- Еврозонова одисея
На 17.02.2023 г. Министърът на финансите г-жа Росица Велкова-Желева обяви, че „България няма да подава искане за Конвергентни доклади към ЕК и ЕЦБ в края на м. февруари, тъй като не сме изпълнили поетите с влизането ни във Валутен механизъм 2 ангажименти и не отговаряме на критерия за инфлацията“. Както се изяснява от думите на Министъра на финансите „… по време на разговорите в Брюксел … европейските партньори отчитат, че страната ни има сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемане на необходими промени в няколко закона… Другият критерий, който не изпълняваме, е инфлацията…“.
От брифинга на Министъра на финансите се разбира, че България е била склонна и готова да подава искане за Конвергентни доклади, но след като е узнала официално изразеното мнение на европейските ни партньори се е отказала от намерението си.
Безусловно българското Правителство е било наясно с неизпълнението на част от формално изискуемите критерии. Въпреки това обаче е било настроено да се нареди чинно на опашка пред съответните европейски институции в очакване на може би някакво позитивно (?) решение.
Поведението на българското правителство в конкретния случай (да пробваме, пък може и да стане) е обидно за всеки един български гражданин, както и за България като цяло. То вероятно ще кънти „от урва на урва и от век на век“ като крещящ пример за необмислена и неадекватна правителствена преценка.
2. Правителствена слепота
Има поне четири факта и статистики, които са свързани с евентуалното членство на страната в еврозоната и които правителството няма никакво желание да погледне (то да е отзади), още повече да ги осмисли и да размишлява върху тях.
Първо, равнището на потребителските цени у нас е около 55% от средноевропейското (2021 г.). Същият този показател за Хърватия е около 70%. Тя е била примерно такава за всички страни от Източна Европа към момента на включването им в еврозоната.
Логиката на икономическото съжителство в монетарен съюз (еврозона), както и историческата динамика и перспектива, предполагат гравитация на ценовите равнища сред страните-членки. Ценовото сближаване е по-ярко изразено при страните-членки на еврозоната, отколкото при страните в дерогация.
При включване на страната ни в еврозоната цените у нас ще гравитират с относително бързи темпове към тези в еврозоната. Това предполага, че в началните 5-7 години на директното ни включване към еврозоната динамиката на вътрешните цени ще превишава тази в еврозоната с примерно 3-5 процентни пункта, т.е. ако инфлацията в еврозоната е 2%, у нас тя ще бъде (вероятно) около 5-6% в рамките на първите поне 5-7 години. Това ще съдейства за създаване и поддържане на социално напрежение, което е редно да се предвиди и своевременно да се реагира. Паралелно със социалното напрежение, изпреварващият ръст на цените у нас спрямо този в еврозоната ще създаде проблеми в местното производство, по-специално ще намали конкурентноспособността на икономиката ни, която и без това е на плачевно равнище.
Показателно е, че за периода 2015-2022 г. средногодишната инфлация (HCPI) в еврозоната е 2,2%, докато средногодишната инфлация в Естония (както и в Литва) е 4,7%. Балтийските страни съумяха успешно да абсорбират изпреварващата си инфлация най-вече поради добрата си подготвеност.
Плавността на прехода предполага обиране на част от ценовия луфт преди включване към еврозоната. Това може да стане отчасти чрез освобождаването на българския лев от желязната прегръдка на евро. По-високата инфлация след включване към еврозоната ще индуцира анти евроатлантически настроения с трудно предвидими последствия, докато предварителната инфлация ще се свърже с усъвършенствуване на ценовите и икономически структури.
Няма индикация, че правителството разбира същността на този конкретен проблем.
Второ, текущата оценка на БВП на човек от населението у нас е под една трета от средногодишната оценка на показателя в ЕС (2021 г.). Същият показател за Хърватия е 46%. Той е бил примерно такъв за всички страни от Източна Европа към момента на включването им в еврозоната.
Ядрото на страните в еврозоната действа като своеобразен гравитационен център. Включването към еврозоната освобождава и премахва всякакви ограничения за свободно презгранично придвижване на стоки, капитали и хора. Не е случайно, че в Народното събрание се появиха трудности при приемането на изискуемите законови промени за включването ни в еврозоната, тъй като те променят условията за установяване на икономическо равновесие. Преките социално-икономическите сравнения ще се приемат и почувстват много по-явно и болезнено както от населението, така и от икономиката ни. Българският бизнес и общество като цяло все още не е подготвено за приемане на европейските условия за икономическо равновесие.
