САЩ в търсене на Светия Граал срещу инфлацията

САЩ в търсене на Светия Граал срещу инфлацията

Цените в САЩ достигнаха рекордните равнища от 1982 г., период влязъл в историята като „Великата инфлация“. Федералният резерв се готви да използва традиционните оръжия в борбата срещу инфлацията. Но много икономисти считат, че в контекста на сегашната пандемична обстановка трябва да се обърне поглед към други решения. През декември цените се покачиха със 7% в сравнение с година по-рано по данни на американския департамент по труда, пише в свой коментар France24.

Това, което тревожи повече икономистите е, че този взрив на цените се проявява вече като тенденция, след като продължава седми месец подред в САЩ.

Не е изненадващо, че хората, които гледат оптимистично на проблема, стават все по-мълчаливи. Между тях е и председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който до края на 2021 г. упорито твърдеше, че инфлацията е преходно явление и че трябва да се даде на световната икономика време да се приспособи към новата пост-пандемична реалност.

Федералният резерв смени лагера. Малко преди обявяването на процента на инфлацията той изостави термина „временно“, с който описваше повишаването на цените. „Инфлацията е сериозна заплаха и, ако трябва да се увеличат лихвите, ние ще го направим“, заяви Джеръм Пауъл.

Той допълни, че вероятно ще трябва да се сложи край на политиката на „агресивна монетарна подкрепа за икономиката, както по времето на пандемията“ в опит да се ограничи темпа на инфлацията.

Увеличаването на лихвите и намаляването на инжекциите за ликвидност на пазара са традиционните оръжия на централните банки за борба срещу инфлационния риск още от края на 70-те години. Целта им: да се намали потреблението – тъй като парите са по-скъпи и тяхното количество в обръщението е по-малко – което би предизвикало покачване на цените, ако търсенето превишава предлагането.

Прилагането на това класическо антиинфлационно лечение крие в себе си риск от появата на нежелани вторични ефекти. Покачването на лихвените проценти в САЩ през 70-те години позволи значително да се понижат цените, но повлече със себе си повишаване на безработицата и предизвика фалита на Мексико, което беше потънало в дългове“, припомня Wall Street Journal. В действителност намаляването на потреблението води до спад в икономическата активност, който може да предизвика рецесия, докато повишаването на лихвените проценти означава, че задлъжнелите страни (като Мексико по онова време) ще трябва да плащат повече по дълговете си.

Но този традиционен „здрав разум“ в борбата срещу инфлацията е във все по-голяма степен поставян под съмнение. „Днес вече нямаме адекватна теория за обясняване на инфлацията“, казва видният британски икономически коментатор Дънкън Уелдън.

Фактът, че цените не се повишиха, когато лихвите в САЩ бяха твърде ниски в продължение на години и безработицата беше на много ниско равнище, опровергава класическите теории за инфлацията“, споделя в блога си икономистът от Колумбийския университет Адам Тууз. А пък един от водещите икономисти  във Федералния резерв Джереми Руд предизвика малка сензация в икономическите среди, когато през септември 2021 година публикува материал, в който признава, че централната банка не знае на „кой господ да се помоли“, за да предвиди инфлацията.

В контекста на тази теоретична икономическа безпътица се чуха други гласове, които предлагат алтернативни лекарства срещу инфлацията в тези пандемични времена.

Да се контролират цените, както по време на война

Малко след Коледа една германска икономистка, Изабела Вебер, предизвика бурна реакция в американските икономически среди с предложението си за засилване на намесата на държавата. „Това е напълно безумна идея“, реагира незабавно носителят на Нобелава награда за икономика през 2008 г. Пол Кругман.

Какъв е грехът на Изабела Вебер? В статия, публикувана на 28 декември в Гардиън тя се обявява за контрол върху цените, както след Втората световна война. Тя смята, че е погрешно да се сравнява сегашният инфлационен натиск с този от 70-те години, а е по-правилно да се прави паралел с 1946 г.

Тогава, както и сега, стотици милиони потребители излизат от период на лишения (тогава война, сега карантина и медицински ограничения) и искат да похарчат спестяванията си. За съжаление предлагането не отговаря на търсенето (предприятия, които трябва да бъдат възстановени след войната, разрушени снабдителни вериги сега), което поражда инфлация. Тогава американското правителство избра контрола върху цените с цел да ограничи повишаването им, докато производствените предприятия започнат отново да работяят. Защо да не се направи същото и днес, пита Изабела Вебер.

„Това няма да проработи“, отговориха в един глас икономисти както от десния, така и от левия политико-икономически спектър. Някои ултра-либерални икономисти като испанеца Даниел Лакайе смятат, че това предложение е достойно за „пагубната икономическа политика във Венецуела или Аржентина“. Други, като Пол Кругман, считат, че такива мерки няма да премахнат основните причини за инфлацията и могат да имат само временен успех.

Вината на големите компании

Може ли проблемът да е в алчността на големите компании? Според някои историци и икономисти няма никакво съмнение, че ценовата политика на Walmart, Amazon и другите големи фирми, които имат практически монополно положение на пазара, частично обяснява инфлацията.

Инфлацията е само симптом. Коренът на злото е в прекалено голямото съсредоточаване на икономическа власт в ръцете на няколко големи компании“, подчертава Робърт Райш, министър на труда в правителството на Бил Клинтън. Това е мнението и на американския специалист по икономическа история Мег Джейкъбс, която твърди, че „трябва да се разбият големите конгломерати, ако искаме да преборим инфлацията“.

Те припомнят, че през 2021 г. по-голямата част от тези мастодонти „увеличиха печалбите си, въпреки повишаването на цените на суровините, труда и транспорта поради пандемията“. С други думи тези предприятия „компенсираха това повишаване като раздуха неимоверно цените за крайните потребители“.

Мастодонтите можаха да си го позволят само защото нямат реални конкуренти, способни да предложат алтернатви на по-ниски цени“, смята Робърт Райш. Изводът: „най-бързият начин да се преборим с инфлацията е да разбием тези монополи, за да може да се създаде по-благоприятна конкурентоспособна среда“.

Повече имигранти, за да паднат цените

Американската търговска камара предлага да се атакува рекордната инфлация с привличането на повече чуждестранни работници.

Какво е връзката между имиграцията и инфлацията? Една от причините на взрива на цените е, че стоките трудно достигат до магазините, докато в същото време потребителите искат да купуват. Така стоките са по-малко и съответно стават по-скъпи. А една от причините за това е, че в момента САЩ се сблъскват с исторически дефицит на работна ръка в някои зле платени отрасли като транспорта.

Търговската камара настоява САЩ да отворят широко границите си за имигранти, които ще извършват работата, която американците не искат. „Това би позволило да се възстанови равновесието между търсенето и предлагането“, заключава Сюзън Кларк, директор на Търговската камара.

Коментар на France24, превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"