Увеличаването на лихвените проценти от глобалните централни банки, за да се овладее най-голямата инфлация от четири десетилетия, създаде напрежение за банките в Съединените щати и Европа тази година. Повишаването на лихвените проценти обикновено е положително за кредиторите, ако могат да съберат повече от заемите, отколкото плащат на вложителите, но този път беше различно. Някои банки загубиха пари от притежавани облигации – дори от сигурни държавни облигации на САЩ. Това разтърси някои клиенти, които бързо предприеха тегления, подсилени от технологиите и социалните медии. Редица банки фалираха, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Нашата Програма за оценка на финансовия сектор (FSAP) е ключов стълб на наблюдение ни, което проследява отблизо рисковете за финансовата стабилност за отделните държави и измерва колко издръжливи могат да бъдат те. FSAP също така оценява дали надзорът на финансовия сектор, регулирането, инструментите за управление на кризи и предпазните мрежи – като спешна ликвидна подкрепа и застраховка на депозитите – следват най-добрите международни практики. FSAP винаги подлага на „стрес тест“ потенциалните рискове за банките и наскоро подобриха оценката на риска на небанковите финансови посредници, като пенсионни мениджъри, застрахователи и мениджъри на активи.
Нашата работа се извършва на фона на продължаващо повишаване на лихвените проценти на централната банка и потенциала разходите по заеми да останат по-високи за по-дълго време, отколкото инвеститорите, фирмите и домакинствата очакват. Това може да увеличи рисковете за финансовата стабилност и да натежи върху растежа, както отбелязахме през юли.
Пазарна волатилност и бягства
Бързото затягане на паричната политика може да направи пазарите на облигации и лихвени деривати нестабилни. Дори стойността на сигурните ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ спада с цели 30 процента, когато доходността се повиши с 400 базисни пункта – действителен шок за доходността на 10-годишните държавни ценни книжа от 2020 г. насам.
Преди март наблегнахме на рисковете от подобни промени на пазарите на облигации към небанковите финансови компании. Много от тях имат големи инвестиции в облигации и страдат от загуби от оценката. По-специално, инвестиционните фондове могат да се сблъскат с бързи обратни изкупувания, тъй като техните клиенти могат бързо да излязат от нерентабилни фондове.
Бягствата са рядкост за пенсионните и животозастрахователните компании, тъй като притежателите на полици трябва да понесат санкции при предсрочно теглене. Въпреки това компаниите, които използват деривати и други сложни транзакции, за да увеличат възвръщаемостта, може да пострадат от изискване за маржин, тъй като от тях ще се иска да предоставят пари в брой, ако тези инструменти загубят стойност – както се случи с някои пенсионни фондове в Обединеното кралство миналата година.
Тогава събитията през март ни напомниха за важността на бягството от банки. Регулаторните реформи след световната финансова криза изискват банките да държат повече пари в брой и облигации. Освен това в много страни след световната финансова криза банките вече могат да вземат по-лесно заеми от централните банки, за да избегнат продажбата на облигации на падащи пазари. И все пак, в случая с банката на Силиконовата долина, тези предпазни мерки не сработиха добре. Стойността на притежаваните от нея облигации се срина на фона на бързо затягане на паричната политика, удряйки приходите, капитала и паричните буфери. Вложителите видяха тези напрежения и изтеглиха средства. Банката не беше подготвена да получи достъп до ликвидността на централната банка навреме и се провали, както направиха и други американски кредитори.
По-добри измервателни уреди
Въз основа на тези примери, виждаме три важни еволюции за оценките на риска от FSAP:
- Анализите на риска трябва да обърнат повече внимание на потенциално уязвимите по-малки финансови компании, като се започне с оценка на бизнес моделите и проблемите, свързани с управлението на риска. Например, американските власти облекчиха изискванията за стрес тестове за малки и средни банки през 2019 г., което беше критикувано в препоръките на FSAP на САЩ за 2020 г. В резултат на това годишният стрес тест на Федералния резерв и FSAP на САЩ за 2020 г. пропусна Silicon Valley Bank и други регионални банки.
- Анализите трябва да проучат внимателно взаимовръзките между стреса на пазара на активи, печалбите на финансовите компании и риска от напускане, особено за банките. Стандартните стрес тестове на FSAP разглеждат напрежението върху банковия капитал и рисковете поотделно, но не отчитат напълно тяхното взаимодействие.
- FSAP трябва да продължат усилията за по-добро разбиране на разпространението на риска от финансиране във финансовите компании – наречени системни ликвидни рискове. Например турбулентността на пазара на облигации може да предизвика ликвиден стрес в някои компании и след това да се разпространи в цялата екосистема, тъй като те разпродават активите си, намаляват цените си и изтеглят финансиране един от друг. Няколко FSAP приложиха прост, нов системен инструмент за стрес тестване на ликвидност, включително в Турция, Йордания, Чили и Филипините. Освен това FSAP за Мексико за 2022 г. е по-специализиран и разглежда въздействието на изтичането на капитали, тъй като глобалните лихвени проценти и финансовите условия се затягат. По подобен начин FSAP на САЩ за 2020 г. проучи как сътресенията на пазарите на корпоративни облигации се усилват или смекчават от инвестиционни фондове, банки и застрахователи.
- FSAP също така ще продължи да включва развиващите се международни стандарти за регулиране и надзор и управление на кризи. Предишни FSAP за Съединените щати и Швейцария осветлиха регулаторните и надзорни недостатъци, разкрити при банковите фалити по-рано тази година. Те подчертаха, че докато принципите, залегнали в основата на регулаторните реформи след глобалната финансова криза, остават подходящи, на финансовите надзорни органи може да им е липсвало желанието, правната подкрепа и ресурсите, за да върнат проблемните банки в релси.
FSAP през 2023 г
Тази година нашата програма обхваща четири икономики със системно важни финансови сектори, които трябва да бъдат оценявани на всеки пет години: Белгия, Финландия, Швеция и Турция. Ботсвана, Еквадор, Казахстан, Исландия, Йордания, Малдивите и Панама също ще участват доброволно. Подготовката за FSAP за 2024 г. също е в ход, включително задължителни случаи като Китай, Индонезия, Япония, Люксембург, Холандия, Саудитска Арабия и Испания.
Задълбоченото и цялостно наблюдение на финансовия сектор сега би трябвало да бъде още по-ценно от обикновено, като се има предвид повишеното внимание към финансовата стабилност в един голям глобален цикъл на затягане на паричната политика.
