- Постановка
ЕС и светът изживяват криза след криза. През последните 14-15 години ЕС се сблъска с: (1) финансово-икономическата криза от 2007-2008 г., която разтърси и разклати икономическата устойчивост; (2) последва я сериозна дългова криза в редица страни-членки на еврозоната, чието преодоляване внесе немалко напрежения в общността; (3) страните от ЕС бяха заляти от масивна емигрантска вълна както от Азия, така и от Близкия изток, а преодоляването на проблема също сътвори междустранови напрежения; (4) възникна уникалният за ЕС проблем „Брекзит“ и решението му отне значителна енергия, както и внесе нов и непознат елемент на съмнения и междустранови ограничения; (5) сякаш от нищото се появи пандемията Covid-19 и парализира цели икономически сектори; (6) като екстра стартира войната с вероломното нахлуване на агресивна Русия в Украйна и предизвика (и предизвиква) съществено пренареждане на икономически приоритети, както и създава непредвидени ограничения и лишения.
Въпреки неочакваното, непредвидимо и изненадващото наслагване на кризи ЕС показа и показва, че съумява да намира правилни решения и да поддържа относителна устойчивост сред разнообразието от страни-членки. Кризисната последователност безусловно създава социални трудности в отделните държави на общността, за които следва да се държи сметка, както и да се търсят и прилагат приемливи решения.
Измененията в социално-икономическата ситуация в отделните страни са важни сами по себе си, но се съпоставят и сравняват в контекста на промените във всички страни. В това отношение се открояват съпоставимите по своята степен на развитие страни. Своеобразен блок представляват тези страни от Източна Европа, които до 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС. Те са общо 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия) и за тях е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.
Икономическата теория и икономическата статистика е конструирала два основни показателя на социално разслоение, които отразяват: (1) величината на доходна диспропорция и (2) степента на социално разслоение.
Първият показател е индекс, който съотнася дохода на най-богатата (20-процентна) прослойка на обществото, към дохода на най-бедната (20-процентна) прослойка на обществото. За този индекс по-нататък е възприето названието „степен на доходна диспропорция“. Високите стойности на въпросния индекс съответстват на по-голямо подоходно разделение в обществото и обратно. Eurostat оценява и следи годишните стойности на индекса за всички страни-членки на ЕС (а и не само за тях).
Вторият показател е известен в специализираната литература и статистическата практика като „коефициент на Gini” и също се следи ежегодно от Eurostat. Той измерва отношението между кумулативен дял на получен доход, от една страна, съотнесен към кумулативен дял на получаващия този доход население, от друга, и се променя в граници от 0 до 100%. Левият край на коефициента означава пълно равенство (всеки получава един и същи доход), а десният край – пълно неравенство (един получава целия доход, останалите не получават нищо).
Икономическата статистика използва и други допълващи измерители (като например дял на населението под праг на бедност и др.под.), но те като правило са свързани със субективни преценки (например, що е праг на бедност и какъв е той). Това е причината, поради която те не се проследяват в приведения коментар.
2. Степен на доходна диспропорция
На Фигура 1 е представена динамиката (по Eurostat) на индекса на доходната диференциация за страните СИВ-ЕС, за периода след 2008 г. Като правило България поддържа висока доходна диференциация, но периодът има своите особености. През 2009 г. в България е въведен т.нар. плосък данък (10%) и въздействието му върху подоходната диференциация не се чувства пряко. Едва след 2012 г. се наблюдава последователно и стремително нарастване на подоходната диференциация и България съумява да изпревари всички страни СИВ-ЕС, но не само тях, а поддържа максимално подоходно разслоение в обществото сред всички страни на ЕС. Нещо повече, в последните години България изпреварва и съседните балкански страни с изключение на Турция (с индекс около 9 през последните 4-5 години).
Видимо в България е достигната определена степен на насищане на подоходната диференциация, тъй като нейното равнище се поддържа около 8 за годините след 2017 г. Има основания да се счита, че при пандемията Covid-19 преразпределението на доходите в България се подобрява относително (индексът спада под равнището си от 2016 г.!), но продължава да е най-висок в ЕС.
3. Коефициент Gini
Разположението на кривата на изменение на коефициента Gini (Фигура 2) е сходно на това на Фигура 1, тъй като и двата показателя измерват по същество едно и също явление. Открояването на високата степен на социално разслоение в България на Фигура 2 е по-отчетливо.
