичките 17 резервоара за гориво бяха поразени. Избухна мощен пожар, гореше красиво. Долитането беше толкова добро, че се наложи да бъде извикан пожарен влак, за да го потуши“.
„Рибар“ уточнява:
„Общо стойността на активите на SOCAR Energy Ukraine в страната се оценява на над 85 милиона долара, включително петролни депа в района на най-големите градове на така наречената Украйна. Съоръженията ѝ се използват, наред с други неща, за съхранение и транспортиране на гориво в интерес на Въоръжените сили на Украйна. Нефтобазите на компанията са разположени в близост до най-големите градове в областите Киев, Лвов, Одеса, Виница и Харков. Досега единственото съоръжение на SOCAR от този тип, което е пострадало, е петролната база „Svitanok Oil Trade“ край Одеса. Логистичният пункт е преминал под контрола на SOCAR през 2017 година и играе важна роля в инфраструктурата за транспортиране на петрол на така наречената Украйна.
Част от продуктите на компанията се доставят на Чугуевския нефтопреработвателен завод в Харковска област. На 5 юли 2025 година, няколко удара по него, доведоха до пожар в завода. В страната работят и няколко десетки бензиностанции на SOCAR. Техните складови помещения се използват от противника за децентрализирано съхранение на гориво от 2022 година насам, в условията на редовни удари на руските въоръжени сили по по-големи обекти. Изборът на нефтобазата на SOCAR в Одеска област за цел на атаката е очакван. Тя е един от основните логистични пунктове в южната част на така наречената Украйна, осигуряващ транспорт на петрол от пристанищата на Черно море.
В този контекст възмущението на азербайджанските медии относно ударите по обекти на SOCAR изглежда безпочвено. И като се има предвид, че активите на азербайджанската компания обслужват нуждите на украинските въоръжени сили, изобщо не би трябвало да има въпроси“.
От тази руска публикация се вижда, че в Русия отдават много сериозно значение на ролята на Азербайджан в подкрепа на украинските въоръжени сили, дори и без каквито и да са военни доставки и пряка намеса в бойните действия. Азербайджанците са виновни, че са инвестирали в „така наречената Украйна“, че са създали логистична и складова инфраструктура и са дяволски виновни, че украинците не си държат гориво-смазочните материали само на едно място, та руснаците да ги унищожат за една нощ.
Интересното е, че на руската страна са били необходими цели три години, за да стигнат до извода, че азербайджанската нефтена база в Одеса е „легитимна цел“. По това можем да заключим, че съображенията на руските военни нямат нищо общо с никакво международно право и с никакви правила за водене на война. Те са се ръководили единствено от прагматични военни съображения и най-вече от указанията на политическото ръководство на най-високо равнище. Политическото ръководство е нервно и дава сигнал за нова ескалация на враждебността между Русия и Азербайджан.
Впрочем, щом руската страна смята, че азербайджанската нефтобаза в Одеса е легитимна цел, те би трябвало да се съгласят, че по абсолютно същата логика и помпените станции на нефтопровода Тенгиз – Новоросийск, който доставя казахстански каспийски нефт от Казахстан до руския нефтен терминал на Черно море и в който и Казахстан и западни компании имат собственост, са легитимни цели за украинците. В този смисъл и следвайки логиката на руските въоръжени сили, почитаемото ръководство на Каспийския консорциум в Москва може да престане да се оплаква от „терористични нападения“ и да се примири с ролята на „легитимна мишена“.
Украинският външен министър Андрий Сибиха не пропуска да коментира ударите с руски дронове по петролната база на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) в Одеса:
„Тази нощ руснаците атакуваха петролните терминали на SOCAR в Одеска област. Това е вторият руски удар по азербайджанската държавна компания през последните седмици. Москва прави това умишлено, действайки срещу интересите на Азербайджан. Това за пореден път демонстрира важността на новото ниво на сътрудничество между Украйна и Азербайджан, както и необходимостта от подходящ дипломатически и правен отговор на подобни атаки“.
