- Постановка
В последно време се чуват настойчиви искания от различни професионални и производствени групи, както и от техни представители, за увеличаване на държавните субсидии. Формалният повод са нарастналите цени на енергията, но неизказаното желание е за прираст на субсидиите по принцип. Гласуваната „по изключение“ държавна помощ се отчита като недостатъчна и се настоява за неопределено продължаване на срока й на действие. Особено високогласни, дори агресивни, са представителите на Асоциация на индустриалния капитал в България. Не изостават и представителите на Българската стопанска камара. Подобен тип искания повишават необходимостта от безпристрастен поглед върху ситуацията.
Данни за величината на сумарната държавна субсидия за производствени цели фигурират в статистиката на НСИ за БВП, по метода на доходите, ЕСС код D3. В официалните методологически бележки на НСИ се уточнява, че въпросният показател отразява „…субсидиите върху производството, предоставени на стопанските единици“. Същият показател по величина фигурира и в специализираната статистика на Eurostat, откъдето са почерпени приведените по-долу данни.
За сравнителни цели са използвани данни за страни, които са относително съпоставими най-малко като съдба. По-точно се проследява състоянието на страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на социалистическия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС. Това са общо девет страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. За тези страни е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.
2. Сравнителна междустранова съпоставка
На Фигура 1 е представена динамиката на производствените субсидии на деветте страни СИВ-ЕС, за 2007-2021 г., съотнесена към текущото равнище на БВП в съответната страна.
За оценявания период относителният размер на производствените субсидии у нас нараства стъпаловидно. Кризата от 2008 г. не въздейства върху субсидиите, но встъпването в длъжност на правителството на Пл. Орешарски (2013 г.) води до тяхното нарастване с повече от един процентен пункт – от около 2% до над 3% от БВП. Така се задържа до третото правителство на Б. Борисов (2017 г.), когато се отбелязва нов прираст на производствените субсидии, примерно със същия размер. Последните две Covid-19 години (2020-2021 г.) дават нов значителен тласък на прираста на производствените субсидии, който видимо не се е успокоил. Информацията за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за първите девет месеца на текущата година показва прираст на субсидиите (отчитани в консолидирания държавен бюджет) спрямо предходната година с около 80%!
На Фигура 1 може да се проследи рекордният за ЕС прираст на производствените субсидии в България. У нас той е най-висок не само за страните СИВ-ЕС, но и сред всички страни-членки на ЕС. Единствено Гърция се конкурира в това отношение с нас, и то през последните две Covid-19 години. За последната 2021 г. например средният относителен размер на производствените субсидии в ЕС е два пъти по-нисък от този в България. Непосредствено следващите страни след България и Гърция в тази наредба са с повече от един процентен пункт по-ниски субсидии, т.е. под 5% от БВП за последната година.
Прави впечатление въздействието върху производствените субсидии на двете години с Covid-19. През първата Covid-19 година (2020 г.) се отбелязва повишаване на относителното равнище на производствените субсидии, но през втората година се фиксира тенденция на връщане към старите равнища. Това е тенденция за всички страни-членки на ЕС. При нас обаче Covid-19 се използва като претекст за ново значително повишаване на производствените субсидии.
От разположението на кривите на Фигура 1 се откроява още една особеност – различието между страните СИВ-ЕС, които са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия, с включена в тази група и България в качеството си на страна с дългогодишно действащ паричен съвет), от една страна, и страни СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната (Полша, Румъния, Унгария и Чехия), от друга. При първата група страни средният относителен размер на производствените субсидии през 2021 г. е 3,3% от БВП, докато при втората група страни тя е значително по-ниска (2,3%). Първата група страни СИВ-ЕС (членки на еврозоната) по-трудно се справят с кризисните предизвикателства и чувстват необходимост от странични (непазарни) производствени стимулатори, докато втората група страни (нечленки на еврозоната) съумяват да решават проблемите си в кризисната ситуация без използване на непазарни стимуланти. Налага се изводът, че страните-членки на еврозоната от разглежданата група имат нерешени въпроси на макроикономическо равнище, които не ги правят равноправни с ядрото страни в еврозоната.
3. Заключение
Използването на държавни производствени субсидии в една съвременна пазарна икономика е и трябва да бъде много повече и предимно изключение, отколкото практика. Не е работа на правителството да оперира с пари на данъкоплатците за подпомагане на производства по своя собствена субективна преценка или под въздействие на добре организиран и манипулиран натиск. Последствията не могат да бъдат положителни, а и никога не са били, особено и най-вече в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Светът е изживявал не една икономическа криза и е сигурно, че ще изживява в бъдеще немалко неочаквани и непредвидени икономически кризи. По думите на Шумпетер светът не бива да се плаши от икономически депресии. Също според него депресията за капитализма е добър студен душ. А според Мински стабилността в капиталистическата икономика е сама по себе си дестабилизираща.
Бизнесът трябва самостоятелно да намира пътища и начини за справяне с променливата икономическа среда и конюнктура. Световният бизнес съумя да изживее енергийната криза от средата на 70-те години на миналия век и да се адаптира към драстично променената среда, когато цените на течните горива се повишиха три пъти за половин година и близо 12 пъти в рамките на една петилетка! Съпоставката с текущата ситуация е несравнима и немислима.
Българският управленски елит не може да се освободи от измислената си мисия да поддържа проблематични национални бизнес начинания с финансови инжекции. Бизнесът трябва да расте не в саксия, а в полето, там, където има ветрове, бури, пек, студ, дъжд, сняг и градушка и какво ли не още. Ще има неиздържали и фалирали производители и то е неизбежно, но ще се появят нови предприемачи, нови производства и ще стартират нови инвестиционни проекти. Колективното ръководство на българския бизнес лее сълзи за невъзможната бизнес среда, а не обелва и дума за сдържаната инвестиционна активност на същия този бизнес и за масираното презгранично изтичане на местни капитали.
Задача на правителството е да създава и да поддържа благоприятна инвестиционна среда. Подобна задача се решава както чрез качествено функциониращи институции, така и чрез финансиране на публични инфраструктурни проекти от национална важност. Останалото е работа на предприемачите.
