Прави ми впечатление и будят тревога следните различни по смисъл, но общи като неразбиране употреби на този термин…
- В обществения дискурс се наместиха странни конотации на понятието „интерес“
- Позоваването на „частни интереси“ се превръща в универсално обяснение на нещо нередно
- А „национален интерес“ негласно е нещо добро
- Самата дума е чужда в българския и много други езици, може би този факт сам по себе си е причина за много недоразумения.
Скритото предположение в тези вече безброй случаи на такава словоупотреба е, че одържавяването на нещата, които ценим, е решение на някакви, често несъществуващи, проблеми.
Общи значения
- Всички или почти всички „интер-еси“ са частни.
- Дори етимологията е свидетелство за това – от латински „inter“ – „между“ и „esse“ – „съществуване“, „битие“, „същност“ или претенция ПО ПОВОД, СТРЕМЕЖ към нещо.
- Във всекидневния език „интерес“ означава, че нещо е важно за някого, ТО Е негова грижа.
- Хората обикновено предпочитат нещата, които ценят и обичат да са тяхна собственост, ДА СЕ НАМИРАТ ПОД ТЕХЕН КОНТРОЛ – те обикновено не биха били съгласни ТЕ САМИТЕ, родителите им, съпрузите им или децата им да са публична собственост.
- Същото важи и за много вещни права върху пари, движимо или недвижимо имущество, които обикновено са придобити със старание и желание, или със старанието на предците.
Интерес в икономиката
- В икономиката „интерес“ се отнася към ценността на някакъв ресурс от гледище на разполагането с него – инвестиции, работни места, договори (сделки за размяна, кредит, отдаване под наем-лизинг, работа и други подобни) и вземания, и разходи по тях.
- Ако няма интерес към нещо, това означава, че не му се придава „ценност“. Измерител на ценността на споделения ресурс е „лихвеният процент“, цената на желанието да се разполага с определено нещо или част от него в настоящия момент, а не в бъдещето.
- Вземането на заем е всъщност вземане на средства от самия себе си в някакъв момент или върволица моменти в бъдещето. Затова интересът на длъжника може да бъде и често е да върне по-малко или изобщо да не върне взетия назаем ресурс.
- И затова защитата на интереса на кредитора (в какъвто и да е смисъл на думата) е важна част от върховенството на закона: без него ресурсите ще бъдат изчерпани или недостъпни и ще бъдат увредени интересите на кредиторите на кредиторите (например на спестителите в банките).
- Ценността тук е субективна.
- Обективно измерение на интереса е неговият паричен израз, стига стоката или услугата да са предмет на размяна (която е безсмислена и невъзможна без разлика в интересите), да са търгуеми и да е ясен онзи, който има право да изключи другите от сделка с ресурса.
- Това право, т.е. собствеността, т.е. контролът върху даден ресурс е изворът на интереса. За неговото формиране е изключително важно обстоятелството, че собствеността е делима, съществува на „снопи“ – и физически (в пространствените й и вещни параметри), и във времето, и в отношенията с другите.
- Теоретично погледнато, това й свойство на делимост позволява размяната на интереси и търговията с тях, възникването на спорове за онова, което се цени и има права спрямо него.
„Интерес“ в правото
- И тези спорове пораждат правни (съдебни) и морални системи на решаването им.
- Иначе казано, интересите и правата на собственост са в основата на поведението на хората.
- Когато казваме, че някой „има икономически интерес“, ние не обясняваме нищо, а посочваме общоизвестен и неотменим факт на наличност на разлика между различните перспективи спрямо някои състояния на нещата.
- В правораздаването „интересът“ е една от най-важните обективни предпоставки на правото на иск, в ситуация на спор за права.
- Иначе казано, частността на правата е в основата на правото, по специално договорното и гражданският процес.
- Съдът решава споровете между частни претенции за права (включително за ресурси и ползването им).
- Единствената роля на „държавата“ е да поевтинява а) достъпа до информация за ресурси и права в употребения тук смисъл, б) тяхната защита и в) споровете по повод права, ако и когато има ЛОГИСТИЧЕН проблем това да се договори между заинтересованите страни.
- В икономическото обращение тези три неща създават доверие между хора, които не се познават. Доверието е основен капитал в икономиката и обществения живот. То спестява огромни разходи и прави относително предвидимо бъдещето. Достъпът до налична обществена (създадена от правителствата, за да броят хората и събират данъци от тях) информация и добрите и достъпни регистри създава доверие. Отказът от такъв достъп или лошото му качество, както и лошото качество на регистрите, има точно противоположен ефект.
„Националните интереси“
- Т. нар. „националните интереси“ също са частни.
- Те са такива по отношение на други „национални интереси.“
- Те са частни и като отъждествяване на отделния човек с дадена традиция, страна и/или юрисдикция – в смисъл на „удържане на права“
- (Обикновено това лично отъждествяване е много по-богато за отделния човек от всеки политически формулиран общ знаменател за „всички“. Общият знаменател обикновено и задължително е абстрактен, т.е. почти изпразнен от индивидуално значение. Поради това може да бъда „пълнен“ с различно съдържание.)
- Интересът на „всички“ не е даден емпирично никому. Конституционните монархии и традициите в политическите партии и представителство (при представителните демокрации) са опит за решаването на този проблем. Той никога няма окончателно решение. Изпълването със съдържание с одобрение на някое мнозинство може да има плачевни последици.
- „Ние“ и първо лице множествено число не са дадени никому никъде житейски, емпирично. Отъждествяването със страна, юрисдикция, местност, общност, община, град, народ и нация също са по-богати по-смисъл и съдържание от всяка обща формула. „Ние“ в най-добрия случай е стенографско-реторично съкращение на многото обстоятелства и личности, които негласно има предвид пишещият или говорещият.
- И те са частни, както във вътрешно-национален, така и в международен план, доколкото биват разглеждани и приемани като „свои“ (или „техни“) от управляващите дадена национална юрисдикция в момента, като временни представители и един вид собственици, разпоредители на държавните активи и законодателство.
- Това представителство може да се възприема като легитимно или нелегитимно (т.е. при липса на вяра у избирателите, че те са най-приемливите) в даден момент. Тази вяра и легитимност почти изцяло са вкоренени в и произтичат от оценката на избирателите в дадена страна.
От всичко това следва, че претенциите за изключително представителство или единственост на формулата за някакъв национален интерес, глас на народа, изразен от всеки представящ се за приятел на народа, следва да се възприемат със здравословно недоверие.