Почти по същото време, в същия ден, се провежда телефонен разговор между председателя на Милли Меджлиса (Парламента) на Азербайджан – Сахиба Гафарова и председателя на Върховната рада на Украйна – Руслан Стефанчук.
Съобщението е на отдела за пресата и връзки с обществеността на Милли Меджлиса. Отбелязва се, че по време на разговора са били обсъдени въпроси за сътрудничеството между парламентите на двете страни и е било изразено задоволство от настоящото състояние на двустранните отношения. В този контекст председателят на парламента Сахиба Гафарова покани Руслан Стефанчук да посети Азербайджан.
Какво предстои?
Не е нужно човек да е голям политически анализатор, за да види, че проведените разговори и консултации между украинската и азербайджанската страна са както следствие от бурната дейност на руските въоръжени сили, така и представляват знаци за руското висше държавно ръководство. Азербайджанците ясно казват, че ще следват досегашната си линия на поведение и не смятат да я коригират. Те ще продължат да подкрепят Украйна както до сега, а може би и още по-сериозно, в зависимост от поведението на руснаците.
Ескалацията на враждебността между Москва и Баку, заслугата за която е изключително руска, поставя много важния въпрос, докъде са готови да отидат руснаците? От отговора на този въпрос зависи до голяма степен и енергийната сигурност на Югоизточна Европа.
Ако разгледаме най-лошия сценарий, евентуалното откриване на нов фронт и агресия на Русия на юг от Главния Кавказки хребет срещу Азербайджан, на пръв поглед изглежда малко вероятна.
От една страна, Русия едва ли има излишни сили и ресурси, за да разшири войната и на юг. Азербайджанската армия е отлично обучена, със значителен боен опит и отлично въоръжена, на първо място с израелско оръжие. В отбранителна война, в защита на собствената си територия, азербайджанските войници ще се бият яростно, като към редовната армия ще се присъедини максимален брой доброволци.
Агресия на Русия срещу Азербайджан би предизвикала незабавната намеса на Турция, която от посредник между Русия и Украйна, най-вероятно светкавично ще се превърне във възможно най-деен противник на Москва. Подобна промяна в поведението на Турция ще доведе и до допълнителна консолидация в НАТО, като всякакви съмнения в лоялността на отношенията между останалите членове на пакта и Анкара ще изчезнат почти за миг.
Разширяването на войната незабавно ще доведе до рязко нарастване на чуждестранната помощ за противниците на Русия и до създаване на международна коалиция срещу Москва, в сравнение с която „Рамщайнският формат“ ще изглежда като читалищен кръжок.
Затова едва ли би трябвало да очакваме пряк военен сблъсък между Русия и Азербайджан. За сметка на това можем с чиста съвест да очакваме всякакви „асиметрични“ и „хибридни“ действия. Тук изобретателността на руснаците е пословична и колкото и силно да е въображението ни, едва ли бихме могли да предскажем всичко, което могат да родят умовете в ГРУ и в руските въоръжени сили.
Можем да станем свидетели на всевъзможни диверсии, саботажи, избухвания на неочаквани вътрешни конфликти като в Южен Кавказ, така и в Югоизточна Европа. Русия може да опита да разпали отново арменския реваншизъм, за което ще има подкрепата както на „Карабахския клан“ в арменската политика, така и вероятно поддръжката на Арменската църква, която е двигател на опозицията срещу мира с Азербайджан и срещу режима на Пашинян. Може да станем свидетели и на опит за предизвикване на конфликт между Азербайджан и Иран, коз който руснаците винаги крият в ръкава си.
При цялото желание на Тръмп да получи Нобеловата награда за мир, много по-възможен сценарий е ожесточаването на военните действия и разширяването на полето на „специалните“, „мокрите“, „хибридните“ и други подобни действия на руската страна, извън границите на Украйна.
В този смисъл, заплахата за Азербайджан е и заплаха срещу енергийната сигурност на Грузия, Турция, България и Гърция на първо място, а след това и на Италия и на цяла Югоизточна Европа.
Българската политика по въпроса ще трябва да изхожда от това разбиране.
