С наближаването на евентуалното включване на страната ни в еврозоната правителствените ни чиновници се принуждават все повече да реагират по някакъв начин на вълнуващи гражданите въпроси и очаквания. На преден план изплуват тревоги, свързани с евентуално покачване на цените на потребителските стоки и възможното поведение на управляващите институции. Намиращият се в неведение висш управленски персонал се опитва да намери изход от затрудненото положение и го търси в упражняването на някаква форма на ценови контрол. Понятието „ценови контрол“ звучи застрашително и неприемливо, поради което целият правителствен огън се насочва против т.нар. спекулативен ръст на цените.
Понятието „спекула“ остава мъгляво и разтегливо дефинирано. Интернет ни информира, че „спекула“ има латински произход – „наблюдение“, но в съвременните обществени отношения означава „користна сделка с цел търговска печалба“, т.е. нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, голяма разлика в цените, дефицит на стоки и др., с добавката, че типичен и популярен синоним на думата е „гешефт“!
Основното значение е от Български тълковен речник, но както и да е формулирано, понятието „спекула“ остава размито и хлъзгаво. Разяснения и определения на „користна сделка“ или на „нечестна търговия“ или на „бързо забогатяване“ остават на съвестта и на възприятията на читателя. Показателно е, че дори и в Наказателния кодекс съществува един нищо незначещ текст (чл.225), видимо наследство от социалистическото ни минало, в който се постулира, че „… който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева“. Не се прави и опит за уточняване на това що е „определена или утвърдена по установения ред цена“ или какво е това „законно допустимо възнаграждение“.
Подобен тип многосмислени и нищо незначещи изрази доминират в речите и изказванията на наши водещи политици. Министър-председателят Р.Желязков говори за „спекулативни практики“ и „недобросъвестни търговци“. Министърът на икономиката П.Дилов успокоява обществото, че държавата е готова със защитен механизъм за потребителите, който да предотврати „спекула“ след приемането на единната европейска валута. Председателят на КЗК Р.Карадимов и на КЗП М.Филипова обединяват усилия срещу „спекулативен ръст на цените“ преди и след въвеждането на еврото и информират, че при прилагане на „нелоялна търговска практика“, глобата може да стигне до 50 000 лв. за всяко нарушение. Г-н Р.Карадимов обяснява компетентно на пресконференция на 29/05/2025 г., предавана от централна информационна емисия на БНТ1, че няма нищо незаконно търговец да продава ябълки на цена 2 лв/кг преди 01/01/2026 г. и да фиксира същата цена на 2 евро/кг след 01/01/2026 г., но ако бабката до него, която също продава ябълки, започне да продава ябълки също на цена 2 евро/кг, това вече е престъпление и то трябва сериозно да се накаже.
Българска майка юнашка, какви е деца раждала, ражда вероятно и сега, които всичко знаят, всичко могат и от всичко разбират, само и само да се докопат до властен ресурс!
Официално действащата практика на фондовите борси, наречена фючерси, се занимава с всичко това, което висшите ни управлници наричат спекула. Илон Мъск, който се счита за най-богатия човек в съвременния ни свят, би следвало да реализира ежедневно чиста печалба средно от поне един милион USD в продължение на поне десетина години, но не му е повдигнато официално обвинение за реализирани нелоялни практики, нечестна търговия или преследване на користни цели. Дж.Сорос реализира чиста печалба от 1,1 млрд.USD през 1992 г., като заложи на обезценката на английската лира, но не е преследван от Закона.
Понятието „спекула“ е обременено с негативен контекст, но в една пазарна икономика, при абсолютното върховенство на Закона, то се родее с предприемчивост.
Спекула съществува тогава и само тогава, когато: (1) Действа държавна закрила на определен тип производители и търговци; (2) Отсъства действена конкуренция; (3) Съществуват монополни образования.
Нашите висши представители на властта не обелват и дума за това, че равнището на потребителските цени у нас е под 60% от средното ценово равнище в ЕС (най-ниско в ЕС, по последна информация на Eurostat, 2023 г.) и че то не би могло да се задържи на това неприемливо ниско равнище особено и най-вече при преждевременно включване към еврозоната. В еврозоната отпадат всякакви пречки (видими и невидими, явни и неявни) за преливане на ефекти и принципът на скачените съдове действа с пълна сила. Не се дискутира защо то (равнището на потребителските цени, бел. ред.) е толкова ниско и дали е добро или лошо за страната и населението. Страната притежава определени макроикономически инструменти за плавен прираст на цените, но след включване към еврозоната всички тези инструменти се елиминират. БНБ, например, сега задължава търговските банки да поддържат 12% от депозитите си замразени в БНБ именно за подтискане на инфлационния натиск, който след включване към еврозоната автоматично ще падне на 1%!
Лансира се тезата за позитивното въздействие на включването ни в еврозоната за повишаване на конкурентоспособността на местната индустрия и за ускорено повишаване на доходите на населението, а се загърбват последствията именно за конкурентоспособността на производството от изпреварващия прираст на разходите на труд, които и до сега са притеснително високи. Срамежливо се отминава проблемът за инфлационното въздействие на изпреварващия прираст на доходите на населението, който в никакъв случай не е за пренебрегване. За сметка на това се насажда удобната теза, че за неблагополучията в икономиката ще са виновни единствено и само лошите спекуланти и алчните търговци, които преследват свои собствени користни цели и срещу които доброто правителство води и ще води безпощадни битки.
Заключение
Сред макроикономическия ни елит (а и сред немалка част от интелигенцията) доминира някаква форма на ирационален ентусиазъм (следвайки думите на Greenspan). Той корелира с убедеността, че включването на страната в еврозоната едва ли не автоматично ще ни разреши всички проблеми и нещата ще тръгнат по мед и масло. Сметките и обясненията остават на заден план, важно и видно е действието. Въпреки че нашата собствена практика изобилства от немалко опити за търсене на своеобразна магическа пръчка за решаване на насъщните ни проблеми и всички тези опите са били неуспешни.
Правителствените ни чиновници откриха спасителна формула – непримирима борба срещу спекулата и човеконенавистните спекуланти. Тя би следвало да осигури успешния ни ход във и чрез еврозоната. Борбата е всичко, целта е нищо.
В крайна сметка, важно е как се оползотворява моментът в личностен план, защото, по думите на Кейнс – в дългосрочна перспектива всички ние сме мъртви.
