Когато финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 се срещнат в Гандинагар следващата седмица, светът ще търси съвместни действия за справяне с нарастващата икономическа фрагментация, забавящия се растеж и високата инфлация. Гъвкавата многостранна подкрепа е жизненоважна за справяне с общите предизвикателства, породени от уязвимостта на дълга, изменението на климата и ограниченото концесионно финансиране – особено за държави, засегнати от шокове, които не са причинени от тях, изтъква директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в анализ, публикуван в блога на фонда…
Перспектива: устойчивост сред предизвикателства
През април МВФ прогнозира глобален растеж от 2,8 процента през 2023 г., което е спад от 3,5 процента през 2022 г. По-голямата част от него – над 70 процента – се очаква да дойде от Азиатско-тихоокеанския регион.
И все пак последните високочестотни индикатори рисуват смесена картина: слабостта в производството контрастира с устойчивостта на услугите в страните от Г-20 и силните пазари на труда в развитите икономики. В същото време финансовата нестабилност, разкрита от строгата парична политика, изисква внимателно управление — особено след като възстановяването на ценовата стабилност остава приоритет.
Глобалната обща инфлация изглежда е достигнала своя връх, а основната инфлация се е понижила донякъде, особено в Индия. Но в повечето страни от Г-20 – особено в развитите икономики – инфлацията остава доста над целите на централните банки.
Справяне с инфлацията и стимулиране на растежа
В борбата с инфлацията има някои ранни признаци за преминаване на паричната политика към активност, като стандартите за банково кредитиране се затягат в еврозоната и Съединените щати. Въпреки това политиците трябва да избягват „преждевременни празненства“: уроците от предишни инфлационни епизоди показват, че облекчаването на политиката твърде рано може да отмени напредъка по отношение на инфлацията.
Ето защо е жизненоважно да се запази курсът на паричната политика, докато инфлацията не бъде трайно сведена до целта, като същевременно се наблюдават внимателно рисковете във финансовия сектор. Тук са необходими ясна комуникация на централната банка и надзор на финансовия сектор, за да се намали рискът от разрушителни промени във финансовите условия.
Фискалната политика също трябва да изиграе своята роля. Затягането на кесията след период на свързана с пандемията изключителна подкрепа може да подпомогне дезинфлацията, да възстанови буферите и да подобри устойчивостта на дълга, може да са необходими и временни и целенасочени мерки, за да се помогне на уязвимите хора да се справят с непосредствената криза с разходите за живот.
В същото време усилията за консолидация трябва да защитават инвестициите, стимулиращи растежа, където пространството позволява. Защо? Тъй като, докато перспективите в близко бъдеще са смесени, средносрочните перспективи за световната икономика остават мрачни.
Прогнозата на МВФ за глобален растеж в средносрочен план е около 3 процента – доста под историческата средна стойност от 3,8 процента през 2000-19 г. Освен това икономическата фрагментация както ще подкопае растежа, така и ще затрудни справянето с належащите глобални предизвикателства – от нарастващите кризи на държавния дълг до екзистенциалната заплаха от изменението на климата.
Значението на съвместните действия
Добрата новина е, че видяхме как международната общност може да постигне резултат, когато различията се оставят настрана.
През юни видяхме пробива в преструктурирането на дълга на Замбия. Това беше важен крайъгълен камък за общата рамка на Г-20, която се роди в резултат на усилията на властите в страната, както и на членовете на Парижкия клуб и други страни като Китай, Индия и Саудитска Арабия. Споразумението отключва допълнително финансиране като част от споразумението с МВФ на стойност 1,3 милиарда долара, договорено през август 2022 г.
В допълнение към напредъка в преструктурирането на дълга на Чад, този резултат се основава и на доверието и по-доброто разбирателство между кредиторите и длъжниците, въведени чрез Кръглата маса за глобалния държавен дълг.
Но работата все още не е свършена. Необходими са повече усилия за ускоряване на процеса на преструктуриране на дълга чрез ясни срокове, спиране на обслужването на дълга по време на преговорите и подобрена координация на кредиторите относно третирането на дълга за държави извън Общата рамка.
Г-20 миналия месец също така обяви постигането на 100 милиарда долара обещания за специални права на тираж (СПТ), които да бъдат насочени от по-богатите към по-бедните страни. Поставянето на тази цел е силен сигнал за широка международна солидарност, поставена от Г-20 след рекордните 650 милиарда долара разпределени от МВФ СПТ през 2021 г. Трябва също така да се вдъхновим от членовете, които амбициозно вдигнаха своите обещания за насочване на СПТ: Франция и Япония до 40 процента от техните разпределения, а Китай до 34 процента.
