В най-новия брой на „Икономически преглед“ БНБ представя прогнозата си за основни макроикономически показатели през периода 2020–2022 г
Прогнозата е изготвена на базата на информация, публикувана към 17юни 2020г., като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на между-народните пазари към 9 юни 2020г.
Разпространението от началото на 2020г. на COVID-19 в глобален мащаб и предприетите ограничителни мерки в редица държави пораждат значителни негативни ефекти за икономическата активност в страната по линия както на съвкупното търсене, така и на предлага-нето.
Поради безпрецедентния характер и мащабите на икономическия шок в глобален план и в България, породени от мерките срещу разпространението на COVID-19, и неяснотата относно бъдещото развитие на епидемичната обстановка изготвянето на прогнозата за развитието на българската икономика е свързано с висока степен на несигурност, включително в краткосрочен хоризонт. Наличните към 17юни данни, на базата на които е изготвена прогнозата, показват, че през второто тримесечие на 2020г. следва да се очаква един от най-големите в ретроспективен план годишни спадове на БВП в България, но съществува голяма несигурност по отношение на мащаба на икономическия шок през този период.
Поради неяснотата относно бъдещото развитие на епидемичната обстановка несигурността по отношение на динамиката на БВП през второто полугодие също е много голяма. В резултат, според конструираното вероятностно разпределение около централната прогноза за изменнието на БВП през 2020г. (-8.5%) оценката ни към 17юни е, че съществува 60% вероятност спадът на реалния БВП през текущата година да е в интервала от -4.1% до -13.1%.Според централната прогноза спадът на реалния БВП на България с 8.5% през 2020г. ще се определя главно от понижение на частното потребление (принос с -3.4процентни пункта) и инвестициите в основен капитал (принос с -3.2процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -2.6 процентни пункта).
Фискалната политика се очаква да допринася положително за икономическата активност чрез по-високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи за правителствено потребление и инвестиции. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и овладяването на пандемията през периода 2021–2022г. предвиждаме постепенно възстановяване на икономическата активност, като в края на прогнозния период реалният БВП се очаква да достигне нивото си от 2019г. В най-голяма степен за нарастването на БВП през периода ще допринасят частното потребление и износът на стоки, както и допусканият силен растеж на публичните инвестиции.
Годишната инфлация се очаква да се забави значително – до 0.8% в края на 2020г., отразявайки същественото понижение на международната цена на петрола в евро и негативните ефекти от свиването на частното потребление, които очакваме да доведат до забавяне на инфлацията при услугите и понижение на индекса на цените на промишлените стоки.
Очакваме общата инфлация да се ускори до 1.4% в края на 2021г. главно под влияние на допускано-то нарастване на цената на петрола, след което да остане на сходни нива през 2022г.
Рисковете пред макроикономическата прогноза се оценяват като ориентирани към реализиране на по-голям спад на реалния БВП през 2020г. и по-бавно последващо възстановяване на икономическия растеж. Такива рискове биха се реализирали при евентуално продължаващо разпространение на COVID-19 в България и в глобален мащаб поради невъзможност за ефективното му ограничаване, което би представлявало основание за продължаване на същест-вуващите противоепидемични мерки или въвеждане на нови, по-силно ограничителни мерки.
Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват предимно като низходящи и произтичат най-вече от възможността за по-ниска инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти на ХИПЦ.
