- Постановка
През последните няколко години страната ни, както и ЕС (а и светът като цяло), беше разтърсена от съществен прираст на цените на потребителските стоки. В такива случаи надделяват песимистичните оценки, толкова повече в страна като България, в която населението е свикнало да изживява ценови катаклизми, най-вече през последните няколко десетилетия.
Разбирането на произтичащите икономически процеси е в основата на приемането на правилни решения както на макро, така и на микро равнище. Прибързаните оценки от различни по характер висши институции у нас, особено и най-вече чувствително преекспонирани, формират погрешни сигнали към икономическите агенти, в резултат на което надделяват объкване и несигурност, съпроводени от изчакване, свиване на инвестиционната активност и икономическа рецесия.
Инфлацията е комплексен показател, който отразява настъпили и настъпващи промени както в социално-икономическата конюнктура, така и в ресурсно-технологичните структури. Това е причината, поради която набързо конструирани иконометрични зависимости за установяване на влияния следва да се приемат внимателно и резервирано, както и да се прави опит за навлизане в дълбочина на протичащите явно и неявно проявявани въздействия.
В приведените по-долу оценки се използват последни данни (до м.ноември 2023 г.) на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията и измененията на цени по стокови групи.
- Инфлационна динамика
НСИ оценява няколко индекса на ценови изменения. Паралелно с широко разпространеният и известен измерител на инфлацията (индекс на потребителските цени, CPI) НСИ изчислява и общ индекс на цени на производител в промишлеността (PPI). В обяснителните бележки на НСИ се посочва, че „индексите на цени на производител се изчисляват за икономическите дейности от добивната, преработващата промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива и доставянето на вода“. По своята същност PPI се идентифицира като индекс на цени на използвани в производството ресурси.
На Фигура 1 е представена годишната динамика на двата агрегирани ценови индекса у нас – на потребителските цени (CPI) и на производствените (ресурсните) цени (PPI). Доколкото промените на ресурсните цени могат да се определят като първични, Фигура 1 отразява въздействието на ресурсните цени върху потребителските цени.
Широко разпространено е мнението, че цените на ресурсите оказват пряко и непосредствено въздействие върху потребителските цени, т.е. че еластичността на потребителските цени от ресурсните е подчертано висока. Фигура 1 демонстрира, че това разбиране далеч не е с повсеместна сила, а и дори и не е вярно.
В относително спокойните следкризисни години 2012-2019 г. динамиката на потребителските и ресурсните цени следва почти паралелен ход. Това са години на относително спокойно икономическо развитие, когато се следва повече икономическо разширяване, отколкото структурно преустройство. Процесът се променя съществено през 2021 г. и той е свързан с осъзнаването на необходимостта от качествена промяна на ресурсно-енергийното осигуряване на икономиката.
От Фигура 1 може да се проследи, че от началото на 2021 г. стартира процес на чувствително повишаване на цените на производствените ресурси, който е свързан и корелира с възприетата политика на равнище ЕС за курс към „зелена“ икономика. Заслужава да се отбележи, че посоченият процес стартира повече от година преди руската военна агресия в Украйна, което дори навежда на мисълта, че управлението на Руската федерация е отчело откроената тенденция и я е инкорпорирала в своите военни действия в очакване на ангажираност на ЕС с овладяване на очерталата се инфлационна спирала. Войната на Русия в Украйна и предприетите контра-мерки от страна на ЕС засилват допълнително ресурсния инфлационен натиск, който към втората половина на 2022 г. бележи рекордни висоти.
Обединеният отпор на европейските страни е доказателство за силата на центрираните колективни усилия и дава позитивен резултат – в рамките на последната година ресурсните цени намаляват с почти една четвърт!
През специфичните последни три турболентни години се очертава значително по-ярко капацитетният потенциал на икономиката като част от европейското икономическо пространство. Въздействието на драстичните колебания на ресурсните цени върху цените на потребителските стоки е подчертано подтиснато. Ако се опитаме да върнем лентата назад във времето ще си спомним, че в средата на 70-те години на ХХ в., през годините на безпрецедентната енергийна криза, българската икономика бе чувствително разколебана, независимо от широко прокламираните уверения на официалните власти за изключителната сигурност на съветските нефтени доставки.
Картината от Фигура 1 показва, че дори през 15-те години на членство в ЕС българската икономика е придобила относителна зрялост, която й позволява да абсорбира драстични изменения на външни ресурсни цени без особени поражения за потребителските равнища. Тя също демонстрира успешната политика на Европейската централна банка, към която българската монетарна политика е стриктно привързана, която съумя да овладее неочакваните драстични промени в европейски и световен план.
Безусловно икономиката е зависима от външни енергийни доставки, но с времето еластичността на потребителските от ресурсните цени постепенно, но последователно, намалява. Икономиката успява да изработи свои собствени вътрешни регулатори, които да съумеят да подтиснат неблагоприятните външни ефекти, с неоценимата помощ на семейството на европейските икономики.
- Заключение
Към третата декада на XXI в. българската икономика вече е съумяла да надживее примитивната си форма на елементарно икономическо битуване, характерно за първите 120 години след последното възстановяване на националния суверенитет. През тези години винаги и всичко зависеше от външните въздействия.
Дори и само 15-годишното членство на страната в ЕС съдейства за узряване на ендогенните икономически взаимодействия. Практиката показва, че външните въздействия се прецеждат през вътрешните икономически структури и се абсорбират по възможно най-безболезнен за населението начин. Изживяваните реалности потвърждават истината и очакването, че ендогенното вътрешно съзряване на икономическите взаимодействия е основата на реалния и осезаем социално-икономически прогрес, при което е възможно овладяването на разрушителните ефекти на външни икономически шокове.
Решаващ принос за това съзряване дава членството на страната в ЕС. За пръв път в последните почти век и половина България получава предложения и внушения за усъвършенствуване на управленските си структури, но не под формата на диктат и неизбежност.
Най-трудно се постига съзряването на субективния фактор. Не са достатъчни отделни личностни проблясвания, необходимо е израстване на националното политико-икономическо съзнание. В това отношение образователната система у нас продължава да бъде в дълг към народа и държавата си.