Няма отговорно ангажирани проекции на последствията от промяната на законодателството поне в средносрочен план. Действа се на принципа: „Да се включим към еврозоната сега, а след това ще мислим как да предоговаряме при вече свършен факт“.
Аналогично беше и поведението на правителството при приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост. Макар и с голямо закъснение правителството изрази готовност за приемане на условията, които бяха свързани с отпускането на солидно европейско финансиране, предвидено в пакта за възстановяване и устойчивост. Непосредствено след това възникна проблемът със закриването на промишления комплекс „Марица-изток“ и набързо се взе решение да се иска предоговаряне на недавна съгласуваното и подписано споразумение.
Няма индикация, че правителството разбира същността на този конкретен проблем.
Трето, БНБ публикува предварителна информация за платежния баланс на страната (стандартно представяне) за 2022 г., в съответствие с който нетният износ на български капитали в чужбина достига рекордно равнище от 10,2 млрд.EUR (7,7 млрд.EUR през 2021 г.), докато притокът на чуждестранен капитал за 2022 г. се оценява на 6,3 млрд.EUR (4,4 млрд.EUR през 2021 г.). Нормата на натрупване в страната спадна също на рекордно ниско равнище от около 16-17%. Инвестициите в страната (Бруто образуване на основен капитал) за 2022 г. се очертават да бъдат около 12-13 млрд.EUR, т.е. нетният износ на български капитали е повече от 80% от вътрешните за страната инвестиции.
Правителството не забелязва очертаната негативна тенденция, не я анализира и осмисля, не я проектира. Толкова повече, че има изгледи с включването на страната в еврозоната процесът на изтичане на български капитали в чужбина да се интензифицира.
Няма индикация, че правителството разбира същността на този конкретен проблем.
Четвърто, делът на левовата съставка в депозитите на предприятията, домакинствата и НТООД у нас нараства от 47% през 2009 г. на 65% през 2022 г. Същият показател за хърватската куна в Хърватия е 28%.
Делът на левовата съставка в кредити на предприятията, домакинствата и НТООД у нас нараства от 36% през 2011 г. на повече от 74% през 2022 г.
Населението и предприятията у нас не показват желание да преминат от левови на евро позиции както при депозитите, така и при кредитите. Неявно изразяваните предпочитания не са за евро.
Цитираната по-горе статистика корелира с въздържаното отношение на населението към включването на страната в еврозоната, както и с немалката част, която проявява открито несъгласие. Добре подготвени тарикати-политикани съумяват майсторски да използват ситуацията преди всичко (а и единствено) в свой собствен интерес.
Правителството не забелязва явно очертаната тенденция, не я анализира и осмисля, не я проектира.
Няма индикация, че правителството разбира същността на този конкретен проблем.
3. Заключение
Мястото на България е в еврозоната. Въпросът не е „Дали?“, а „Кога?“.
Включването на страната в еврозоната изисква и предполага подходяща и добра предварителна подготовка, в съответствие с явни и неявни критерии. В противен случай вместо изписване на вежди може да се стигне до повреждане на очи. Недобрата и неадекватна преценка на ситуацията може да активизира немалката анти евроатлантическа прослойка у нас, която е доказала и доказва своята агресивност и фанатична користност. Илюзия e да се мисли, че евентуално колебание в масовите настроения няма да бъде използвано безогледно.
Волю или неволю българските правителства вървят по направление, което преценяват като определящо течение. Високи и безкомпромисни гласове в отделни кръгове се извисяват и индуцират определено поведение, а правителствата се стремят да им угодят и да бъдат „добри“. Подобно поведение граничи с безотговорност.
Трудната задача на правителствата у нас е да създават условия за интензивен икономически растеж, който да доближи страната ни към средните равнища в ЕС. Оттам нататък включването към еврозоната ще се получи естествено и безболезнено. Порядъкът не е да се включим в еврозоната, че така да си оправим (автоматично?) икономиката, а да си оправим икономиката така, че да бъдем равностойни партньори на страните от еврозоната.
Доминиращ принцип на управление у нас е: „Ще я караме така, а ако нещо се обърка, друг да му мисли“!
