Негативните регионални демографски процеси често се характеризират като необратими, за да се оправдаят определени политики за развитие, включително инвестирането на внушителни публични средства. Някои примери от планинските райони на България опровергават този песимизъм: има случаи както на частично демографско възстановяване след западане на моноиндустрии**, така и на замяна на моноиндустрия с разнообразна секторна структура, без това да се отрази негативно на показателите за населението.
Първият случай – частично възстановяване след демографски срив, провокиран от залеза на моноиндустрия – все още е в ранна фаза, но все пак е отчетливо виден. Маджарово в Източните Родопи изживява тежко закриването на оловно-цинковите мини през 1998 г. Заетите в добивната промишленост масово мигрират в други части на страната; построените 43 жилищни блока за миньорите са почти изпразнени от обитатели. Местен жител през 2013 г. обобщава: „Градът беше създаден от рудодобива и умря заедно с него. Беше пълен с хора, а сега останаха само кучетата и паметниците“ (Събев и Йорданов, 2014, стр. 41).
Между 1992 и 2010 г. населението на град Маджарово спада с 65%. Но това не е „краят“: между 2010 и 2020 г. населението на община Маджарово нараства с почти 9%, което е петият най-висок прираст сред всички планински общини и седмият за всички общини в България. Значението на коментирания ръст на населението не трябва да се преувеличава, тъй като той е изчислен спрямо ниска база и в абсолютна стойност възлиза на едва 166 нови жители на общината. Но това все пак е позитивна индикация, тъй като е следствие от засилваща се секторна диверсификация.
На първо място, районът на Маджарово печели национална популярност с високото си биоразнообразие, което става основа за екологичен туризъм с наблюдение на диви животни в естествена среда. Този екологичен туризъм се допълва от познавателни туристически програми, възползващи се от богатата геологична история и археологическото наследство в общината. В с. Горно поле в близост до гр. Маджарово се развива селски туризъм в къщи за гости, предлагащи традиционна кухня и възможности за спортна активност.
Освен туризъм, в община Маджарово през последните 10 години се развива и животновъдство, най-вече говедовъдство. Измерено като брой животински единици спрямо броя на жителите, Маджарово е на първо място сред всички планински общини в България, със стойност 278.9 Ж.Е./100 души – като втората община по този критерий има над два пъти по-малка стойност на показателя.
Постигнатият лек ръст на населението в Маджарово може да се обясни и с разпродаването на миньорските жилища, които най-често се използват като ваканционни имоти от хора извън общината. Но това не омаловажава резултата, а е насока за регионалните политики, както се дискутира по-нататък в книгата. Така или иначе, стопанството на Маджарово има своите перспективи след края на рудодобива, макар възстановяването от демографския колапс да е бавно. По тази причина будят притеснение инвестиционните намерения за възобновяване на рудодобива (в рудата на закритите оловно-цинкови находища има известно съдържание на злато). Веднъж опустошила демографията на общината, добивната промишленост се стреми отново да обсеби регионалното развитие.
Вторият случай – на преустановяване на моноиндустрия с положителен ефект върху регионалното стопанство и демография – е установен по поречието на Места. Медийни публикации определят с. Брезница в община Гоце Делчев като „селото на милионерите“ и „малкото икономическо чудо“ поради липсата на безработица, демографската стабилност и голямата стопанска активност там. Кметът на селото отдава тези икономически успехи на окончателното изоставяне на тютюна. Това е станало през 2013 г. като солидарно решение на местната общност. В предишни години в селото се произвеждали по 100 тона тютюн, понастоящем тютюневи насаждения няма въобще. „Тютюнът изсмукваше силите на народа“, твърди кметът.