4. Аналитична оценка
Показателно е, че и на двете фигури еврозоната заема средно положение дори и за страните СИВ-ЕС. В половината страни СИВ-ЕС приведените индикатори са даже чувствително (!) по-ниски. Подобно съотношение показва, че няма основания да се счита, че подоходната диференциация е обратно пропорционална на степента на икономическо развитие. Нерядко конкретни управленски екипи се приплъзват по тази плоскост, която оневинява качеството на макроикономическата политика. Очертаната специфика (най-вече за България) е следствие от конкретно провеждана целенасочена макроикономическа политика.
Оценката за оптимална доходна диференциация, респективно поддържане на оптимална стойност на коефициента Gini, е евристична и не се подчинява на предварително зададени критерии. Уравниловката (ниска доходна диференциация) беше характерна за социалистическия тип управление на страната и опитът показа, че този тип „социална справедливост“ не стимулира икономическия растеж. От друга страна непремерено високата степен на доходна диференциация поражда социално напрежение, което подтиска икономическата активност и може да придобие нежелателни мащаби. Определянето на „оптимума“ е резултат от конкретни макроикономически ангажирани оценки, както и от поемането на национална отговорност. Сравнително ориентировъчна кота се формира от междустранови съпоставки. При всички случаи скоростта на икономически просперитет и социалната стабилност е комплексна оценка за качеството на макроикономическото управление.
Високото социално разслоение създава проблеми, с които макроикономическото управление у нас се съобразява много повече ex-post (при свършен факт), отколкото ex-ante. Това е своеобразен профсъюзен подход при решаването на конкретния проблем. Проблемът се констатира и post factum се търсят и предлагат възможности и методи за притъпяване на негативните последствия. Като правило всички средства опират до възможности за бюджетни манипулации.
Същевременно основният проблем при анализа на степента на социално разслоение е разкриване на причините, поради които той придобива нежелано високи стойности!
Нерядко в различни по характер изследвания (които не са малко в нашата специализирана литература) някак мимоходом се споменава за въздействието на структурни особености на нашата икономика, без да се навлиза в дълбочина. В крайна сметка подобен тип „структурни особености“ опират до поддържането на съществена диференциация на заплащането на труда, по-специално повсеместно сравнително ниско заплащане на труда, което дори се посочва като конкурентно предимство на нашата икономика. Практиката показва по недвусмислен начин, че подобно предимство е илюзорно. Пропуска се същественият факт, че реализираните печалби са съществени и те се присвояват от ограничен кръг собственическо-мениджерски екипи. Пазарната икономика го позволява, но тук следва да се задейства регулаторната функция на макроикономическото управление на страната, което е редно да въздейства върху преразпределението на реализираните доходи, вкл. в интерес на поддържането на поносимо (и ефективно!) социално разслоение. В допълнение – регулативното преразпределение на доходите би следвало да съдейства за пренасочване на собственическо-менаджерския интерес към активизиране на инвестиционната дейност за сметка на показно демонстративното потребление.
Въпросната преразпределителна функция на държавата се материализира чрез системата на данъчно облагане.
Плоският данък в размер на 10% у нас действа пълноценно от 2009 г. насам. Оттогава официалните представители на макроикономическото управление отказват упорито да се ангажират с анализ на последствията от неговото действие. В специализираната литература нееднократно се доказва, че позитивните очаквания от действието на плоския данък у нас не се оправдават. Той ощетява нискодоходната част на населението и облагодетелства (фаворизира) високодоходната част от населението. Именно високодоходната част от населението успява да възпрепятства (вкл. чрез целенасочена лобистка интервенция в НС) преразглеждането на системата на подоходно данъчно облагане. Универсален аргумент е, че при криза не е препоръчително да се променя данъчната системата, а при подем няма необходимост от промяна. Същевременно радетелите на националния интерес в НС с лекота променят ставки на ДДС, въпреки че това е промяна на определен сектор в данъчната система.
5. Заключение
Проблемите, свързани със степента на социално разслоение и разпределението на финансово-икономическите затруднения сред отделни слоеве на населението у нас от изживяваните социално-икономически кризи се знаят, те не са нови и не звучат оригинално. Същественото е, че като правило възможностите за тяхното преодоляване се свързват и опират до третиране на последствията, а не до отстраняване на причините. По една или друга причина се заобикалят същностните особености и императиви на държавното регулиране, което в конкретния случай безусловно се свързва с ощетяване на интереси на високодоходната част от населението, но и до инвестиционното им пренасочване.
Показателно е, че дори и в настоящата предизборна ситуация нито една политическа партия не дискутира степента на социално разслоение, неговите причини и средствата за тяхното отстраняване, както и не поема конкретни ангажименти.
