Вече силно засегната в икономически план от наложените ѝ санкции, Русия остава и изключително уязвима в областта на технологиите, изтъква в своя статия в Capital.fr Мишел Санти, макроикономист, специалист по финансови пазари и централни банки…
През 2014 г. Москва понесе първите санкции от Европа, САЩ и Канада като ответна мярка на анексирането на Крим. Тогава ставаше дума за замразяване на активи и за рестриктивни мерки, които засегнаха 185 физически и 48 юридически лица. Тези първи мерки повлияха негативно на икономиката на Русия, както пише в статия в NATO Review публикувана през юли 2015 година. Данните изнесени в нея, потвърдиха навлизането на Русия в рецесия с отрицателен ръст на БВП от -2,2% през първото тримесечие на 2015 г. в сравнение с първото тримесечие на 2014 година.
Много изследователи считат, че комбинираният ефект от тези санкции и спадането на цените на петрола доведе до намаляването на стойността на рублата и увеличаването на бягството на капитали. В резултат износът се срина, а цените на хранителните продукти скочиха.
Но също така Русия е силно уязвима в технологичната област. Тази зависимост има корените си още в съветско време, когато СССР изнасяше повече машини и оборудване, отколкото внасяше. Същевременно стойността на този внос надхвърляше 7 пъти, а понякога дори 10 пъти стойността на износа. Този модел продължава и в наши дни, тъй като страната не може да произвежда високотехнологични машини, частично и поради факта, че позволи разуршаването на това, което остана от наследения индустриален потенциал от времето на комунизма.
Увеличаването на цените на петрола, поне по време на първите два мандата на Путин, довърши започнатото и отслаби още повече научно-техническия потенциал на Русия. Страната заложи основно на инвестиции в произвоството на енергоресурсите, като прибягна широко до закупуването на чуждестранна техонология. Руските предприятия от отрасъла внасят повече от половината от необходимото им оборудване и дори 90%, когато става дума за технологии за добив на петрол и газ и за хидравличен фракинг.
Руската отбранителна промишленост внася 30% от необходимата ѝ електроника. Ако националната индустрия задоволява 80% от нуждите на страната от строителни материали, цимент и строителна техника, то тя трябва да внася 100% от необходимите ѝ машини, работещи с лазер и ултразвук. Като цяло политиката, имаща за цел да замени вноса с местна продукция посредством увеличаване на инвестициите претърпя към момента пълен провал.
Така Европейският съюз остава най-големият доставчик за Русия на стратегическо оборудване и Китай не може да го замести, дори ако негова машина струва $1000 срещу $100 000 за нейния германски или швейцарски еквивалент. Китай също не разполага с високи технологии необходими за производството на компоненти за самолетостроителната промишленост, 40% от които той внася от Европа и САЩ.
Проблемът се задълбочава и от това, че процесори, електронни чипове и други високотехнологични елементи, необходими за руската сателитна система ГЛОНАСС (еквивалент на американската GPS и европейската Galileo), която управлява руската ракетна отбрана, не могат да бъдат закупени в Китай, тъй като той не ги произвежда. Това принуждава Русия да забави своите собствени програми.
Тази голяма слабост на руската икономика е структурна, защото дейността ѝ се контролира от няколко огромни конгломерата, собственост на държавата и малък брой лица зависещи едно от друго. Всички те лакомо се стремят да си поделят голямата торта на суровините. Така имаме ниско производителна икономика и скок на цените на хранителните продукти с 30% в сравнение с времето от преди пандемията, което се дължи на едно силно дефицитно селско стопанство допълнително отслабено от първите санкции. В тези условия на Русия ще бъде много трудно да преодолее последствията от нови наказателни мерки.
Превод Георги Саулов