На мястото на монокултурата в рамките на десетилетие възниква диверсифицирана отраслова структура. Тя включва, първо, събирачество на гъби и боровинки и отглеждане на малини, къпини и ягоди на 1500-2000 м н.вис. Този бизнес се държи от няколко по-едри предприемачи, които са инвестирали в хладилни камери и могат сами да продават продукцията си на борсата. Дейността зависи от достъпа до ръчен труд, като конкуренцията между предприемачите първо е вдигнала размера на надниците, второ е извадила доходите им на светло. Развива се и животновъдството, макар и с по-бавни темпове, като оценката на кмета е, че без субсидии то не е привлекателно за населението.
В селото се регистрира значителна трудова имиграция на жители на други села и дори от гр. Гоце Делчев. Ключова за заетостта в Брезница е месопреработвателната фабрика, в която работят около 100 души. Три или четири фирми се занимават с дърводобив, има и дъскорезници; по-големи са шивашките и обувните предприятия, в едно от които работят над 200 човека. Общо в селото има 21 предприятия – чиито собственици са само местни жители. Всеобщата заетост е повишила доходите на местните хора (нетната месечна заплата е средно 850 лв. към август 2022 г., което според кмета е значителна сума предвид това, че в семействата работят всички възрастни, а освен това поддържат и лични стопанства) и това е позволило откриването на 30 търговски обекта в селото. Според кмета тази стопанска динамика се дължи също и на културни и природни фактори:
Хората тук са трудолюбиви и не се краде. Ние сме помаци и сред нас е силно развита взаимопомощта. Тук вече бедни хора няма. Нашите приоритети сега са чистота, хигиена и опазване на природата – защото замогналите се хора вече искат да им е чисто. Близо сме до планината, близо сме до две граници, близо сме до минералните води на Огняново. Ние сме богопомазани, имаме абсолютно всичко (като природни дадености) и ще е срамно, ако не се развиваме. [Курсивът е мой]
Кметът е убеден, че в основата на „икономическото чудо“ стои именно изоставянето на моноиндустрията: „Чак след приключването на тютюна хората започнаха да търсят алтернативи“. Демографският резултат е 40 раждания на година. Броят на учениците от 1 до 12 клас е около 400, в ясли и детски градини са обхванати други 220 деца. Населението на селото през последните десетилетия е стабилно и леко нараства.
Този случай влиза в пълно противоречие с наратива за българските планински райони като място на бедност и отчаяние. Той далеч не е единствен. Община Гърмен също се отличава с положителна стопанска динамика – и въпреки че представителите на местната власт и експертите на общината не приписват това изрично на изоставянето на тютюна, те също отчитат, че през последните години местните хора масово са се пренасочили към различни от тютюн източници на поминък.
Зам-кметът на Гърмен изтъква наличието на положителни и отрицателни спирали на демография и икономика: в някои застаряващи села в общината няма достатъчно работници, затова няма и инвеститори, което допълнително допринася за обезлюдяването на населеното място. В други по-големи села с повече работна ръка „инвеститорите намират трудолюбиви и отговорни хора“, бизнесът се развива и това води до нов демографски ръст. В село Дебрен с население над 2500 души има 6 шивашки цеха, изпълняващи поръчки за брандове като Zara и H&M. Само в село Рибново живеят 625 ученици и там е необходимо да се строят нови училища.
Долната фигура демонстрира диверсифицираната отраслова структура на община Гърмен – следствие, но и причина за като цяло положителното демографско развитие.
* Този текст е адаптиран откъс от новата книга на Димитър Събев „Планинските райони на България: Икономика и население“. (2024). София: „Изток-Запад“ и УИ „Св. Климент Охридски“, стр. 146-151.
** Региони и градове, в чиято икономическа структура доминира един икономически сектор, или дори едно конкретно предприятие, се определят като моноиндустриални. В някои случаи моноиндустриите може да играят временна положителна роля за конкретни райони, но на тях трябва да се гледа като на фаза в регионалното развитие, която трябва да бъде превъзмогната, а където е възможно – избегната.
*** Снимка: Руслан Йорданов