Такава изключителна щедрост позволи на МВФ да направи още повече за членовете си. Около 29 милиарда долара СПТ, обещани на Тръста за намаляване на бедността и растеж (PRGT) от 2020 г. насам, ни помагат да предоставим по-висока и по-голяма финансова подкрепа на страните с ниски доходи при нулева лихва.
Освен това около 42 милиарда долара под формата на СПТ вече са предоставени на Тръста за устойчивост и устойчивост (RST) на МВФ, който стартира миналата година. Девет членове получиха одобрение за RST финансиране и десетки други подадоха заявки.
Програмите по RST ще подкрепят реформи в областта на климата, като интегриране на съображения за климата във фискалното планиране в Коста Рика и укрепване на управлението на свързания с климата риск за финансовите институции на Сейшелите. А в Руанда и Барбадос ресурсите от RST допълват подкрепата от многостранни банки за развитие, които заедно се очаква да катализират допълнително финансиране от частния сектор, включително частни инвестиции в проекти за климата.
Подкрепа за уязвими страни
Колкото и важни да са тези етапи обаче, те сами по себе си не са достатъчни. Много уязвими нововъзникващи пазари и икономики с ниски доходи са в края на множество сътресения и фундаментални преходи.
Вземете изменението на климата, където те са допринесли много малко за проблема, но са най-уязвими към последствията. Или кризата с разходите за живот и високите лихвени проценти, които нанасят непропорционални жертви, тласкайки повече държави към дългови затруднения и застрашавайки перспективите за развитие. Добавете към това нарастваща икономическа фрагментация, която може да ги лиши от предимствата на интегрирана глобална икономика, която осигури висок растеж и повиши жизнения стандарт на милиарди хора.
Взети заедно, тези предизвикателства означават, че страните ще се нуждаят от повече подкрепа през следващите месеци и години – за да осигурят икономическа стабилност и да се върнат на пътя към сближаване на доходите с напредналите икономики. Силните многостранни институции имат жизненоважна роля в предоставянето на тази подкрепа, особено IDA, фондът на Световната банка за страните с ниски доходи и МВФ.
Реформи и ресурси на МВФ
Много държави са преминавали през трудни преходи и преди и на всеки етап МВФ е бил част от глобалния отговор, адаптирайки се, за да помогне на нашите членове и гражданите им да се изправят пред новите предизвикателства. Сега – изправени пред нов набор от преходи – ще продължим да се адаптираме и да реагираме гъвкаво: както чрез навременни промени в политиката, така и чрез по-големи ресурси.
Най-важният приоритет е бързото и успешно завършване на 16-ия преглед на квотите: увеличаване на общия размер на ресурсите от квотите на МВФ – които са от решаващо значение за стабилна глобална финансова предпазна мрежа – с внимание към това как се е развила световната икономика.
Това трябва да бъде допълнено от решения за попълване на концесионните ресурси на Фонда за уязвими страни: напълно финансиран PRGT и попълнен тръст за ограничаване и помощ при катастрофи, който осигурява облекчаване на обслужването на дълга, когато страните са засегнати от големи сътресения.
Успоредно с това проучваме реформи в нашия инструментариум за кредитиране, включително корекции на предпазни инструменти, за да отговарят по-добре на нуждите на нашите членове. Също така търсим начини за по-добро отчитане на това как изменението на климата влияе върху устойчивостта на дълга и за засилване на нашата подкрепа за страните, засегнати от шокове, свързани с климата.
Заедно тези стъпки ще гарантират, че МВФ ще остане приобщаваща институция, способна да обслужва нуждите на цялото си членство, особено на уязвимите нововъзникващи и развиващи се икономики.
Ключовата роля на Г-20
В свят, който е по-податлив на сътресения и във време на фундаментални преходи – от изменението на климата и дългови затруднения до търговско напрежение и икономическа фрагментация – светът има големи очаквания към световните политици и с право. Трябва да действаме сега и заедно, за да върнем всички страни на устойчив път към растеж и просперитет. Това изисква силно лидерство от страна на Г-20, за да се гарантира, че международната финансова архитектура е подходяща за целта с добре финансиран и представителен МВФ в центъра. Глобалният отговор трябва да бъде съизмерим по размер с предизвикателствата пред света.
