„Икономически живот“ многократно е правил преглед на функционирането фиска и поведението на приходната част на държавните бюджети, особено на ролята на преките данъци и предимствата на равните данъци след 2007-2008 г.
Станалите известни намерения за промени в данъчните закони налагат бърз коментар на:
а) въвеждането на 15% данък върху печалбата на глобалните компании и
б) очакваната парламентарна активност на БСП, профсъюзи и недалновидни икономисти за демонтиране на системата за равни (плоски) подоходни данъци в България.
По повод първата идея, прокарана от Г-7, МВФ (с участието на Кристалина Георгиева) и ОИСР, Ричард Ран писа, че тя е толкова лоша, че не е за вярване, че някой правителствен водач, ще я подкрепи, да не говорим за правителствата на 130 страни. Несъстоятелността тук е в следните обстоятелства:
- През юли 2021 г. служебният тогава министър на финансите Василев прокара – без разчети и обсъждане – подкрепа на България за тази инициатива на Г-7;
- Сега промяната ще се обосновава с присъединяването на страната към ОИСР, макар такова изискване да не съществува;
- 15-процентният данък задържа пазарния дял на тези компании и ги защитава от конкуренция, защото всички нововъзникващи, включително регистрирани в България, ще навлизат на глобалния пазар при поне 50% по-лоши данъчни условия;
- Той вреди на конкурентността на Европа, но и на бюджетите на българските правителства – България, според едно изследване на групата на „Зелените“ в ЕП от 2020 г., е единствена страна в ЕС, където тези и всички международни компании плащат данък в пълния изискван по закон размер.
Вторият проблем е самото обсъждане на проектозакони за данъците. Опозицията няма да пропусне за внесе свои изменения, които:
- Въвеждат необлагаем минимум (вероятно на равнището на МРЗ), което ще рече че,
- а) системата за равен данък, работила ползотворно от 2007-2008 г. насам, се разгражда и че
- б) рискът от спад на бюджетните приходи е вероятно над 2 милиарда лева. С всички произтичащи от това последици, включително отлагане на заместването на лева с евро.
- Мнозинството може да засили или намали рисковете от дестабилизация на публичните финанси на България, според решенията, които отстоява и в областта на разходите, субсидиите (компенсациите), социалната политика, МРЗ и непреките данъци.
- При ДДС вдигането на прага за регистрация е полезно за икономиката решение.
- Но остава специалното ДДС-третиране на „временно въведеното“ във връзка с CPVID-19 на редица стоки, въпреки отпадането на привилегиите за част от индустрията на гостоприемството. Тези промени не възстановяват данъчния (приходния) стабилитет и предвидимост от преди COVID-19, нямаха (и не можеше да имат) никакво положително въздействие върху цените на потребителските стоки и услуги и се запазват като фактор за бъдещи бюджетни дефицити в размер на около 300 млн. лева.
- Това ще е повод опозицията да предлага и настоява за запазване и разширяване на привилегии по линия на ДДС.
- При другите непреки данъци (акцизите например) се запазва традицията за внезапни не-консултирани изменения нагоре и въвеждане на държавен контрол върху потреблението на такива стоки (тютюневи изделия, вино и спиртни напитки и техни заместители, включително облагане на домашното производство на бира).
- При акцизите и квази данъците (спазването на административни изисквания и работа на държавната и общинска администрация), МРЗ и субсидиите развитията най-вероятно ще са вредни.
- Това е така, защото през изминалия период на управление на това правителство, то, премиерът и министърът на финансите в частност, не демонстрираха никакви признаци на воля за спиране на компенсации и субсидии въпреки очевидната несъстоятелност на исканията на т.нар. „зърнари“ и подкрепилите ги организации от 22 подотрасъла на селското стопанство и хранителната промишленост.
- По повод МРЗ правителството (министърът на финансите) никога не направи нормален разчет или поне оценка на фискалните, стопанските и социалните последици, или да потърсят алтернативни изчисления на МРЗ (например спрямо средната централна – медианна заплата, или регионална диференциация). Вместо тези традиционни, вече направени и всъщност изисквани от законите за нормативните актове и публичните финанси, подходи при планирането на фиска, всички официални лица от парламентарните му фракции на правителството, включително наглед разумни икономисти, се надпреварваха да разказват колко разумно е увеличението на МРЗ.
- Това поведение ще затрудни отстояването и на сегашната традиция при преките данъци облагането им да е без необлагаем минимум. Нейните предимства са безспорни в сравнение с функционирането на подоходни данъчни системи с такъм минимум и непостоянство на данъците върху труда (т.е. т. нар. „осигуровки“).
В този контекст правителственото мнозинство за пореден път пропусна да създаде условия за намаляване на разходите за информация, работа с изпълнителната власт, и по защита на права, договори и сделки.
При концесиите, които са най-дългосрочните договори, правителствената програмата не просто не създава постоянство и предвидимост, обещава да ги променя. Това тя прави, без да заявява цел или посока. Просто казва, че ще има „преглед на концесионните договори и на концесионните плащания по концесиите за добив на подземни богатства, за пристанищни терминали, за морски плажове, за защитени зони (ски съоръжения) и други с цел по-добра защита на националния интерес.“ Според досегашните изяви на министъра на финансите, това звучи като обещание за рекет.
В плановете по повод здравеопазването, а при внимателен прочит на програмата вероятно и в областта на енергетиката и опазването на околната среда, също присъстват елементи на изнудване и рекет. В този контекст непременно трябва да се спомене и идеята събирачите на билки, гъби и други да бъдат облагани с патентен данък, който да замени настоящото 10% облагане, както е при всяка друга трудова дейност.
